1 Р Е Ш Е Н И Е № 103 София, 12 септември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми април ........... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Теодора Стамболова ......................... .. Даниела Атанасова ........................... .. Красимир Шекерджиев ………….... .. Мая Цонева …………………………. при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 311 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В срок е направено искане от страна на осъдения А. В. за възобновяване на КНОХД № 897/15 г. на Върховният касационен съд, І-во н. о. Същото е на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК – незаконосъобразност, допуснати при разглеждане и решаване на делото съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Алтернативно се иска след възобновяване на делото да се отмени постановената по делото присъда № 333 от 16.09.15 г. на ВКС, с която е отменено решение по ВНОХД № 6/2015 год. на Военно-апелативния съд и е изменената присъда № 0080 от 06.12.12 г. по НОХД № 0080/2012 г. на Софийски военен съд, като с касационната присъда е ангажирана наказателната отговорност на В. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2 от НК (изм.), вр. чл. 115 от НК и да се оправдае подсъдимия или да се измени същата, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода до три години с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от страна на защитата. Представят се допълнителни писмени бележки, с които се потвърждава искането за оправдаване на подсъдимия. Прави се и ново искане - след отмяна на касационната присъда, да се остави в сила въззивното решение на Военно-апелативния съд. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, постановените по делото съдебни актове, поддържаните основания и доводи и становищата на страните от проведеното съдебно заседание, намира следното: С цитираната първоинстанционна присъда В. е признат за виновен в това, че на 02.12.98 г. към 22.30 ч. на Околовръстен път, в район след КПП – В. в посока[жк], като лице от състава на полицията, при изпълнение на службата му, в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с противозаконно действие срещу него, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и возещите се в МПС служители на МВР, умишлено умъртвил А. М., поради което и на осн. чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода, като е признат за невиновен и оправдан по първоначалното му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, алт. 2, вр. чл. 115 от НК. Съдът се е произнесъл по първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, предявените граждански искове, разноските по делото и веществените доказателства. По протест на прокурора и жалби от страна на гражданските ищци и частни обвинители и подсъдимия с решение № 0022 от 05.07.13 г., постановено по ВНОХД № 0011/13 г., Военно-апелативният съд е изменил присъдата, като е признал подсъдимия за виновен в това, че по същите време и място, при превишаване пределите на неизбежната отбрана умишлено умъртвил М., поради което и на осн. чл. 119, вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на ДВЕ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. Оправдал е подсъдимия по чл. 118, вр. чл. 116 от НК, намалил е присъденото на гражданските ищци обезщетения и присъдената държавна такса и е осъдил подсъдимия за направените по делото разноски. Потвърдил е присъдата в останалата и част. По касационни протест и жалби от същите страни с решение № 586 от 18.03.14 г. по КНОХД № 2029 ВКС, ІІ-ро н. о., е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд. Взел е подробно отношение по развитите в касационната жалба доводи от страна на защитата на подсъдимия за недоказаност на авторството на деянието. С решение № 0017 от 17.07.14 г., постановено по ВНОХД № 0013/14 г., Военно-апелативният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал извършеното от В. деяние от престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 от НК в такова по чл. 123, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, като на осн. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК не му е наложил наказание поради изтекла давност. Увеличил е присъдените на гражданските ищци обезщетения. Произнесъл се е по съответната държавна такса. Потвърдил е присъдата в останалата и част. Отново по касационни протест и жалби от страна на подсъдимия и гражданските ищци и частни обвинители с решение № 483 от 29.01.15 г. по КНОХД № 1581/14 г. ВКС, І-во н. о. е отменил горното решение е и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради незаконен състав. С решение № 009 от 02.04.15 г., постановено по ВНОХД № 006/15 г., Военно-апелативният съд отново е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал извършеното от В. деяние от престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 от НК в такова по чл. 123, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, като на осн. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК не му е наложил наказание поради изтекла давност. Изменил е присъдата и в частта, касаеща законната лихва и е потвърдил същата в останалата й част. По касационни протест и жалби от страна на подсъдимия и гражданските ищци и частни обвинители е образувано КНОХД № 897/15 г. по описа на ВКС, І-во н. о. С атакуваната по настоящия ред присъда № 333 от 16.10.15 г. ВКС е отменил решението по ВНОХД № 006/15 г. на Военно-апелативния съд и изменената с него присъда по НОХД № 80/12 г. на Софийски военен съд в наказателно-осъдителната им част. Вместо това е признал подсъдимия А. В. за виновен в това, че на 02.12.98 г. в [населено място], като лице от състава на полицията, по повод изпълнение на службата му, умишлено умъртвил А. М. (деветнадесет годишен), поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 2 от НК (изменен), вр. чл. 115 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на СЕДЕМ години лишаване от свобода, търпими на осн. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Оставил е в сила въззивното решение в останалата му част. На първо място в искането се акцентира на допуснато нарушение на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, лишило осъдения от гарантираното му от закона право на справедлив процес. Конкретно се сочи липсата на анализ на противоречията в доказателствения материал по отношение на авторството на извършеното деяние, за което В. е признат за виновен и осъден. Обръща се внимание на заключението на балистична експертиза № 43 (т. ІІ, л. 41 – л. 47, ДП), според която (л. 46) изстрелът, поразил пострадалия, е могъл да бъде възпроизведен както от „отвора на предно ляво странично стъкло, така и от отвора на предно дясно странично стъкло“ – варианти, които не са обсъдени от съдилищата във връзка с авторството на деянието. Първоинстанционният съд е взел отношение по въпроса за авторството на л. 10 – 12 от мотивите, като на базата на експертното заключение, обстоятелството, че не е намерен проектилът, поразил М., пътуващите в микробуса и тяхното разположение по места, произведените изстрели от тях в посока на управлявания от пострадалия автомобил, установените при огледите огнестрелни поражения по него, динамиката и разположението на двете превозни средства едно спрямо друго, обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на Н. Й., К. Д., Ат. А. и Б. Б. по пътя на изключването на авторството от страна на свидетелите, е достигнал да извода, че автор на фаталния изстрел е В.. Въззивният състав по ВНОХД № 0011/13 г. изцяло е възприел доводите на първата инстанция, че автор на деянието е В. (л. 78 гръб – 79). Подробно отношение по авторството на деянието е взел ВКС, ІІ н.о. С решението си по КНОХД № 2029/13 г. (л. 6 – л. 7) изчерпателно е отговорил на доводите на защитата за недоказаност на авторството от страна на В.. Аргументирал се е възприетите от предходните инстанции доказателствени източници, от които са почерпили релевантна информация за възпроизведените изстрели по колата на пострадалия – показанията на всички разпитани свидетели, обясненията на подсъдимия, данните от протоколите за оглед, следствения експеримент и експертните заключения, които в „нито един момент не са изпадали в положение на контрадикторност, налагаща изследване и излагане на съображения за приемането на едно от тях и отхвърляне на друго“. Отбелязал е, че още първата инстанция внимателно е обсъдила възможността увреждащият пострадалия изстрел да е произведен от някой от спътниците на В., проследявайки всички детайли, свързани с вида на ползваното оръжие, броя на изстрелите, местоположението в полицейската кола на подсъдимия и свидетелите, динамиката и параметрите на движение на двата автомобила по време на стрелбата. Решението на втората инстанция е отменено единствено поради липса на мотиви във връзка с направените във въззивното производство възражения от защитата относно формата на вината – убийство по непредпазливост или при евентуален умисъл. Последвалото въззивно решение е отменено от ВКС, І-во н. о., като постановено от незаконен състав, поради което не се обследва от гледна точка на възражението по отношение на авторството на извършеното деяние. При третото разглеждане на делото Военно-апелетивният съд лаконично е приел, че първоинстанционният съд е извършил всички необходими процесуално-следствени действия за изясняване на делото в пълен обем, като се е съобразил и проверил всички доказателства по делото, без да е допуснал процесуални нарушения. В постановената присъда на ВКС съдебният състав се е съгласил с тези изводи, намирайки за ненужно да ги преповтаря и сочейки собствена аргументация по възведените пред него касационни доводи. В този смисъл следва да се приеме, че е изпълнен минималният стандарт за изготвяне на дължими мотиви от касационния съд. Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода, че автор на извършеното престъпление е В.. Той е подкрепен от обективните находки по автомобила – четири попадения в купето на автомобила, като безспорно е установено, че куршумът, направил пробойна № 10 (ф.к. № 13) върху десния калник на автомобила, е с траектория с посока и направление отзад-напред, отгоре-надолу и отдясно-наляво спрямо дясната вертикална повърхност на автомобила. Същият прониква в купето и попада в задната дясна страна на облегалката на задната седалка (ф.к.19), където при огледа е намерен в областта на облегалката на задната седалка и е иззет. Изстрелян е от пистолет „С.“, кал. 9 мм, № № (протокол № 11, комплексна експертиза, НИКК-МВР, т. ІІ, л. 4 – л. 12, ф. к. № 6 и № 7, ДП), използван от подсъдимия (протокол № 43 за извършена балестична експертиза, т. ІІ, л. 40 л. – 57, ДП и протокол за доброволно предаване (т. І, л. 150, ДП). Ненамереният проектил, пронизал пострадалия и обозначен като попадение под № 9 (ф. к. № 12), както и този (също ненамерен при огледа), обозначен като попадение № 11 (ф.к. № 14), са с една и съща траектория – отзад-напред, отдясно-наляво и отгоре-надолу спрямо дясната вертикална повърхност на автомобила, с изстрела, отбелязан като попадение № 10 (ф. к. № 13), възпроизведен с пистолета на подсъдимия В.. Тези обективно установени факти, съпоставени със свидетелските показания на пътуващите в полицейския автомобил К. Д., Н. Й., А. А. и Б. Б., извършения следствен експеримент и обясненията на подсъдимия, безспорно установяват механизма на възпроизведените в движение четири изстрела от страна на В. с лявата ръка, през отвореното ляво предно стъкло на микробуса със зачисления му пистолет „С.“, кал. 9 мм, „М.“, № № по купето на автомобила на пострадалия, с траектория – отзад-напред, отдясно-наляво и отгоре-надолу спрямо дясната вертикална повърхност на автомобила. Фаталният изстрел е пронизал задна дясна колона на автомобила и задната облегалка на шофьорската седалка и е проникнал в тялото на М., причинявайки несъвместимите с живота му увреждания. Всички други варианти, обсъдени в балистичните експертизи (в това число и протокол № 08/БАЛ-19, т. ІХ, л. 17 – л. 21), са в сферата на хипотезите и не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Като съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон и до несправедливо завишено наказание, се сочи липсата на анализ и неотчитането в мотивите към присъдата „противоправното поведение на пострадалия“ – управлявал е МПС без регистрационни номера, движил се е на дълги светлини непосредствено след автомобилите на полицията, на два пъти не се е подчинил на правомерно нареждане на полицейските служители, легитимирали се като такива, при опит да му бъде извършена проверка е избягал, като при това е „прегазил крака на един от полицаите“ (не е доказано по категоричен начин). Според защитата, това му поведение на неподчинение е предизвикало правомерно преследване и използване на огнестрелно оръжие. Посоченото не се споделя и от настоящия съдебен състав. Именно анализирайки законосъобразността на действията от страна на полицейските служители, предходната инстанция се е спряла достатъчно подробно на целта на акцията, участвалите в нея служители от състава на МВР, проведения инструктаж и конкретното назначение на В. като водач на микробуса, ролята на всяка една група по изпълнението на утвърдения план, прекратяването на акцията и оттеглянето на отделните участници към [населено място]. Последвалите действия на участвалите в инцидента е извън задачите и времето на акцията и първоначално са предизвикани единствено от обстоятелството, че след полицейските автомобили без обозначителни знаци и светлини се е движил в нарушение с автомобила си пострадалият на дълги, а не на къси светлини – често срещан начин на движение в тъмната част от денонощието за по-добра ориентация по пътя, особено на водачи с малък опит. Движението на дълги светлини след друго МПС е укоримо от гледна точка на ЗДвП (чл. 70, ал. 2, т. 3) и наказуемо с глоба от 20 до 150 лв. по силата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което следят определени от министъра на вътрешните работи служби, каквато не е сформираната група То, обаче, но не е престъпление. Движението по този начин може да се дължи на неопитност или на непознаване на закона, а не на преднамерено поведение да се пречи на движещия се отпред водач. Не е престъпление, а е административно нарушение, което се санкционира по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с лишаване от правоуправление за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв., управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежен ред или което е регистрирано, но без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Контролът също е възложен на посочените по-горе служби, различни от участниците в процесната акция. МПС, управлявано от пострадалия, е било неправомерно отнето, но към момента на развилите се действия това не е било известно на участвалите в инцидента полицаи, поради което те не могат да се ползват от този факт. Акцентът, поставен върху осъщественото неподчинение на „правомерно“ нареждане на полицейските служители, които са се легитимирали, също не може да се сподели. Нареждането не е било правомерно, доколкото групата служители не са в състава на службите по чл. 165 от ЗДвП. Същите са били без униформи, а колите им без обозначителни знаци с поставени към момента, но невключени сини лампи. Легитимацията с полицейски карти и полицейски разпореждания на висок глас, в конкретната ситуация и период (1998 г.), характерен с чести магистрални грабежи от маскирани като служители на реда престъпни групи, не е била достатъчна, за да мотивира деветнадесетгодишния М. да се подчини, а по-скоро е предизвикала реакция на паническо бягство, изводима от последвалите му действия, особено след възпроизведените изстрели по управляваното от него МПС. Използването на огнестрелно оръжие от страна на служителите на МВР е било незаконно във връзка със създалата се обстановка, съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Към инкриминирания момент те са могли само да предполагат, че преследваният от тях извършва или е извършил престъпление от общ характер, но това предположение, в случая, с нищо не е било обосновано и само по себе си е недостатъчно, за да узакони употребата на огнестрелно оръжие. Липсва въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие, служителите не са разполагали с информация в колата да има заложници или отвлечени лица. Не са нападнати, за да се позоват на неизбежна отбрана. Те са имали пълната възможност да задържат М. и по друг законен начин, особено след разрушаване на целостта на гумите след прострелването им и издадената заповед от ръководителя на групата (Б.), да се преустанови преследването на автомобила на пострадалия. Във връзка с възприетите от всички предходни инстанции фактически обстоятелства настоящата инстанция приема, че не се касае до извършено престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 от НК, по чл. 119, вр. чл. 115 от НК или по чл. 123, ал. 1 от НК, а за осъществено от обективна и субективна страни престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2 от НК (изм.), вр. чл. 115 от НК. С оглед възприетите от всички предходни инстанции обстоятелства за осъществени при нощни условия, през отворено ляво предно стъкло, с лявата ръка (по делото няма данни да е основна и тренирана за стрелба) четири изстрела с годно за стрелба оръжие с голяма огнева мощ (пригодено за полуавтоматична и автоматична стрелба) и мощни боеприпаси по посока на автомобила на пострадалия в изключително динамична и бързо променяща се посока на движение едно спрямо друго на двете МПС, с недостатъчна упора на стрелящата ръка, видимост към мерните прибори и възможност за точно прицелване В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, разбирал е, че то обуславя общественоопасните последици и е предвиждал и тяхното настъпване, като е бил наясно, че няма пречки, които да ги изключат. Той не е целял смъртта на М., но в стремежа си на всяка цена да спре МПС, е допускал като страничен резултат нараняване на пострадалия, включително и смъртоносно, поради което деянието ереализирано при форма на вината – евентуален умисъл. Наложеното на В. наказание от седем години лишаване от свобода не е явно несправедливо. Настоящият съдебен състав споделя като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на В., добрите му характеристични данни като човек и служител на МВР, семейното му положение на женен мъж, с две деца, за които се грижи, явно изразеното съжаление за смъртта на М., която не е искал, но е допуснал. Изцяло споделя и дългия период (седемнадесет години) на разглеждане на делото на досъдебното производство и в съдебната фаза не по вина на подсъдимия, като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, довело до извод, че наказанието следва да се определи на седем години. В останалата им част доводите на защитата, залегнали в искането за възобновяване, са неоснователни. Според настоящият състав на ВКС предприетото преследване на М. от участвалите полицейски служители е неправомерно, същият е нарушил правилата за движение, посочени по-горе, което не го прави закононарушител по смисъла на НК, за да се употреби огнестрелно оръжие с описания интензитет и насоченост, като напълно е било възможно да се преустанови движението му с други, съобразени със закона способи. В никакъв случай лекарската помощ не е била неефективна и не е в причинна връзка с настъпилата смърт на М. При тези съображения искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения А. А. В. за възобновяване на КНОХД № 897/2015 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. .................................................. ……………………………….. ………………………………..