Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. София, 19.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети май............две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кристина Павлова…........……………………………в присъствието на прокурора Т. Комов.....……..………………...……..………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..……...наказателно дело № 376 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 317/2018 г. на Великотърновския апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 244/20.11.2018 г. поради допуснато нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на въззивния акт в и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В с. з. пред ВКС направеното искане се поддържа от прокурора от ВКП. Осъденият Г. Е. и двамата му защитници – адв. Т. и адв. М. излагат становище за неоснователност на искането за възобновяване, което се преповтаря и в последната дума. Представят се и писмени становища. Осъденият И. П., редовно призован, не се явява пред ВКС. Защитникът му – адв. К. излага устни и писмени възражения срещу направеното искане за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери искането за допустимо, тъй като е подадено от легитимирано лице и в рамките на сроковете по чл. 421, ал. 1 от НПК, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е било проверено по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери следното: С присъда № 12/15.02.2018 г. по НОХД № 629/2016 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия Г. М. Е. за виновен и извършването на престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Със същата присъда Русенският окръжен съд е признал подсъдимия И. В. П. за виновен в извършването на престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК, като във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и кумулативно глоба в размер на 2000 лв. Въз основа на депозирани жалби от подсъдимите, с решение № 244/20.11.2018 г. по ВНОХД № 317/2018 г. Великотърновският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието на всеки един от подсъдимите по чл. 313, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК ги е освободил от наказателна отговорност, налагайки им административно наказание глоба в размер на по 1000 лв. Оправдал е подсъдимите по повдигнатите им обвинения по чл. 348а от НК и е потвърдил присъдата в останалата й част. Въззивното решение не е било обжалвано и протестирано, като е влязло в сила на 20.11.2018 г. Искането за възобновяване от Главния прокурор се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се претендира прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което подсъдимите са били оправдани. Искането за възобновяване е основателно. За да преквалифицира деянията на двамата подсъдими (осъдени от първата инстанция по чл. 248а от НК – съответно Г. Е. по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2 от НК, а И. П. по чл. 248а, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК) като престъпления по чл. 313, ал. 1 от НК, главните съображения на Великотърновския апелативен съд се свеждат до това, че те не се явяват субекти на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК. Според въззивния съд такъв субект може да бъде единствено директен бенефициент, кандидатствал за безвъзмездно отпускане на средства от еврофондовете или принадлежащи на тях при участие в различни по насоченост програми. В конкретния случай такъв директен бенефициент е била [община], която е кандидатствала с проект, който е бил одобрен и тя е получила средствата по Оперативна програма регионално развитие (ОПРР), Схема за предоставяне на безвъзмездна помощ – „Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции”. По този повод между Министерството за регионално развитие и благоустройството (МРРБ), явяващ се управляващ орган на ОПРР и община – Р., бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ („Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции” в рамките на проект „Развитие на културно-историческите атракции в градски туристически ансамбъл”) на обща стойност 4 432 260, 90 лв., от които 85 % безвъзмездна помощ, съфинансиране от ЕФРР, 15 % безвъзмездна финансова помощ по ОПРР, съфинансиране от държавни бюджет и 0, 07 % допълнителен собствен принос на бенефициента. В изпълнение на договора впоследствие е била организирана обществена поръчка от община - Р., като в подадените от подсъдимите две декларации (изискуеми по чл. 50 и чл. 51 от ЗОП), са били вписани неверни данни за изпълнени договори за доставки, които имат отношение към доказването на финансовите и технически възможности на участниците. Дружеството на подсъдимия Е. – „Т.-Н.” Е. било класирано на първо място по позиция № 2 „Доставка на художествено пространствено оборудване” и с него бил сключен договор за доставка на стойност 623 056, 96 лв без ДДС, съотв. 747 668, 35 лв. Оборудването било доставено и съответно заплатено от община – Р., като крайната сума, преведена на дружеството и получена от него била в размер на 594 115, 60 лв. Дружеството на другия подсъдим П. - „К. Г.” Е. само е взело участие в обществената поръчка, но не е било класирано и не е получавало парични средства. Въз основа на тези данни Великотърносвкия апелативен съд е счел, че след като подсъдимите не са кандидатствали като директни бенефициенти за безвъзмездно отпускане на средства от фондовете на ЕС, както и не са имали за цел безвъзмездно получаване на такива средства, а единствено на основание възмезден договор за поръчка (като такъв е бил сключен и изпълнен от дружеството на подсъдимия Е.), то поведението им във връзка с декларирането на неверни данни при участието им в обществената поръчка се обхваща от хипотезата на чл. 313, ал. 1 от НК, а не на чл. 248а, ал. 2 от НК. Застъпено е и становище, че по делото не е имало данни, че за подсъдимите е имало значение какъв е произхода на средствата, с които ще им бъде заплатено за дейността по поръчката. ВКС не споделя изложените съображения за несъставомерност на деянията на подсъдимите във връзка с текста на чл. 248а, ал. 2 от НК. Обектът на посегателство, закрилян от състава на престъплението по чл. 248а от НК е комплексен и включва обществените отношения, гарантиращи сигурността на процеса на получаване на информация от органите, извършващи разпореждане със средства от фондовете на ЕС – относно фактите и обстоятелствата от значение за правилното формиране на тяхното решение. Редом с това той включва и обществените отношения, осигуряващи правилното разпределение и разходване на средства от тези фондове. Предмет на престъплението не са средства от фондовете, а сведения като съвкупност от данни, които лицето, кандидатстващо за финансиране с такива средства, дължи да предостави на органа, компетентен да извърши разпоредителните действия с тях. Данните могат да бъдат предоставяни устно или писмено, в изискуема форма или свободна такава, да се съдържат в декларации, молби, справки и други документи. Изпълнителното деяние ще бъде осъществено, когато деецът предостави пред длъжностното лице от органа – разпоредител със средствата от еврофондовете информация, чието съдържание не съответства на обективната действителност. Тези данни трябва да имат значение за получаване на средствата, а не да касаят бъдещи ангажименти на бенефициента. Престъплението е довършено в момента, когато адресатът на сведенията получи възможност да се запознае с тях. От субективна страна се изисква пряк умисъл, като следва да е налице и специална съставомерна цел – да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава Вж. Тонева, Г. Европейската прокуратура и българското наказателно и наказателнопроцесуално право, Сиела, 2017, стр. 94-99 и съответните препратки.. В случая е безспорно, че община – Р. е организирала провеждането на обществена поръчка за разпределяне на безвъзмездно получени по ОПРР парични средства с доминиращ произход от фондовете на ЕС. Без значение за съставомерността на деянието е, че тя е кандидатствала с проект и се явява директен бенефициент на безвъзмездно финансиране, след като е съвсем ясно, че за самото усвояване на средствата е била предвидена друга процедура, установена в ЗОП. При провеждането й подсъдимите са представили неверни данни за икономически и технически ресурс на дружествата им, гарантирайки си по този начин възможност за участие в разпределянето на средствата от еврофондовете наред с други кандидати. Съответно, след като те съзнателно са представили сведенията, неотговарящи на обективната действителност на органи, които са компетентни да разпределят средства от еврофондовете и тези сведения имат значение за начина на разпореждане (най-малкото в аспекта между кои кандидати, отговарящи на нужните условия това би могло да се осъществи), то деянието им се обхваща от състава на чл. 248а, ал. 2 от НК, който е специален по отношение на невярното деклариране по чл. 313, ал. 1 от НК. Доколкото подсъдимият Е. е и получил средствата по договора за поръчка, то деянието му се явява по-тежко квалифицирано по чл. 248а, ал. 5 от НК, като и за двамата е налице и хипотезата по чл. 248а, ал. 3 от НК, тъй като са имали управителни и представителни функции по отношение на участвалите в обществената поръчка дружества. При тези съображения ВКС намира, че с преквалификация на деянията на подсъдимите по текста на чл. 313, ал. 1 от НК и оправдаването им по повдигнатите по-тежки обвинения, е допуснато твърдяното съществено нарущение на материалния закон. За поправянето му се налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 317/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 244/20.11.2018 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.