4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 194 София.30.03.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 223/2017 година Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. М. Т. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 3755 от 22.12.2015 г. по ч.гр.д. № 4185/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено определение № 290 от 24.09.2015 г. по т.д. № 165/2013 г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, трети състав за оставяне без уважение на подадена от Г. Т. молба за освобождаването му по реда на чл.83, ал.2 ГПК от дължима държавна такса – 14 432.23 лв., по подадена въззивна жалба вх. № 1866/06.08.2015 г. Частният касатор поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – чл.7, чл.10 и чл.101 ГПК. По съображения в жалбата, се иска отмяна на определението и уважаване на молбата за освобождаване от държавна такса по депозираната по делото въззивна жалба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли, преди да формира извод разполага ли страната с достатъчно средства, съдът да изпълни произтичащо от принципа на служебното начало свое задължение и да й укаже да изясни наличните неясноти, непълноти и противоречия в представената декларация и да й предостави процесуалната възможност да представи уточняващи доказателства, които безпротиворечиво да установят фактите, на които страната се позовава; 2. Следва ли, при наличие на неясноти, непълноти и противоречия, които не позволяват да се направи коректна преценка на дължимия за крайния извод факти, съдът да даде възможност на молителя в производството по чл.83, ал.2 ГПК да отстрани тези непълноти и противоречия и следва ли съдът да формира крайните си правни изводи въпреки констатираната от него невъзможност да направи коректна преценка на дължимите за тези крайни изводи факти; 3. Следва ли, при констатация, че приложената декларация не е годна, за да се формира правилно и законосъобразно становище по молбата за освобождаване от задължението да се внесе държавна такса, съдът да укаже на страната, в съответствие със служебното начало, да отстрани този порок и да представи годна декларация и 4. Данните от търговския регистър достатъчни ли са, за да изгради съдът преценката си за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, или следва да даде процесуална възможност на молителя да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, в това число да подкрепи молбата си с необходимите данни. Поддържа се допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: определение по ч.гр.д. № 3461/2014 г., ІІІ г.о., определение по ч.гр.д. № 233/2012 г., ІІІ г.о., определение по ч.гр.д. № 740/2012 г., ІV г.о., определение по ч.т.д. № 2110/2013 г. и по ч.т.д. № 942/2012 г. на ІІ т.о., определение по ч.гр.д. № 6826/2013 г., І г.о., определение по ч.гр.д. № 207/2010 г., ІІ г.о. и определение по ч.гр.д. № 22/2012 г., ІІ г.о. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за правилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. За да потвърди отказа на първата инстанция за освобождаване на Г. Т. от държавна такса по депозираната от него въззивна жалба, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че в декларираните от молителя обстоятелства са налице неясноти, непълноти и противоречия, които не позволяват да се направи коректна преценка на дължимите за крайния извод факти. Констатирано е, че в декларацията на молителя е посочено притежаването на недвижими имоти, без те да са описани и без да съществува яснота за тяхната стойност. Отчетено е и несъответствието между декларираното дружествено участие на молителя и извършената от Окръжен съд – София проверка в ТР, според която Т. притежава и акции от капитала на [фирма]. Изведен е извод, че представената с молбата по чл.83, ал.2 ГПК декларация не е годна, за да се формира правилно и законосъобразно становище по молбата за освобождаване от задължението за внасяне на ДТ поради липса на достатъчно средства за заплащането й. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените процесуалноправни въпроси под № 1-3, свързани със задължението на съда да укаже на молителя по чл.83, ал.2 ГПК да представи доказателства, установяващи твърдяни от него, релевантни към искането обстоятелства – имуществено състояние, здравословно състояние, трудова заетост и др., както и да даде възможност за отстраняване на съществуваща неяснота или противоречие в декларираните обстоятелства преди постановяване на акта, с който се произнася по искането, безспорно са от значение за изхода на частното производство. Доказана е и поддържаната от частния касатор допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид цитираната по-горе непротиворечива практика на ВКС, според която ако няма представени доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, съдът указва на молителя да стори това, като бъде дадена процесуална възможност да подкрепи молбата си с необходимите доказателства; В изпълнение на задължението на съда, произтичащо от служебното начало/ чл.7, чл.10 и чл.101 ГПК/, преди формиране на извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащане на дължима държавна такса, и при констатация за неяснота или противоречие относно обстоятелствата, попадащи в обхвата на чл.83, ал.2, т.1-7 ГПК, следва тази неяснота да се отстрани със съдействието на съда, вкл. чрез даване на конкретни указания относно констатираната неяснота. В последния смисъл е изричното произнасяне в определение по ч.гр.д. № 6826/2013 г., І г.о. Преди изясняване на кръга обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК, участието на молителя в търговски дружества, в каквато насока въззивният съд е основал становището си на направена от първата инстанця служебна справка в търговския регистър, не е достатъчно за извършване на законосъобразна преценка по същество на искането. В тази насока и във връзка с поставения въпрос под № 4 се констатира противоречие на атакуваното определение с цитираната от частния касатор практика на ВКС – определение по ч.гр.д. № 207/2010 г., ІІ г.о. и определение по ч.гр.д. № 22/2012 г., ІІ г.о. Предвид горното, атакуваното определение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на администриращия въззивната жалба съд за надлежно провеждане на производството по чл.83, ал.2 ГПК, след даване на съответни указания на молителя за отстраняване на констатирани от съда неясноти и противоречия в твърдяните обстоятелства, попадащи в т.1-7 на чл.83, ал.2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІ т.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3755 от 22.12.2015 г. по ч.гр.д. № 4185/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав. ОТМЕНЯ определение № 3755 от 22.12.2015 г. по ч.гр.д. № 4185/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав и потвърденото с него определение № 290 от 24.09.2015 г. по т.д. № 165/2013 г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, трети състав. ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, трети състав за надлежно провеждане на производство по чл.83, ал.2 ГПК по молбата на Г. М. Т. за освобождаването му по реда на чл.83, ал.2 ГПК от дължима държавна такса – 14 432.23 лв., по подадена въззивна жалба вх. № 1866/06.08.2015 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: