Р Е Ш Е Н И Е № 93 Гр. София, 29 май 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 382/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационен протест на Военно-апелативна прокуратура против решение № 6/19. 03. 2019 год., постановено по в. н. о. х. д. № 77/2018 год. по описа на Военно-апелативен съд. В протеста наред с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК са изложени и доводи за необоснованост на решението. В подкрепа на тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се сочи, че съдът неоснователно е отказал да уважи доказателствените искания на държавното обвинение, вследствие на което фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Твърди се, че не са взети предвид показанията на свидетелите С. и Й. по време на съдебното следствие и тези на свидетелите С. и Н. пред разследващ орган, както и че са игнорирани актът за установяване на административно нарушение и докладната записка, съставена от пристигналите на местопроизшествието полицейски служители. Поддържа се, че вследствие на тези нарушения на процесуалните правила е приложен неправилно материалният закон. Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмено възражение, депозирано в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК, подсъдимият М. Д. излага доводи за неоснователност на протеста. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира, че не са допуснати твърдените нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата и е направен законосъобразен извод за недоказаност на обвинението. Пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Подс. М. Д. не изразява лично становище относно основателността на протеста. Защитникът му счита, че касационният протест е неоснователен и тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно, настоява съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 60/11. 12. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 272/2018 год., Софийският военен съд е признал подс. М. М. Д. за невиновен в това на 05. 05. 2018 год. в [населено място] да е управлявал моторно превозно средство – л. а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта – 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НПК. Присъдата е проверена по протест на прокурора с искане отмяната ѝ и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за извършеното от него общоопасно престъпление. С решение № 6/19. 03. 2019 год., постановено по в. н. о. х. д. № 77/2018 год. по описа на Военно-апелативен съд, първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Касационният протест е неоснователен. Преди всичко следва да се припомни, че касационната инстанция не е съд по фактите, а такъв само по правото, а фактическата необоснованост на въззивния съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Ето защо отговор на тези възражения в протеста поначало не се дължи. Това, което следва да провери настоящият съдебен състав, е доколко са спазени правилата, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, а внимателният прочит на проверявания съдебен акт не дава основание да бъдат възприети аргументите на прокурора в тази насока. Неоснователно се поддържа, че изводът за друго лице, управлявало автомобила преди проверката, почива на предположения. За да приеме, че водач на превозното средство е била приятелката на подсъдимия, която след скарване с него спряла, изоставила го и се прибрала с такси, въззивната инстанция е подложила на внимателен и задълбочен анализ гласните и писмените доказателства и доказателствени средства и е отразила в мотивите към своя акт кои от тях отговарят на истината и кои не следва да бъдат кредитирани. Съдът е съобразил двойствената роля на заявеното от подсъдимия и едва след като е констатирал, че то се намира в корелация с други доказателствени източници е приел, че обясненията му са правдиви и заслужават доверие. За този извод са били от значение не само показанията на свид. И. Г., към които контролираната инстанция също е подходила с необходимите критичност и внимание предвид връзката ѝ с подсъдимия, но и посоченото от четиримата полицейски служители на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие. Отчетено е, че при двата разпита пред съда свидетелите М. С. и П. Н. са поддържали неотклонно, че автомобилът е бил в покой, а подсъдимият е бил до него; че не са възприели той да е управлявал превозното средство; че още пред тях е съобщил за скарването с приятелката си, която била водач на автомобила, и последвалите ѝ действия. Взети са предвид и показанията на извиканите за съдействие свидетели С. С. и Я. Т., съгласно които пред първия от тях подсъдимият е изложил същата версия, а вторият е узнал за нея от разказа на колегите си. Незаслужен е и упрекът на държавното обвинение за игнориране показанията на свидетелите Н. и С. от подготвителната фаза на процеса. След внимателно съпоставяне на протоколите за това действие по разследването въззивната инстанция е констатирала грубо нарушение на процесуалния ред за провеждане на разпита предвид почти пълната идентичност на двата процесуални документа. Задълбоченият прочит на протоколите показва минимални различия между тях, доколкото инцидентно са добавяни или премахвани единични думи. Следва да се подчертае, че в случая не става въпрос за сходни по смисъл показания предвид обстоятелството, че двамата полицаи са свидетелствали за едни и същи факти, а за идентична структура на изреченията и за ползването на една и съща лексика, указващи на ползване на компютърната функция „copy-paste“, като незначителните разминавания са направени очевидно с цел да се придаде вид, че всеки от полицейските служители е депозирал показания под формата на свободен разказ. При това положение апелативният съд законосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност показанията на Н. и С. пред водещия разследването. Несъстоятелни са доводите, отнасящи се до докладните записки, изготвени от свидетелите М. С. и Я. Й.. В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че коментираните документи не представляват нито способ на доказване, нито годно доказателствено средство. Те не притежават и характеристиките на писмено доказателство. Същите са адресирани до началника на съответното районно управление и предназначението им е доведат до знанието му за инциденти, констатирани от съответните полицейски служители, по време на изпълнение на служебните им задължения. В тях са обективирани възприятията им за определени обстоятелства и макар тези обстоятелства най-често да са относими към предмета на доказване, способът за приобщаването им към доказателствената съвкупност е разпитът на свидетел. Ето защо обсъжданите писмени изявления могат да послужат на разследващите органи единствено като ориентир за посоката на разследването, но сами по себе си не притежават доказателствена стойност. Тези принципни положения са били съобразени от апелативния съд, който законосъобразно е приел, че не съществува процесуална възможност да направи извод за правно значимите обстоятелства въз основа на документите, приложени на л. 33-34 от досъдебното производство. Позицията за неоснователно оставяне без уважение на доказателствените искания на прокурора също не може да бъде споделена. Касационната инстанция многократно е имала повод да отбележи, че не всеки отказ да бъдат събрани посочени от страните доказателства следва да бъде третиран като съществено нарушение на процесуалните правила. Такова ще е налице единствено ако вследствие на отказа са останали неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. В настоящия казус без уважение са били оставени искания за допълнителни разпити на полицейските служители и за провеждане на очна ставка между тях. Свидетелите М. С. и П. Н. са депозирали показания пред двете съдебни инстанции, а Я. Й. и С. С. – по време на въззивното съдебно следствие. Разпитите им са проведени професионално като са изяснени всички въпроси, свързани с времето, мястото и повода за извършване на проверката и с разказаното им от подсъдимия. Относно тези факти показанията на М. С. и П. Н. кореспондират помежду си и се намират и в корелация със заявеното от свид. С. С.. Известно разминаване съществува единствено със заявеното от свид. Я. Й., доколкото същият е поддържал, че е разбрал от колегите си Н. и С., а не лично от подсъдимия за твърденията на последния, че друго лице е управлявало автомобила. Това противоречие обаче правилно е оценено като незначително от Военно-апелативния съд, защото от съществено значение в случая е било не дали дошлите по-късно полицаи Й. и С. са научили за версията на подсъдимия лично от него или тя им е била преразказана от колегите им, а че М. Д. последователно и неотклонно, още от първия момент на проверката е поддържал версията за скарване със съпругата си и изоставянето му от нея. При това положение не е било наложително и провеждането на очна ставка и относно обстоятелството дали свидетелите Н. и С. са обяснили на екипа на „Пътна полиция“, че са спрели подсъдимия за проверка. Най-сетне, неоснователно е и възражението, че съдът е следвало да изгради изводите си относно правно значимите обстоятелства единствено върху отразеното в акта за установяване на административно нарушение. Както в административно-наказателното производство, така и в наказателния процес този документ не се ползва с някаква формална, презумптивна доказателствена сила. Оценката за достоверност на отразените в него констатации се извършва съобразно общите правила и се подчинява на забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК. Въззивната инстанция е съобразила от една страна показанията на четиримата полицаи относно установения ред за съставяне на подобни документи, а от друга – обясненията на подсъдимия за причината да подпише акта за установяване на административно нарушение без възражения. След съпоставянето на тези доказателствени средства с показанията на свид. И. Г. е направен законосъобразен извод, че констатациите в коментирания документ са изолирани и поради това се явяват ненадеждна доказателствена основа за постановяване на осъдителна присъда. При надлежно установената фактическа обстановка Военно-апелативният съд е направил законосъобразни правни изводи. След като е било установено, че автомобилът не е бил управляван от подсъдимия, а от друго лице, въззивната инстанция правилно е приела, че не са налице основания за ангажиране наказателната отговорност на М. Д. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/19. 03. 2019 год., постановено по в. н. о. х. д. № 77/2018 год. по описа на Военно-апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.