Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * очевидна фактическа грешка * ненадлежна страна


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

ГР. С., 21.11.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 23 октомври през 2012 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

При участието на секретаря Ан. Б.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №262/12 г.,
за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Министерство на външните работи / МВнР/ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №209/10 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на цитирана трайна практика на ВКС и съдилищата по процесуалните въпроси: как следва да се третира допусната в диспозитива на решение грешка в името на страната / в случая – на ответника по иска, сега касатор/, ако от съобразителната част на решението, протоколите от с.з. и извършените процесуални действия е видно по отношение на кои страни съдът е разгледал повдигнатият пред него спор – като очевидна фактическа грешка или като порок на решението, водещ до неговата недопустимост; подлежи ли на обезсилване решението, в чийто диспозитив е допусната очевидна фактическа грешка; може ли съдът в хода на въззивното производство служебно да констатира очевидна фактическа грешка в обжалвания първоинстанционен акт и как следва да процедира тогава.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба С. Х. и Н. Х. я оспорват като недопустима и неоснователна. Ответникът по жалба Столична община /СО/ не изразява становище.
ВКС намира за неоснователно възражението за недопустимост на касационната жалба – въззивното решение, с което се обезсилва като недопустимо първоинстанционното и делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд подлежи на касационно обжалване – ТР №1/01 г., т.3.
ВКС на РБ,трето гр. отделение, като разгледа жалбата , намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено като недопустимо първоинстанционното за отхвърляне на исковете срещу СО и касатора и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Прието е, че първоинстанционното решение е постановено срещу ненадлежен ответник – искът е предявен срещу СО като главен и Министерство на външните работи като евентуален ответник, а решението е постановено срещу Министерство на вътрешните работи /МВР/ – друго юридическо лице, което не е страна по делото.
В цитираната при допускане на обжалването трайна практика на съдилищата е прието, че очевидна фактическа грешка има при външно несъответствие между формираната в мотивите на съда действителна воля по предявените искове и изразената в диспозитива на решението. В. и касационният съд могат да констатират грешката и служебно, и да върнат за поправката й делото на съда, постановил обжалвания акт – чл.247 от ГПК. Обезсилването на решение поради допусната в него очевидна фактическа грешка е неправилно, тъй като води до ново разглеждане и пререшаване на спора по същество, без да са налице пороци на обжалвания акт / р. по гр.д. №416/97 г. на ВКС, петчленен състав, ТР №1/01, т.3/.
Въз основа на закона и тази практика ВКС на РБ постановява решението си по спора – чл.291,т.1 от ГПК.
Изводите на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение са неправилни: В случая искът е предявен срещу СО и МВнР. Последният е призоваван по делото и процесуалните действия са извършени спрямо него и от него – видно от протоколираното участие на представителя на МВнР в съд. заседание, исканията, писмените възражения и становища на този ответник пред първата и въззивната инстанция. Грешното еднократно пълно изписване на наименованието на този ответник в мотивите / по - надолу в текста е използвана абривиатура, сходна с тази на касатора / и в диспозитива на първоинстанционното решение е очевидна фактическа грешка, която въззивният съд е следвало да констатира служебно и върне делото за поправката й на първоинстанционния съд. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче АС е приел, че решението на първоинстанционния съд е постановено срещу ненадлежен ответник и го е обезсилил, като е върнал делото за ново разглеждане по същество на първоинстанционния съд, без да е налице порок на решението, който да обуславя това.
В. решение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в наименованието на евентуалния ответник МВнР, по реда на чл.247 от ГПК. След поправката делото следва отново да се изпрати на АС - София за разглеждане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение от друг състав на въззивния съд.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. № 209/10 г. от 17.03.11 г.
Връща делото на Градски съд С. за поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното първоинстанционно решение на този съд по гр.д. №349/07 г., след което делото да се изпрати на АС – София за ново разглеждане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение от друг състав на АС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: