11 Р Е Ш Е Н И Е №464 гр. София, 14 януари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1380/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационни жалби на подсъдимите Н. А. А., Е. В. Т. и З. К. Г., чрез защитниците им, срещу присъда № 15 от 29.06.2015г. по внохд № 399/2015г. по описа на Софийски Апелативен съд, НО, 7-ми състав. В жалбите на тримата подсъдими се релевират идентични възражения срещу въззивната присъда, като са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК. Съдебният акт бил постановен от предубеден и пристрастен съдебен състав. Изводите по фактите са направени при превратно тълкуване на показанията на св. Будимов; при игнориране на доказателствата, ползващи позицията на защитата; при непълнота на доказателствата във връзка причинената съставомерна телесна повреда на пострадалия Будимов; при негодно разпознаване. Нарушението на материалния закон се обосновава с допуснатите нарушения при оценката на допустимите доказателствени източници, а в жалбата на подс. А. - и с оплакването, че същият е осъден по непредявено обвинение. Явната несправедливост на наложените наказания се аргументира с доводи за продължителността на производството и семейното, и здравословното състояние на подсъдимите, които не са били отчетени от контролираната инстанция. Отправят се искания, както следва: подс. А.- за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или за изменяване на въззивната присъда и намаляване размера на наложеното наказание; подс. Т. и подс. Г. – за отмяна на присъдата и оправдаване по предявените им обвинения. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подс. З. Г. поддържа заявеното в касационната жалба. Оспорва фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като твърди че същите са резултат на неправилна оценъчна дейност на доказателствената съвкупност и нейния дефицит относно съставомерни признаци на деянието по чл.199 НК. В подобна насока пледира и защитника на подс. Т. като акцентира, че единствена основа за осъдителните изводи на апелативния съд са противоречивите показания на пострадалия Б., а наложеното наказание е завишено. Защитникът на подс. А. изтъква съображенията, изложени в касационната жалба, като твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен от незаконен състав, в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, подсъдимият е осъден по непредявено обвинение, а при индивидуализация на наказанието не са отчетени редица смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Подсъдимите А., Т. и Г., в своя защита, поддържат заявеното от защитниците им. Гражданския ищец и частен обвинител Т. Б. не се явява и не взема становище по касационните жалби. Представителят на ВКП дава заключение, че съдебният акт - предмет на касационно обжалване, е правилен и законосъобразен, при постановяването му са спазени изискванията на процесуалния и материалния закон, а наложените наказания са съответни както на личността на подсъдимите, така и на тежестта на извършеното от тях. Подсъдимите, в последната си дума, молят да бъдат оправдани. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Касационните жалби са частично основателни. Наведените в тях доводи и подкрепящите ги аргументи, позволяват общото им разглеждане. Необходимостта от отговор по конкретно наведеното възражение за осъждане на подсъдимите по непредявено обвинение предполага и проследяване на съдебните актове, с които е решаван въпросът за вината и отговорността на подсъдимите, както и средствата, чрез които те са били предмет на инстанционен контрол от висшестоящите съдебни инстанции. Очертаването на посочените актове е от значение и за пределите на настоящата касационна проверка, която е втора поред. С присъда № 645/13.02.2014г. по нохд № 496/2008г. на ОС - гр. Благоевград подсъдимите Г., Т. и А. са признати за невиновни по обвинението да са извършили престъпление по чл.142, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК; по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК и по чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК- за подс. Т. и Г. и по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28 във връзка с чл.20, ал.2 НК. Съдът е отхвърлил предявените от гражданския ищец Т. Б. граждански искове срещу тримата подсъдими за причинените от деянията имуществени и неимуществени вреди. По протест на прокурор при ОП - Благоевград е образувано внохд № 610/2014г. по описа на САС, по което, след цялостна отмяна на първоинстанционния съдебен акт, е постановена нова присъда, с която: -подсъдимият З. Г. е осъден за престъпления: по чл.142, ал.2, т. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 и на осн. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 ( четири) години; по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 във връзка чл.198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 - за грабеж на вещи на обща стойност 1799 лева и при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание 10 години лишаване от свобода. При условията на чл. 23 НК е определено общо наказание 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. - подсъдимият Е. Т. е осъден за престъпления: по чл. 142, ал.2, т. 2 във връзка с чл. 20, ал.2 и на осн. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 ( три) години; по чл. 199, ал.1, т.3, пр. 2 във връзка чл.198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2- за грабеж на вещи на обща стойност 1799 лева и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание 7 години лишаване от свобода; при условията на чл. 23 НК е определено общо наказание 7 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. - подсъдимият Н. А. е осъден за престъпления: по чл.142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 20, ал.2 и на осн. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 ( четири) години; по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 във връзка чл.198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2- за грабеж на вещи на обща стойност 1799 лева и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание 10 години лишаване от свобода; при условията на чл. 23 НК е определено общо наказание 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Тримата подсъдими са признати за невиновни в това, че на 09.12.2006г. в апартамент, находящ се на [улица], в [населено място], в съучастие, като съизвършители, а подс. А. и при условията на повторност да са отнели чужди движими вещи - златен ланец с кръстче, 2 бр.портфейли, сак и 230 евро на обща стойност 1364 лева от владението на Т. Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което са оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК- за подс. Г. и подс. Т. и по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28 във връзка с чл.20, ал.2 от НК. За да пристъпи към това разрешение, въззивният съд счел, че е допустимо да разшири обема на обвинението по чл. 199, ал.1, т.3 във връзка с чл. 20, ал.2 НК, като включи в него фактите, касаещи и отнемането на златен ланец с кръстче, 2 бр.портфейли, сак и 230 евро на обща стойност 1364 лева от владението на Т. Будимов, предявени на подсъдимите като обвинение за кражба. С цитираната присъда съдът се произнесъл и по приетия за съвместно разглеждане граждански иск от Т. Б., като осъдил подсъдимите да му заплатят солидарно 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1743 лева- обезщетение за имуществени вреди. По жалби на подсъдимите Т., Г. и А. е образувано к.д. № 155/2015г., приключило с решение № 167/05.05.2015г.на ВКС, ІІІ н.о. В касационното решение, след отхвърляне доводите на защитата относно допуснати съществени нарушения при допускане, събиране и оценка на доказателствените източници, въззивният съдебен акт е отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд поради наличие на процесуално нарушение, изразило се в произнасяне по непредявено обвинение с оглед извършената преквалификация на престъпното деяние по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 НК при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, разширяващо обхвата на същото с нови факти относно, време, място и предмет на престъпното посегателство. При новото разглеждане на делото от САС било образувано внохд № 399/15г., по което е постановена и атакуваната присъда № 15 от 29.06.2015г. С него въззивната инстанция упражнила правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 334, т. 2 и чл.338 от НПК, като отменила първоинстанционната присъда в наказателната й част и признала подсъдимите за виновни както следва: - подс. З. Г.- по чл.142, ал. 2, т. 2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, като му наложила наказание 4 години лишаване от свобода; по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК с наказание от 7 години лишаване от свобода; по чл. 194, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като му наложила наказание 3 години лишаване от свобода. На осн. чл.23 НК съдът определил едно общо най-тежко наказание на подс. Г. - 7 години лишаване от свобода. - подс. Е. Т.- по чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК, като му наложила наказание 3 години лишаване от свобода; по чл.199, ал.1, т. 3, пр. 2 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК с наказание от 6 години лишаване от свобода; по чл. 194, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като му наложила наказание 2 години лишаване от свобода. На осн. чл.23 НК съдът определил едно общо най-тежко наказание на подс. Т. - 6 години лишаване от свобода. - подс. Н. А. - по чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, като му наложила наказание 4 години лишаване от свобода; по чл.199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК с наказание от 7 години лишаване от свобода; по чл. 195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл. 28 във връзка с чл. 20, ал. 2, като му наложила наказание 3 години и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23 НК съдът определил едно общо най-тежко наказание на подс. А. - 7 години лишаване от свобода. Подсъдимите са осъдени да заплатят и направените в хода на наказателното производство разноски. В останалата част първоинстанционния съдебен акт бил потвърден. По доводите, ангажиращи касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, при касационната проверка на въззивния съдебен акт не се констатира същият да е постановен от предубеден и пристрастен съдебен състав. Оплакването в тази насока е подкрепено с аргументи за недопускане на повторна съдебно-медицинска експертиза и постановяване на определение по чл. 317 във връзка чл. 309 НПК, в което е отразено, че не подлежи на съдебен контрол. Предубедеността на съдебния състав се проявила и в налагането на несправедливо наказание. Очевидно е, че заявената от касатора А. липса на безпристрастност се обосновава чрез процесуалната дейност на съда по събиране на доказателствата и по определяне на наказанието. За да е налице обаче незаконен състав, поради проявена от него или негов член предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, е необходимо да се констатират обективни данни за външно проявена позиция, на базата на които да се счете, че съдът е бил предубеден. В обхвата на тези данни могат да се включат действия от различно естество на съдията или съдебния състав (включително и процесуални- свързани с хода и движението на делото, приобщаване на доказателства и пр.). Същинската разлика между тези действия, които дават основание за отвод на съда поради неговата предубеденост и тези, които се явяват основание за отмяна на съдебния акт поради пороци в процесуалната му дейност е, че чрез първите се демонстрира по обективен път недопустимо пристрастие на решаващия орган, докато при вторите се касае за допустима от закона суверенна преценка на същия този орган. В конкретния случай нито недопускането на повторна експертиза, нито определянето на наказанието излизат извън допустимата по закон преценка на въззивния съд, като при вземане на решенията си по тези въпроси не е демонстрирана или заявена позиция, която да обуслови извод за неговата пристрастност при решаване на делото. Непосочването пък на обжалваемостта на определението по чл. 317 във връзка с чл. 309, ал.2 НПК на още по-голямо основание не би могло да се ползва като аргумент за предубеденост на съдебния състав, доколкото се касае за акт, постановен след обявяване на присъдата. На следващо място, изтъкнатите в касационните жалби доводи относно събирането и оценката на допустимите доказателствени източници, на базата на които е приета правно- значимата фактология, дословно преповтарят развитите в предходните касационни жалби съображения, по които пунктуално и подробно е даден отговор в отменителното решение на ВКС по н.д. № 155/2015г. на ВКС, ІІІ н.о, като същите са отхвърлени като неоснователни. В хода на проведеното въззивно производство не са събирани нови доказателства, като с отказа да се допусне повторна съдебно-медицинска експертиза относно причинените на пострадалия Будимов телесни увреждания не е допуснато нарушение на чл.13 НПК. На базата на комплексната оценка на показанията на св. Будимов, кореспондиращите им медицинско свидетелство № 396 от 12.12.2006г. и заключението на съдебно-медицинската експертиза, въззивният съд обосновано е заключил, че не се налага назначаването на повторна експертиза със същите задачи, доколкото по делото се констатира еднопосочност на доказателствените източници относно причинените на пострадалия увреждания, изразили се в кръвонасядания по гърба, гърдите, мишниците, бедрата и лява подбедрица, по дланите на двете ръце, както и счупване на 9-то и 10-то ребра вдясно. Принципно следва да се отбележи, че не всеки отказ на решаващия съд да уважи доказателствено искане на страна, е съществено процесуално нарушение. За допуснато такова може да се приеме само този отказ, който рефлектира на пълнотата на доказателствената съвкупност относно предмета на доказване, а оттам и възможността на решаващия съд убедително и безпротиворечиво да разкрие значимата за процеса фактология. Действително, причинената на пострадалия телесна повреда е съставомерен признак на престъплението по чл.199, ал.1, т.3 НК, и като такава същата е част от главния факт на доказване в процеса, поради което подлежи детайлно изследване чрез допустимите доказателствени способи и средства. Когато обаче медико-биологичните характеристики на конкретното увреждане са били предмет на експертно заключение, чиито констатации са възприети от решаващия съд поради тяхната научна обоснованост и не се констатират каквито и да са било съмнения в нея, липсват основания за изключване на посоченото експертно становище и пристъпване към назначаване на повторна експертиза. В контекста на останалите заявени процесуални нарушения следва да се посочи, че те касаят дадената от въззивната инстанция оценка на показанията на пострадалия св. Будимов и извършените от него разпознавания на досъдебното производство, при които той е посочил тримата подсъдими като автори на упражненото спрямо него насилие, изразило се в отвличането му и отнемането на негови вещи. Липсват обективни данни, от които да се заключи, че разпознаванията на подсъдимите ( л.48, л.50 и л.52 от ДП) от страна на пострадалия са извършени в нарушение на разпоредбите на чл. 170 и сл. НПК. Последователно пострадалият е заявявал позицията си относно външните белези на нападателите и без всякакво колебание е посочил подс. Т., Г. и А.. Процедурата по разпознаване е била предмет на уточняване и чрез разпита на поемните лица- св. И., К. и св. С., от разпита на които не се установява опорочаването й. Казаното от св. Б. в неколкократните му разпити, включително и пред съдия - по реда на чл.223 НПК, не може да бъде игнорирано единствено по съображението, че същият е конституиран като частен обвинител и граждански ищец в процеса. Обстоятелството, че пострадалият е конституиран като страна в процеса, не обуславя недостоверност на заявеното от него в свидетелските му показания. В тези случаи за инстанциите по същество е налице задължение да подходят внимателно към обсъждания доказателствен източник, съобразявайки и това обстоятелство в контекста на евентуалната заинтересованост на жертвата от изхода на делото, респ. проявената от нея тенденциозност и пристрастност при депозиране на свидетелските показания. В конкретния случай, контролираната инстанция не е подходила формално, възприемайки безкритично показанията на св. Будимов, а детайлно е обсъдила както собствената им последователност и безпротиворечивост, така и кореспонденцията им с останалите доказателствени материали, косвено и пряко подкрепящи заявеното от него относно авторство и механизъм на протичане на деянията. В контекста на този въпрос с основание са отчетени заключенията на съдебно-медицинската експертиза, приложените по делото медицински свидетелства, протоколите за оглед, протоколите за извършени разпознавания, съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, показанията на св. Л., св. Б., показанията на поемните лица по протоколите за разпознаване- св. И., св. К., св. С., както и на останалите св. Г., П., И., П.. Така спорните въпроси за авторството и механизма на деянията, начинът на тяхното протичане във времето, конкретното участие на всеки от подсъдимите са получили вярно разрешение в съдебния акт на апелативния съд. Фактическите изводи са изведени на годни и допустими доказателствени източници, оценени в съвкупност и с оглед действителното им съдържание. В мотивите към присъдата детайлно са обсъдени всички доказателствени материали, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, отчетено е и противоречието в двете групи свидетели- тези, подкрепящи обвинителната теза, и тези, които са били насочени към подкрепа на защитната теза на подсъдимите, че не са участвали в инкриминираните деяния. При съпоставката им и при отчитане на корелацията им с останалите доказателствени материали, с основание въззивният съд е заключил, че не следва да се доверява на казаното от роднините и приятелите на подсъдимите- св. Е. С., А. С., И. А., Н., Д. Г. и Ст. А., доколкото същото е опровергано от останалия събран по делото еднопосочен доказателствен материал за авторството на тримата подсъдими в инкриминираните деяния. Частично основателни са развитите доводи за нарушение на материалния закон. Оплакванията в тази насока и направеното искане за оправдаване на подсъдимите по предявените им обвинения са аргументирани с интерпретацията на защитата на доказателствените източници и извода им, че подсъдимите не са участвали в деянията. Несъмнено касационната проверка се осъществява в рамките на фактическите положения, приети от инстанциите по същество, поради което до оправдаване на подсъдимите би могло да се стигне единствено ако възприетата в проверявания съдебен акт фактология очертават несъставомерно поведение. В конкретния случай по делото е прието, че пострадалият е бил принудително (чрез сила и заплашване - хващане на ръцете и допиране на нож до гърлото му) качен в лек автомобил от подсъдимите Т., А. и Г., които го отвели на неустановен адрес, в апартамент в [населено място]. Там физическото и психическото насилие над него - чрез удари с ръце, бухалка, кожен колан и нож- продължило, като в процеса на принудата тримата подсъдими претърсили пострадалия и взели носени от него вещи- мобилен телефон, СИМ карта, карта за допълнителна памет и 60 лева. Взели ключовете от жилището му, след което, при упражняване на принуда под формата сила, отново го качили в автомобила и го накарали да ги заведе до жилището си. Там тримата започнали да търсят вещи в апартамента и взели сумата от 230 евро, златен ланец с кръстче, както и сак, в който сложили дрехи. Установените по делото факти във връзка с принудителното отвеждане на св. Б. от мястото на което се е намирал, несъмнено обуславя извода за осъществен от подсъдимите състав на престъпление по чл.142, ал.2, т.2, пр. 2 във връзка с ал.1 НК. Конкретно реализираните от подсъдимите действия, тяхната хронология указват за планираност на същите и съответното разпределение на ролите между тях. Предвид участието и на тримата подсъдими в тези действия, изпълващи със съдържание изпълнителното деяние на престъплението, следва да бъдат споделени констатациите за наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.142, ал. 2, т. 2 от НК - деянието е извършено от две и повече лица. В контекста на този въпрос въззивният съд е изтъкнал редица съображения (л.52 от внохд № 399/15г. по описа на САС), относно обективната и субективната страна на деянието, които напълно се споделят и не се налага да бъдат преповтаряни. Макар и да не отразено изрично цифрово в диспозитива към атакуваната присъда следва да се отбележи също, че законът е приложен правилно и с оглед принципа на чл. 2, ал. 2 от НК, доколкото е съобразена настъпилата законодателна промяна в диспозицията и санкцията на чл. 142, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като въззивният съд правилно е приложил материално-правната норма на чл. 142, ал.2, във връзка с ал.1 от НК( ред ДВ бр.92 от 2002г.), действала по време на извършване на деянието като такава, която е по-благоприятна за подсъдимите. Принудата, упражнена при отвличането, хронологически е прераснала в средство и за отнемане на вещите, носени от подсъдимия, като при упражняването й под формата на сила и заплаха на пострадалия са счупени две ребра- 9-то и 10-то. Въззивният съд обаче приемайки, че на Будимов е причинена средна телесна повреда-трайно затруднения движението на снагата, не е съобразил възприетите положения в съдебната практика относно наличието на средна телесна повреда, изразила се в „трайно затруднение движението на снагата”. Съгласно т.10 на ППВС № 3/79 на ПлВС, на което се позовава и защитата в касационната жалба, трайно затруднение на движението на снагата при счупване на ребра е налице, ако са счупени три или повече ребра без разместване на фрагментите, като необходим признак е затрудняване движението на снагата да е трайно. В конкретния случай на св. Будимов са счупени две ребра, като липсва констатация за разместени фрагменти, поради което причиненото увреждане не може да се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, тъй като медико-биологичните характеристики на увреждането указват на причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 НК. Предвид това, правилното приложение на закона изисква осъществените от подсъдимите действия по отнемане на вещите, носени от Будимов и отнети от тях, чрез принуда в неустановения по делото апартамент, да се квалифицират по основния състав на чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като същите бъдат оправдани да са осъществили деянието при наличието на квалифициращия признак грабежът да е придружен с причиняване средна телесна повреда на пострадалия- чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК. С осъждането на подсъдимите за кражбата на вещите от апартамента на св. Б. (по чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК- за подс. Т. и подс. Г. и по чл.195, ал.1, т. 7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28 във връзка с чл.20, ал.2 от НК- за подс. А.) не е допуснато процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон. Подсъдимите не са осъдени по непредявено обвинение, тъй като при предходното им осъждане от апелативния съд с присъда № 44 / 25.11.2014г. по внохд № 610/2014г. по описа на САС те са признати за виновни относно фактите, касаещи отнемането на вещите, реализирало се в апартамента на св. Б., като по този начин фактическите параметри на обвинението срещу тях са им били предявени. Юридически обвинението по този пункт също им е било предявено, доколкото същото е било включено в обвинението за съставното престъпление по чл.199, ал.1, т.3 от НК, за което подсъдимите са били признати за виновни от предходния състав на въззивния съд. Третото ангажирано касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК относно явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания е основателно. Предвид преквалифициране на едно от извършените деяния (грабежа) по основния състав на материално-правната норма, с оглед липсата на признака „грабежът да придружен с причиняване на средна телесна повреда”, е налице необходимост от преоценка на параметрите на наказанието за това престъпление. При индивидуализация на наказанията, които следва да понесат подсъдимите, въззивният съд, макар и без нарочно изписване в присъдата и мотивите към нея, очевидно при условията на чл. 54 от НК, най-общо е преценявал съдебното им минало, конкретната обществена опасност на извършеното и дългия период от време, изтекъл от момента на извършване на деянията. Така е определил наказания на подсъдимите при баланс на смекчаващи и отегчаващите отговорността и им е наложил наказания в размер, надвишаващ минимума в съответните санкции на нормите по чл. 142, ал. 2, т. 2 НК, по чл.199, ал.1, т.3 от НК и по чл.194, ал.1 НК- за подс. Г. и Т., а за подс. А.- по чл.195, ал.1, т. 7 от НК, за които ги е признал за виновни. По принцип фактите по делото (за начина на извършване на престъпленията, тяхната продължителност и място на извършване) биха могли да се интерпретират като обстоятелства, характеризиращи личността на дееца като такава със завишена степен на обществена опасност. Несъмнено е също, че предходните осъждания на подс. Г. и А. следва да бъдат отчитани при определяне на наказанията им за отделно извършените от тях три престъпления. При това очевидно те са взети предвид от контролираната инстанция доколкото спрямо тези подсъдими са определени наказания за престъпленията по чл. 142, ал. 2, т.2 НК и по чл. 199, ал.1, т.3 НК, надвишаващи с една година наказанията на подс. Т. за същите престъпления. Допълнително следва да се посочи, че приетите фактически данни указват, че всеки от тримата подсъдими е имал еднакъв принос при реализиране на отделните престъпления. Въззивната инстанция обаче е подценила значението на изтеклия период от време от извършване на деянията – над деветгодишен (тъй като престъпленията са извършени на 09.12.2006г.), пряко рефлектиращ на въпроса на продължителността на производството в контекста на разумния срок за неговото водене. Забавянето на наказателното производство не се дължи на недобросъвестно поведение на подсъдимите, изразило се в злоупотреба с процесуални права и касационната инстанция счита, че то следва да се преценява като смекчаващо отговорността на подсъдимите, със съществено значение. Константна е практиката на Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд, че в подобни случаи се налага промяна на наказанията до размер, компенсиращ прекомерната продължителност на производството. В конкретния случай обаче продължителността на производството не следва да се преценява като изключително по своя характер обстоятелство, така че наказанията да бъдат индивидуализирани при приложението на чл. 55, ал.1 НК. Съществуващите обективно смекчаващи обстоятелства относно семейно, социално и здравословно естество, не могат да се преценяват нито като многобройни, нито като изключителни по своя характер, така че да се стигне до извод, че и най-лекото, предвидено наказание би се явило несъразмерно тежко за извършителите. С оглед на това, при условията на чл. 54 НК и при съобразяване преквалифицирането на едно от престъпленията в по-леко наказуемо, както и при отчитане конкретната обществена опасност на всеки от подсъдимите, наказанията, които те следва да понесат подлежат на намаляване в размер, близък до минимума на санкциите в съответните материално-правни норми, както следва: - по отношение на подсъдимия З. Г. - за престъплението по чл.142, ал.2, т. 2 НК – 3 (три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода; за престъплението по чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК ( ред. към 2006г.) – 4 (четири) години лишаване от свобода; за престъплението по чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК - 1 година лишаване от свобода. На намаляване подлежи и определеното общо наказание при условията на чл.23, ал.1 от НК по отношение на подс. Г.- а именно от 7( седем) години лишаване от свобода на 4 години лишаване от свобода. - по отношение на подс. Е. Т. - за престъплението по чл.142, ал.2, т. 2 НК не се налага намаляване на наказанието, тъй като същото е определено в предвидения от закона минимум от 3 години лишаване от свобода; за престъплението по чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК ( ред. към 2006г.) – 3(три) години лишаване от свобода; за престъплението по чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал. 2 НК - 1 година лишаване от свобода. На намаляване подлежи и определеното общо наказание при условията на чл. 23, ал.1 от НК по отношение на подс. Т. - а именно от 6 (шест) години лишаване от свобода на 3 години лишаване от свобода; - по отношение на подс. Н. А. - за престъплението по чл.142, ал.2, т. 2 НК -3 (три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода; за престъплението по чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК ( ред. към 2006г.) – 4(четири) години лишаване от свобода; за престъплението по чл. 195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл. 28 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК - във връзка с чл.20, ал. 2 НК - 2 години лишаване от свобода. На намаляване подлежи и определеното общо наказание при условията на чл. 23, ал.1 от НК по отношение на подс. А. - а именно от 7 (седем) години лишаване от свобода, на 4 години лишаване от свобода. Неизбежна последица от намаляване на общото наказание за подс. Т. и при съобразяване обстоятелството, че се касае за първо осъждане спрямо него, е изменяването на съдебния акт в частта относно първоначалния режим на изтърпяване на същото, което следва да се търпи на осн. чл. 61, т.3 във връзка с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Въз основа на изложените аргументи ВКС прие за частично основателни доводите в касационните жалби за допуснати нарушения по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, поради което атакуваният съдебен акт подлежи на изменяване, тъй като основанията за това са в полза на подсъдимите.. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и т.2 във връзка с ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 15 от 29.06.2015г. по внохд № 399/2015г. по описа на Софийски Апелативен съд, НО, 7-ми състав, като: ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимите З. Г., Е. Т. и Н. А. деяние по чл.199, ал.1, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК в престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като ги ОПРАВДАВА по квалифициращия признак на чл.199, ал.1, т.3 от НК- грабежът да е придружен с причиняване на средна телесна повреда. НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия З. Г. наказания -за престъплението по чл. 142, ал.2, т. 2 НК на 3 (три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода; - за престъплението по чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК ( ред. към 2006г.) на 4 (четири) години лишаване от свобода; -за престъплението по чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК на 1 година лишаване от свобода. НАМАЛЯВА общото наказание на подс. З. Г., определено на основание чл.23, ал.1 от НК, на 4 ( четири) години лишаване от свобода. НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия Е. Т. наказания - за престъплението по чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК ( ред. към 2006г.) на 3 (три) години лишаване от свобода; -за престъплението по чл. 194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 НК на 1 година лишаване от свобода. НАМАЛЯВА общото наказание на подс. Е. Т., определено на основание чл.23, ал.1 от НК, на 3 ( три) години лишаване от свобода. ОТМЕНЯ отменя приложението на чл. 61, т.2 от ЗИНЗС по отношение на подс. Е. Т. и на осн.чл. 59, ал.1 и чл. 61, т.3 от ЗИНСЗ постановява определеното общо наказание три години лишаване от свобода да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия Н. А. наказания -за престъплението по чл.142, ал.2, т. 2 НК на 3 (три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода; - за престъплението по чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 НК ( ред. към 2006г.) на 4 (четири) години лишаване от свобода; -за престъплението по чл. 195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл. 28 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК - 2 години лишаване от свобода. НАМАЛЯВА общото наказание на подс. Н. А., определено на основание чл.23, ал.1 от НК, на 4 ( четири) години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: