6 Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 31 май 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 26 май 2017 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 499 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на подсъдимия и частните обвинители против решение № 37 от 08.02.2017 г., постановено по внохд № 674/16 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив. Пред Върховния касационен съд жалбите се поддържат, а прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че те са неоснователни. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 158/16 г. Окръжният съд-гр.Кърджали за деяние, извършено на 08.01.2016 г., осъдил подсъдимия С. Ф. М. на основание чл.343, ал.4, във връзка с ал.3 б.”б”, ал.1 б.”б” и „в”, чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК на 3 години и 2 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от 5 години. С посоченото по-горе решение ПАС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: І. По жалбата на подсъдимия М.: Жалбата е неоснователна. От името на подсъдимия са постъпили две касационни жалби, изготвени от защитниците му – адвокати Т. и Д.. С тях се възразява, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, тъй като наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо по размер, защото неправилно е определено в рамките на предвиденото от закона при наличието на предпоставките за приложението на чл.55 от НК – многобройни смекчаващи обстоятелства. Иска се намаляване на наказанието и отлагане на неговото изпълнение. В подкрепа на ангажираното касационно основание са заявени следните данни: съдът не е имал основание да приеме, че извършеното престъпление е със завишена степен на обществена опасност, за който извод неправилно се е позовал на обстоятелства, които са взети предвид от закона при определяне на инкриминираното престъпление (настъпилата смърт на пострадалия Е., употребения от подсъдимия алкохол, превишаването на скоростта); доколкото съдилищата не са посочили нито едно отегчаващо обстоятелство, при обстоятелствата, на които е поставен акцент в жалбата на адв.Д. – л.3, се налага извод за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства; поддържа се, че неадекватна оценка са получили редица обстоятелства, които са доказани и имат значение за обема на отговорността на подсъдимия – инициативата за пътуването, която изхожда от пострадалия Е.; липсата на колан от страна на последния; липсата на обезопасяване на пътния участък от страна на общинските служби; липсата на предходни нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия. Адв. Т. е допълнила, че неадекватна оценка е дадена и на конкретната форма на вина – небрежност. Отделно счита, че физическото и психично състояние на жалбоподателя е останало вън от погледа на съда. Възраженията са неоснователни. Най-напред трябва да се каже, че ПАС е взел отношение по всички обстоятелства, за които стана дума. Внимателният прочит на мотивите на въззивното решение не дава основание да се приеме, че съдът е нарушил забраната произтичаща от чл.56 от НК. Степента на обществена опасност на конкретното деяние – завишена, има своето основание в данните по делото. В тази посока ПАС правилно е ценил редица обстоятелства, от значение за извеждане на степента на обществена опасност на конкретното деяние, а именно: броят на телесните увреди получени от пострадалия М., защото за съставомерността на извършеното от подсъдимия е минимално необходимо да е причинена една такава; характера на телесните увреди, надхвърлящи минимално необходимото – вярно е, че всички увреди от кръга по чл.129, ал.2 от НК са дефинирани като средни телесни повреди, но те могат да бъдат градирани по тежест, доколкото засягат различни функции на отделни, различни органи на човешкия организъм и някои от тях в различна степен злепоставят живота на пострадалия. По идентичен начин стоят нещата и с конкретното превишение на разрешената скорост – почти двойно, както и с установената по надлежния ред концентрация на алкохол на подсъдимия, извършител на инкриминираното престъпление по чл.343 от НК. Концентрацията, надвишаваща минимално предвидената съставомерна стойност може да се цени при определяне на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, в който смисъл са и указанията, дадени от ОСНК на ВКС с ТР № 2/2016 г., т.2. Изложеното дотук достатъчно ясно сочи, че не намира подкрепа в данните по делото възражението, че от ПАС не са установени отегчаващи обстоятелства. Тук е мястото да се посочи, че производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът, след като установил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Мотивите на съдебните актове са подчинени на изискванията на чл.373, ал.4, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК - да се приемат за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт с позоваване на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Пред предходните инстанции не са събирани гласни доказателства, различни от тези в досъдебното производство. На плоскостта на казаното, добре е видно, че сред фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия по посочения ред, не се съдържат такива относно инициативата за пътуването, предприето от подсъдимия и за поведението на пострадалия Е., свързано с поставянето или не на обезопасителен колан. Друг е въпросът, че на първо посоченото обстоятелство – относно инициативата за пътуването, защитата придава значение, каквото то обективно няма, щом не са налице данни за употребата на принуда по отношение на подсъдимия. Второто обстоятелство не само не се съдържа в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и за него не са събрани данни по единствено възможния начин, в хода на съдебно следствие. В тази част защитата на подсъдимия е ограничена от особените правила, по които е протекло производството пред първата инстанция – виж т.8 на ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС. Що се отнася до необезопасяването на пътя (в обстоятелствената част на обвинителния акт заявено, че пътят, по който подс.М. е управлявал инкриминираното превозно средство е бил заледен), от страна на общинските служби, то същото възражение е получило отговор последователно от двете предходни инстанции, не е игнорирано. ПАС, за разлика от КОС, е приел (л.7 от мотивите), че има съпричиняване от страна на Община-Кърджали, тъй като не е организирала отстраняване на леда от конкретния пътен участък или не го е опесъчила. Този извод е неправилен, не защото е защитен формално, като е деклариран, а защото не намира опора в данните по делото. По делото е установено, че подсъдимия би имал възможност да избегне удара, ако се е движил с разрешената за мястото на ПТП скорост от 40 км/час. При скорост на движение от 40 км/час, скоростта на автомобила ще се окаже по-ниска от критичната скорост на плъзгане в завоя с радиус 150м - 53,1 км/час, автомобилът нямаше да се плъзне странично и водачът би преодолял завоя без да излиза извън платното за движение, където по-късно е настъпил удар в бетонна колона – виж АТЕ (л.85 и сл. от досъдебното производство). При тези данни ПАС не е имал основание да приеме, че непочистването на леда и/или неопъсъчаването му са в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Същите обстоятелства не са преценени от експертите, нито пък произтичат от други данни по делото, като причина за напускане на пътното платно от страна на водача на МПС. Такава причина е единствено скоростта, с която подсъдимият е навлязъл в завоя. При разрешена скорост за надлежно сигнализирания завой от 40 км/час, подсъдимият е управлявал МПС със скорост на движение 76,1 км/час, значително надхвърляща не само разрешената скорост, но и критичната за предоляване на завоя - 53,1 км/час. Иначе казано, заледяването на пътния участък, и неопесъчаването му не са елементи от причинно следствения процес и не разкриват принос на общината към настъпилия вредоносен резултат, респ. не смекчават отговорността на подсъдимия. Не се установява здравословното състояние на подсъдимия, данните относно предходното му поведение като водач на МПС и формата на вината, да са игнорирани. Тези обстоятелства са оценени адекватно на обективното им значение, като съображенията на въззивният съд се възприемат изцяло без да е необходимо преповтарянето им тук. Предвид на изложеното, макар да са налице множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, са налице и такива, които отегчават същата. Приложението на института на смекчената наказателна отговорност предполага не само наличието на многобройни и/или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, но и извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Тъкмо такъв извод, не следва от данните по делото. Конкретното деяние е със завишена степен на обществена опасност, а данни за личността на дееца, чиято степен на обществена опасност е прието да е ниска, произтичат и от конкретно извършеното от него, и точно тези не го характеризират положително. Предвиденото в закона възможно най-леко наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е три години и на основата на казаното дотук то не е несъразмерно тежко, по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. Установените смекчаващи отговорността обстоятелства са предопределили определянето на наказание значително под средния размер на предвиденото в закона – при такъв от 9 години, на подсъдимия е определено наказание в размер на 4 години и 9 месеца. Така определеното наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Съобразно особените правила, по които е протекло производството по делото пред първата инстанция, това наказание правилно е редуцирано с една трета, по правилата на чл.58а, ал.1 от НК. При тези съображения, обсъждането на института на условното осъждане е безпредметно, доколкото не се разкриват всички предпоставки за приложението му. ІІ. По жалбата на частните обвинители Г. И. Е. лично и като законен представител на малолетните Г. И. Е. и Ефе И. Е., Ш. М. Д. и И. М. Д., подадена чрез техния повереник – адв.С.: Жалбата е неоснователна. Жалбоподателите преценяват наложеното на подсъдимия наказание за явно несправедливо по размер и искат увеличаването му. В подкрепа на релевираното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК те поддържат, че е „неправилен извода на съда, че съпричиняване в случая има и от страна на Община-Кърджали, като не било организирано отстраняване на леда от инкриминирания пътен участък или поне опесъчаването му”. Това възражение получи отговор по-горе, като не е необходимо преповтарянето му тук. Изключването на съпричиняване на резултата от страна на Община-Кърджали не налага друг извод относно справедливостта на наказанието. Същото обстоятелство не повлиява съществено баланса на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, установени по делото, нито пък очертава несъответност, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, поради което и не се налага корекция в посоката, претендирана от тези жалбоподатели. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 08.02.2017 г., постановено по внохд № 674/16 г. на Апелативния съд – гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: