Р Е Ш Е Н И Е № 60082 гр. София, 03.09.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като разгледа докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 2771 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Консулт строй холдинг“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 1935 от 20. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 4048/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, първи състав. С него след отмяна на решение № 616 от 30. 01. 2017 г. по гр. д. № 6253/2013 на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав е обявен за недействителен по отношение на Б. К. Б. по иска, предявен от него срещу „Консулт строй груп“ ЕООД и „Консулт строй холдинг“ ЕООД, договорът за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 30 том II рег. № 3067 дело № 197/2010 на нотариус С. Ф. рег. № 508 на Нот. камара, с район на действие СРС, вписан в АВ, Служба по вписванията [населено място] по вх. рег. № 61 352 акт № 143 том СХ на 29. 09. 2010 г., с който „Консулт строй груп“ ЕООД е продало на „Консулт строй холдинг“ ЕООД магазин № 2 със застроена площ от 56, 10 кв. м., находящ се на партерния етаж на жилищна сграда с магазини, подземни и надземни гаражи, помещение за абонатна станция, външни ВиК връзки и Кабели Н.Н., построена в УПИ III-688, кв. 20 по плана на [населено място], местност „Хаджи Димитър“, одобрен със заповед № РД-50-09-26/26. 01. 1988 г. и заповед № РД-09-50-532/18. 12. 2000 г. с графично изчислена площ от 370 кв.м., при съседи: УПИ II-688, УПИ I-ОЖС, УПИ IV-688 и [улица], с административен адрес: [населено място],[жк], [улица], състоящ се от търговска площ, тоалетна, преддверие и склад, при съседи: улица, стълбище и стълбищна площадка, магазин № 1 и сграда в УПИ IV-688, заедно с 3, 029 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 9, 56 кв. м. и 3, 029 % идеални части от правото на строеж върху описания УПИ. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, че ищецът – цесионер Б. Б. е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за относително недействителен на процесния договор за продажба на недвижим имот, тъй като към момента на извършената разпоредителна сделка Б. не е имал качеството на кредитор на „Консулт строй груп“ ЕООД – придобил е вземането на първоначалния кредитор към длъжника след датата на увреждащата сделка. Касационният жалбоподател твърди, че заключението на въззивния съд, че договорът за прехвърляне на вземания, от който ищецът извежда правата си, има определен предмет, с оглед на което не е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, е формирано в противоречие с материалния закон /чл. 20 ЗЗД/, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което предявеният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация Б. К. Б. оспорва касационната жалба и излага становище за правилност на обжалваното въззивно решение. Необходимият другар на касационния жалбоподател „Консулт строй груп“ ЕООД, [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът има материалноправна легитимация по предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД в качеството му на цесионер и са налице останалите предпоставки за уважаване на иска. Установил е, че на 28. 11. 2012 г. между „Енкон“ ООД, представлявано от управителя му Б. К. Б., цедент и Б. К. Б., цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си към длъжника „Консулт строй груп“ ЕООД за неплатена цена на фактурирани доставки, срещу цена от 11 436 лв., като съобразно чл. 2 от договора стойността на прехвърлените вземания е 15 054, 87 лв., в т. ч. 11 436 лв. главница и 3 618, 87 лв. лихви за закъснение. Като е тълкувал договора и е извършил анализ на останалите събрани по делото доказателства, съдът е направил извод, че цесията е с определен предмет и договорът е действителен. Посочил е, че в потвърждение изх. № 31412/14. 12. 2012 г. „Енкон“ ООД е потвърдило прехвърлянето с договора от 28. 11. 2012 г. на Б. Б. на цялото вземане на дружеството към „Консулт строй груп“ ЕООД, представляващо фактурирани доставки в размер на 15 054, 87 лв., ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително изтеклите лихви. Решаващият състав е приел, че въз основа на заповед за изпълнение от 14. 06. 2010 г. по гр. д. № 13696/2010 г. на СРС, на основание чл. 404-409 ГПК вр. чл. 416 ГПК, е издаден изпълнителен лист, съгласно който е разпоредено длъжникът „Консулт строй груп“ ЕООД да заплати на „Енкон“ ООД сумата от 11 436 лв., представляваща вземане по фактура № [ЕГН] от 21. 03. 2008 г. за доставка на бетон, сумата от 3 085, 17 лв. лихва и разноски. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е установил осчетоводяването от „Енкон“ ЕООД на посочената фактура за продажба на “Консулт строй груп“ ЕООД на 210 куб. м. бетон на цена от 23 436 лв. с ДДС, както и че според счетоводните отразявания при продавача неизплатената част от цената възлиза на 11 436 лв. В решението е констатирано, че при съобразяване на извлечения от разплащателната сметка на „Енкон“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД експертът е дал заключение за частично плащане по цитираната фактура от страна на купувача - на сумата от 12 000 лв., съответно за дължим остатък по нея в размер на 11 436 лв. Във въззивното решение е формирано заключение, че ищецът е материалноправно легитимиран да предяви Павловия иск, независимо от обстоятелството, че сделката, за която се твърди, че е увреждаща - договор за продажба от 29. 09. 2010 г., оформен в нотариален акт № 30 т. II рег. № 3067 д. № 197/2010 г. на нотариус С. Ф., с който „Консулт Строй Груп“ ЕООД е продало на „Консулт Строй Холдинг“ ЕООД магазин № 2 със застроена площ от 56, 10 кв. м. в [населено място] заедно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж, за сумата от 61 500 лв., е сключена преди датата на цесията. Позовал се е на разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, съгласно която при цесия прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. С оглед възраженията на ответника „Консулт строй холдинг“ ЕООД относно съществуването на вземането на праводателя /поради липса на реална доставка, както и поради погасяване на вземането по давност/, решаващият състав при позоваване на практика на ВКС е изтъкнал, че когато кредиторът предяви само иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява тяхното съществуване. Въззивният съд е счел, че са налице и останалите елементи от фактическия състав по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за упражняване на спорното преобразуващо право на ищеца. Изтъкнал е, че осъщественото след възникване на вземането на цедента към ответника „Консулт строй груп“ ЕООД прехвърляне на недвижим имот на „Консулт строй груп“ ЕООД с процесния договор за продажба представлява увреждащо кредитора действие. Тъй като по делото не е доказано оспорената сделка да е безвъзмездна, съдът е извършил преценка за наличието на знание на договарящите страни за увреждащия характер на сделката и е приел за съществуваща тази субективна предпоставка по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. За да формира извод, че лицето, с което длъжникът е договарял, е знаело за увреждането, което кредиторът може да понесе в резултат на сделката, решаващият състав е проследил вписванията в търговския регистър на лицата едноличен собственик на капитала и управител на ответните дружества в периода 2010-2011 г. и е констатирал, че С. Б. П., представлявал продавача при сключване на оспорената сделка на 29. 09. 2010 г., е бил едноличен собственик на капитала и управител на двете дружества, като на 21. 09. 2010 г. като едноличен собственик и управител на купувача „Консулт Строй Холдинг“ ЕООД е вписана Т. П., която е била заличена като такава 11 месеца по-късно и като едноличен собственик и управител на дружеството-приобретател на имота отново е вписан С. Б. П.. С определение № 328 от 21. 06. 2019 г. по т. д. № 2771/2018 г. на ВКС, ТК, І отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Притежава ли цесионерът активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор- цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането?“, като с оглед противоречивото му разрешаване на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС е предложено да постанови тълкувателно решение по поставения правен въпрос. С Тълкувателно решение № 2 от 26. 03. 2021 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. По основателността на касационната жалба: Направеният извод в обжалваното решение, че ищецът-цесионер Б. Б. е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на него на процесния договор за продажба на недвижим имот, сключен между „Консулт строй груп“ ЕООД, като продавач и „Консулт строй холдинг“ ЕООД, като купувач във формата на нотариален акт № 30/2010 г., независимо от това, че е придобил вземането на първоначалния кредитор – „Енкон“ ООД след датата на разпоредителната сделка – 29. 09. 2010 г., а именно на 28. 11. 2012 г. по силата на договор за прехвърляне на вземания, с оглед Тълкувателно решение № 2 от 26. 03. 2021 г. на ОСГТК на ВКС, се явява законосъобразен. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е приложена именно съобразно възприетото задължително тълкуване на ОСГТК на ВКС относно притежаваната от цесионера активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедента, но преди сключване на договора за прехвърляне на вземането. Неоснователни са и останалите касационни доводи на касатора, ответник по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД „Консулт строй холдинг“ ЕООД. В мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 9. 07. 2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдяните факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. От тези разяснения в задължителната практика на ВКС следва, че в производството по иска по чл. 135 ЗЗД на доказване подлежат конкретните факти и обстоятелства относно основанието и размера на вземането и времето на неговото възникване с оглед значението му за останалите елементи от фактическия състав, пораждащ преобразуващото право на ищеца. Посочените от ищеца доказателства за установяване на вземането му се преценяват от съда, доколкото, въз основа на тях може да се направи извод за съществуването на вземането, произтичащо от твърденията на ищеца в исковата молба, но без кредиторът да бъде задължен чрез пълно и главно доказване да установява изискуемостта и ликвидността на вземането си. С оглед изложеното и като съобрази обвързаността на касационните доводи на „Консулт строй холдинг“ ЕООД с правилността на извършената от въззивния съд преценка, че е налице определеност на вземането, предмет на прехвърляне с договора, с който като кредитор се легитимира ищецът Б. Б., и този договор е валиден, настоящият състав намира следното. С договор за прехвърляне на вземания от 28. 11 2012 г., сключен между „Енкон“ ООД, цедент и Б. К. Б., цесионер цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си към длъжника „Консулт строй груп“ ЕООД за неплатена цена на фактурирани доставки, срещу цена от 11 436 лв., като съобразно чл. 2 от договора стойността на прехвърлените вземания е 15 054, 87 лв., в т. ч. 11 436 лв. главница и 3 618, 87 лв. лихви за закъснение. Въз основа на така представения договор за прехвърляне на вземания следва да се приеме, че съществува вземането на Б. Б. към ответника „Консулт строи груп“ ЕООД, произтичащо от твърденията на ищеца в исковата молба, и същият има качеството на кредитор, който може да упражни правото на отмяна по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Тъй като правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, не става предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали това правоотношение съществува, е изключено в производството по предявения от цесионера иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД съдът да разглежда възражения за неопределеност на вземането, предмет на цесията, и за нищожност на договора за прехвърляне на вземания поради невъзможен предмет. Поради това, като е приел, че ищецът има качеството на кредитор, който е легитимиран да иска обявяването за недействителна по отношение на себе си на процесната увреждаща сделка, макар и след преценка за неоснователност на възраженията на ответника, касатор в настоящото производство за неопределеност на прехвърленото с договора вземане и за нищожност на цесията, въззивният съд е достигнал до законосъобразен и обоснован резултат. По изложените съображения не са налице въведените касационни основания за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1935 от 20. 07. 2018 г. по в. гр. д. № 4048/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, първи състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.