О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 73
гр. София, 08.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр. дело № 261/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 20689/17.11.2021 г. на П. В. С., чрез пълномощника адв. Л. А., срещу определение № 2699/14.10.2021 г. по гр. д № 2758/2021 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него частна жалба против определение № 271373/06.07.2021 г. по гр. д. № 3360/2015 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че в случая производството по материалноправния спор не е приключило с решение на първоинстанционния съд. Доколкото определение № 271373/2021г. по гр. д. № 3360/2015г. на Софийски градски съд касае единствено разноските по делото, същото подлежи на самостоятелно обжалване пред Апелативен съд - София на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. Определение № 2699/14.10.2021 г. по гр. д № 2758/2021 г. на Апелативен съд - София е недопустимо поради отказан достъп до правосъдие.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – София е приел, че пред въззивната инстанция е атакуван съдебен акт, с който в тежест на ищеца са присъдени разноски, предвид частичното прекратяване на делото поради направено от ищеца изрично искане. Редът за обжалване на съдебен акт в частта за разноските е предвиден в чл. 248 ГПК. Молбата по чл. 248 ГПК се разглежда от съда, постановил съдебния акт, с който в тежест на страната са присъдени разноски. Определението на съда по тази молба подлежи на обжалване пред въззивния съд. Подадената частна жалба е недопустима поради липса на правен интерес. Тя следва да бъде изпратена на първоинстанционния съд за разглеждането й като молба по чл. 248 ГПК.
Обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е оплакването, че оставянето на подадената частна жалба без разглеждане и прекратяването на производството пред Апелативен съд - София е довело до отказ от правосъдие. Правото на достъп до правосъдие се упражнява в съответствие с установени в закон процесуални предпоставки и когато те не са налице, съдът не следва да се произнася по искането, с което е сезиран.
Видно от данните по делото, с протоколно определение от 16.06.2021 г., постановено по гр. д. № 3360/2015 г. на Софийски градски съд, е допуснато изменение в размера на предявен иск, като същият следва да се счита за предявен за сумата от 26 000 лв. Производството по делото е прекратено в частта над сумата от 26 000 лв. до първоначално заявения размер от 100 000 лв. При постановяване на това определение съдът е посочил изрично, че ще се произнесе в закрито заседание по направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, съобразно намаляването на иска. С определение № 271373/06.07.2021 г. по същото дело Софийски градски съд е осъдил П. В. С. да заплати в полза на П. В. П. сумата от 1480 лв. - съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Настоящата съдебна инстанция приема за правилно и законосъобразно застъпеното в обжалваното определение правно становище, съгласно което подадената срещу определение № 271373/06.07.2021 г. по гр. д. № 3360/2015 г. на Софийски градски съд частна жалба има характер на молба по смисъла на чл. 248 ГПК и разглеждането и по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е недопустимо. Съгласно постоянната практика на ВКС, ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, не предвижда възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на определението относно разноските, което се постановява при приключване на делото в съответната инстанция съобразно чл. 81 ГПК. В него не се съдържа аналогична на разпоредбата на чл. 70 ГПК /отм./, според която решението на съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Определението, с което са присъдени разноски, не е и сред актовете, преграждащи по-нататъшното развитие на делото по чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което въззивният съд не е компетентен да се произнесе по подадената частна жалба. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Цитираната възможност се отнася и за определенията на съда, с които се прекратява производството по делото, какъвто е и настоящият случай, предвид извършеният отказ от иск за сумата от 74 000 лв. от общо предявения размер от 100 000 лв. Ирелевантно е обстоятеството, че в конкретния случай първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за разноските с определение, постановено в закрито съдебно заседание, след постановяване на протоколното определение за частичното прекратяване на съдебното производство, доколкото определение № 271373/06.07.2021 г. по гр. д. № 3360/2015 г. не е постановено в производство по чл. 248 ГПК и следователно не подлежи на самостоятелно обжалване. Произнасянето по искането за разноски във връзка с прекратената част от производството е отложено от съда в закрито заседание с оглед необходимостта от запознаване с документите по делото. Тези действия обаче не обосновават наличието на хипотезата, уредена в чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което определението на Софийски градски съд не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Едва след произнасянето по искане за изменение определението, с което са присъдени първоначално разноски с оглед частичното прекратяване на съдебното производство, постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК може да се обжалва съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК или попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че подадената от П. С. жалба правилно е приета за недопустима, а с оглед направеното искане тя има характер на молба по чл. 248 ГПК, срещу постановеното от Софийски градски съд определение за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Процесуално недопустимо е определение, с което въззивната инстанция по реда на частната жалба разглежда за първи път молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определението на първата инстанция в частта за разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2699/14.10.2021 г. по гр. д № 2758/2021 г. на Апелативен съд - София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |