Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
София, 01.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 5432/2014 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 290-293 ГПК.
[фирма] С./ П. АД/ чрез юрк. К. В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение No 180 от 07.04.2014 година по [населено място] .д .Nо 1055/ 2013 година на ОС- Плевен по иск по чл. 109 ЗС. Поддържа , че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Касационно обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост по отношение на общите части на сградата? За допустимостта съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице експерт при разпит в залата , които не са в обхвата на поставената му по делото задача? Изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи , монтиране на климатична инсталация/ външно тяло/ на външната стена на фасадата съставляват ли действия п възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС ?
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация А. В. , приподписана от адв.Н.Д. - АК П., с който отговор се поддържа довод за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 ГПК, респ. се навеждат доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване ,както и се излагат обстойни доводи за неоснователност на доводите по същество на касационната жалба. Претендира разноски по делото по представения списък на разноските.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 1 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение ,окръжният съд – в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по уважения иск по чл. чл. 109 ЗС , с който П. АД С. е осъдена да премахне изградените сервизно помещение и офис от стълбищната площадка на първия етаж на съществуваща административна сграда с идентификатор 03366.602.164.1, изградена в ПИ в [населено място] ул. „И. В. „ 2 ; да премахне рампа за инвалиди и стълбище към входа на офиса на банката /като възстанови съществуващото преди това стълбище/; да премахне 10-бр. външни тела за климатици, разположени от външна страна на северната фасада на сградата , граничещи с лятна градина – ПИ с идентификатор 03366.602.199 [населено място], собственост на ищеца ; да възстанови комините за общо ползване и премахне изградена канализационна система , заустена във водосточната тръба от северната страна на сградата.
За да уважи исковете по чл. 109 ЗС , решаващият съд е приел, че извършеното от П. АД С. преустройство на наетите етажи на административната сграда/ собственост на участващите по делото трети лица –помагачи/ , изразяващо се в изграждане на външно стълбище с рампа за лица с увреждания от южната фасада , преустройство на сервизно помещение и офис на първия етаж , преграждащи достъпа на стълбището до таванското подпокривно пространство,премахване на комините, поставяне на външни тела на климатиците по северната фасада и изграждане на частична канализационна система, заустена във водосточната тръба от северната страна на сградата съставляват действия, с който се пречи на ищеца А. В. да упражнява правомощията си на собственик на МАЗЕ, преустроено в кафе-дискотека и съответно на идеални части от общите части на сградата и на собственик на съседен / от север/ ПИ с идентификатор 03366.602.199 [населено място] - лятна градина функционално обслужваща обект/ в режим на етажна собственост с преустроените помещение , наети от Банката / кафе-дискотека , намиращи се в мазето на сградата, собственост на същия и притежаващите от него идеални части от общите части на сградата.
По поставените правни въпроси
При съществуващ спор относно правото на собственост и неговите принадлежности/ спомагателни помещения , общи части и др./ ищецът по иска с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост на обекта , който е подложен на неоснователното въздействие от поведението на ответника и с което поведение се пречи на упражняване правото му на собственост. В хипотезите , когато засегнатото право на собственост е по отношение на обект, намиращ се в режим на етажна собственост , ако твърденията по исковата молба касаят засягане упражняване правото на собственост на общите части , за ищеца е достатъчно да се докаже правото си на собственост по отношение на самостоятелния обект в етажната собственост, а правото на собственост на общите части на сградата могат да бъдат дефинирани именно като производни на тази собственост в контекста на чл. 38 ЗС.
В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице в т.ч. и съсобственика , което лице макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т.е. препятства или ограничават възможността на собственика/ другия съсобственик да се упражнява правото на собственост определена степен. Установяването на твърдяните действия, като положително осъществени във времето факти , израз на евентуално неправомерното въздействие от страна на лицето-ответник подлежат на надлежно доказване от ищцовата страна с установените за това в гражданско-процесуалния закон доказателствени средства. Доказателственото значение на прието експертно становище в рамките на висящия исков процес е дефинирано с чл.195 и сл. ГПК. Съдът изслушва депозираното писмено становището в присъствие на страните, но в процеса на анализа на доказателствата сам преценява дали ще базира изводите си на експертните заключения или не. В рамките на устната защита на експертното становище, назначеното вещо лице може да даде становище и по проблем, която надхвърля предметната рамка на поставените задачи , но е пряко свързан с възложената му задача. Ако даденото“заключение“ на вещото лице по естеството си съставлява свидетелски показания за факти и обстоятелства , които са му станали известни в процеса на изготвяне на заключението, то без съмнение , същите не могат да се ценят като надлежно събрани по делото гласни доказателства и доколкото съдебното решение би било базирано на такива обяснения- свидетелски показания на вещо лице експерт , би било порочно.
Конкретно поставеният въпрос дали изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи съставлява ли действия по възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС , принципно не може да съставлява нарушаване на правото на собственост на собствениците в етажната собственост, но конкретният по делото отговор винаги следва от преценката на съда в контекста на конкретно доказаните факти, установени по делото и съпоставени в императивните изисквания на Наредба Nо 4/01.07.2009 год. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, което Наредба в интерес на обществото и премахване на всякакви дискриминационни елементи за хората с увреждания, създава норми за ограничаване упражняване правото на собственост.
По основателността на касационната жалба
С оглед на изложените общи мотиви , настоящият състав приема касационната жалба за частично основателна.
Обжалваното въззивното решение, в частта , с която е уважен иска на А. В. по чл. чл. 109 ЗС и ответникът П. АД С. е осъдено да премахне изградените сервизно помещение и офис от стълбищната площадка на първия етаж на съществуваща административна сграда с идентификатор 03366.602.164.1, изградена в ПИ в [населено място] ул. „И. В. , както и да премахне рампа за инвалиди и стълбище към входа на офиса на банката /като възстанови съществуващото преди това стълбище/, е неправилно.
При постановяване на съдебното решение , нито първата инстанция , нито въззивната инстанция при преценка налице ли е незаконно вмешателство и пречене упражняване правото на собственост по отношение на притежаваните от ищеца , собственик на търговски обект в приземния етаж, общи части от сградата външна врата , стълбище към тавана и таванското подпокривно пространство на съществуваща административна сграда с идентификатор 03366.602.164.1, изградена в ПИ в [населено място] ул. „И. В. , са съобразили основния факт , че ищецът А. В. е собственик на самостоятелен / преустроено избено помещение / обект- кафене в режим на етажна собственост със лица, собственици на самостоятелни обекти на етажа - бивша административна част от сградата.
Съгласно чл. 38 ЗС при сгради , в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи са земята ,върху която е построена сградата, основите външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени , трегерите плочите , гредоредите , стълбите , площадките , покривите , инсталации и др. ,като общия елемент , който ги обединява законодателят дефинира чрез критерия „всичко друго , което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване“.
А. В. е собственик на идеална част от избен етаж / МАЗЕ/, понастоящем ПИ- сграда с идентификатор 03366.602.164.1 по КК и КР на [населено място] , бивша битова сграда на ликвидираното АПК. Останалата част от сградата е закупена от третите лица, наемодатели на ответното акционерно дружество - Б. , като няма спор относно обособеността на обектите, собственост на ищеца и на наемодателите на ответника П. АД. Закупеното като мазе избено помещение е преустроено в „клуб-дискотека“, като в последствие ищецът е придобил собствеността на дворно място - ПИ с идентификатор 03366.602.199 с предназначение „лятна градина“ към клуб-дискотеката.
Без доказателства по делото , с които по безспорен начин да се установи какъв е вида и обема на общите части , принадлежност към обекта , собственост на ищеца В., при липсата на първичния Договор от 15.08. 1995 година за продажба на избените помещения на бившата битова сграда на АПК в [населено място] като обособен самостоятелен търговски обект на основание чл. 48 ал.1 ППЗСПЗЗ , съдилищата/ районен и окръжен/ са приели, че А. В. е титуляр и на правото на собственост по отношение на таванското помещение на сградата като обща част и респ. е титуляр на общи части , съставляващи вътрешната стълбищна клетка и външен вход на сградата.
Изводът на съда относно принадлежността на посочените общи части е направен в нарушение разпоредбата на чл. 154 ал.1 ГПК , на базата на предположение от страна на съда въз основа на едно непълно и неточно анализиране на констативния НА No 79/07.02.2003 година и превратното разбиране на разясненията по т. 4 на ТР No 1/09.12.2013 година на ОСГТК на ВКС и без да се съобрази нормата на чл. 38 ЗС в насока кои са онези помещения които служат за общо ползване.
В процеса не е спорен факта , че А. В. , по силата на сделката от 1995 година , чрез търг е придобил собствеността на ½ идеална част от спомагателните помещение на сграда / бивша битова сграда на АПК/ - „МАЗЕ“, като обособен обект на сделката. Разпоредбата на чл. 48 ал.1 ППЗСПЗЗ не създава основание за придобиване на собственост по см. на чл. 77 ЗС , а само сочи , кои са имуществените права на бившите ТКЗС/ АПК/ , подлежащи на разпределение или продажба.
За да се приеме , че сделката по Договора от 15.08.1995 година в полза на А. В. е произвела вещно-транслативния си ефект, следва същият договор да има годен предмет – т.е. самостоятелен обект на правото на собственост. Логично е да се приеме , че по този договор „МАЗЕТО“, като предмет на сделката, може да бъде предмет на валидно разпореждане само и доколкото зимничното помещение има статут на самостоятелен обект на правото на собственост , в резултат на одобрени строителни книжа и промяна на функционалното му предназначение за обект за търговска дейност. Без данни дали при промяната на мазето, като принадлежност към главния обект- административните помещение на сградата , наред с новия обект се прехвърлят и прилежащи части, като общи части по своето предназначение –каквото помещение е подпокривното пространство, всеки извод на съда/ какъвто е направен/ в положителна насока, без да почива на установени факти и доказателства , е в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Решаващият въззивен съд е подвел под хипотезиса на чл. 38 ЗС факти, които не са доказани по делото , като е постановил незаконосъобразен съдебен акт.
Правото на собственост , придобито от ищеца А. В. по силата на сделката от 1995 година , доколкото няма спор за действителността на сделката въпреки липсата на техническата документация съгласно изискванията на чл. 48а от ППЗСПЗЗ за обособяване на мазето в самостоятелен обект на правото на собственост и за промяната на неговата функционална характеристика от принадлежност към административната сграда в търговски обект, касаят само обекта „мазе“ и онези общи части, които пряко произтичат от създадената по силата на това разпореждане етажна собственост, без да засягат онези части на сградата , които не са в обема на разпореденото право на собственост- а именно административната част и нейните принадлежности в т.ч. и подпокривното пространство.
След като няма доказано,при условията на пряко и главно доказване, придобиване от страна А. В. на общи части по предназначение като стълбище и подпокривно пространство , които да съставляват принадлежност към собствения му обект- МАЗЕ, то и извършените преустройства от страна на ответника П. АД , по силата на наемните правоотношения със собствениците на процесните общи части съответно на стълбищната площадка за нуждите на банковия клон и изграждане на офис, не засягат по никакъв начин правото на собственост респ. на общите части, принадлежност към обекта в приземния етаж. Изложените мотиви , че А. В. , по силата на притежаваната собственост на търговския обект в приземния етаж е съответно priori носител и на правото на собственост на всички общи части на сградата според неоспорената констатация по констативния НА No 79/ 2003 година , са неправилни, тъй като тълкуването касаещо обема и вида на общите части на всеки един от собствениците на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост не е въпрос на оспорване и преклузия за това от гл.т. на процесуална защита на ответника , а е въпрос на решаващия съд на правилно прилагане на материалния закон при точното подвеждане на установените факти спрямо фактическия състав на правната норма.
С изградената външна рампа за инвалиди , съгласно изискванията на закона и транспонираната европейска директива за създаване на условия достъпна среда на гражданите с недъзи, майките с деца и други категории граждани със специални нужди , от страна на ответника-търговско дружество фактически е реализиран принципа за недискриминация и създаване на условия за равни възможности на всички граждани за достъп до съответната институция респ. сграда , с обществени функции. Както е прието с общите мотиви, по силата на Закона за интеграция на хората с недъзи и съответната Наредба Nо 4/01.07.2009 год. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, в интерес на обществото и премахване на всякакви дискриминационни елементи за хората с увреждания, са създадени правни механизми , които могат в някаква степен да ограничат правото на частна собственост, в името на обществения интерес. Реализираният строеж , съобразно одобрени технически книжа , по изпълнение на нормативни изисквания не може да съставлява неоснователно вмешателство по см. на чл. 109 ЗС. Приемайки обратната теза, решаващия съд е поставил незаконосъобразен съдебен акт и в тази част.
С мотивите на Решение от 25.11.2010 година на ЕС по правата на човека в Страсбург по дело „Милеви и др. срещу България”, Европейският съд налагат по-широк аспект на критериите при защитата на правото на собственост в контекста на чл. 8 от ЕКПЧОС „Всеки има право на зачитане на неговия личен живот и ... жилище”. Така в хипотезите съсобственост – когато се търси защита от съда на основание чл. 109 ЗС на общите части като принадлежност към жилището в етажна собственост, поведението на ответника- съсобственик следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл , че собственикът на част от недвижим имот не може да извършва действия , които пречат повече от обичайния начин на използване на съсобствен имот. т.е. не се касае само до неоснователни действия , а и до такива действия , който надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика. От гл.т. на собственика , търсещ защита , установеното действие от страна на ответника следва да е от естество / по характер и тежест/ , че да налага намесата на съда, като преценката на последния налага да бъдат съобразени интензивност, продължителност на неудобството, физическо и психическо въздействие.
От гл.т. на тези критерии , извършеното преустройство на общите части - външни стени , изразяващо се в монтиране на 10-бр. външни тела за климатици, разположени от външна страна на северната фасада на сградата , граничещи с лятна градина – ПИ с идентификатор 03366.602.199 [населено място], собственост на ищеца ,и преработка на комините за общо ползване и изградена канализационна система , заустена във водосточната тръба от северната страна на сградата, правилно е прието от решаващия съд като действия , с които неоснователно се препятства упражняване правото на собственост на ищеца по отношение на тези общи части , а искът му по чл. 109 ЗС за ограничаване на това вредно въздействие като основателен и доказан. Решението на въззивния съд , като правилно-законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
По отношение на направените разноски- с оглед на постановения правен резултат, настоящата инстанция намира , че всяка от главните страни по делото следва да поеме направените от нея за защита по делото разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 180 от 07.04.2014 година по [населено място].д .Nо 1055/ 2013 година на ОС- Плевен, в частта с която е потвърдено решение на първата инстанция по уважения иск на А. В. по чл. 109 ЗС и ответника П. АД С. е осъдена да премахне изградените сервизно помещение и офис от стълбищната площадка на първия етаж на съществуваща административна сграда с идентификатор 03366.602.164.1, изградена в ПИ в [населено място] ул. „И. В. „ , както и да премахне рампа за инвалиди и стълбище към входа на офиса на банката /като възстанови съществуващото преди това стълбище/ и вместо него п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. В., предявен на основание чл. 109 ЗС срещу П. инвестиционна банка- АД С. / П. АД/ в частта , с която се иска осъждането и да премахне изградените сервизно помещение и офис от стълбищната площадка на първия етаж на съществуваща административна сграда с идентификатор 03366.602.164.1, изградена в ПИ в [населено място] ул. „И. В. „ , както и да премахне рампа за инвалиди и стълбище към входа на офиса на банката и възстанови съществуващото преди това стълбище, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение No 180 от 07.04.2014 година по [населено място].д .Nо 1055/ 2013 година на ОС- Плевен, в частта , с която по иска на А. А. В. , на основание чл. 109 ЗС ответникът П. и. б. АД-С./ П. АД/ е осъден да премахне 10-бр. външни тела за климатици, разположени от външна страна на северната фасада на сградата , граничещи с лятна градина – ПИ с идентификатор 03366.602.199 [населено място], собственост на ищеца и да възстанови комините за общо ползване и премахне изградена канализационна система , заустена във водосточната тръба от северната страна на сградата.
Решението е постановено при участие на трети лица помагачи Д. Н. Б., Д. В. Б., Р. Й. Б. и Н. Н. Б..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : |