Р Е Ш Е Н И Е № 199 София, 02.07.2010 година В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно  заседание на деветнадесети април две хиляди и десета  година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                   ВЕЛИСЛАВ  ПАВКОВ при  участието на секретар   Борислава Лазарова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 5279 /2008  година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Апелативна прокуратура гр. Б. обжалва и иска да бъде отменено въззивно Решение от 26.02.2008 година, по по гр.възз.д. Nо 121/2007 година на Апелативен съд гр. Б.. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника О. К. К.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и доводи, в рамките на правомощията по чл. 291 т.1 ГПК , намира : С обжалваното решение , Апелативният съд е правомощията на въззивна инстанция в производство по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил решение на окръжния съд по отхвърления иск на О. К. К. от гр. Б., заявен на основание чл. 2 т.2 предл. 2-ро от ЗОДОВ и е постановено ново решение , с което Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да му заплати обезщетение за вреди за сумата 15 000 лв. , ведно със законните лихви и разноски по делото. Допустимостта на касациоинното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса за основанията за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 2 ал.2 предл. 2-ро ЗОДОВ /ЗОДВПГ/ за незаконно повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление ,в хипотези на преквалификация на първоначално повдигнато обвинение и постановена оправдателна присъда по преквалифицираното обвинение, когато за вредите по повод на оправдателната присъда е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, е обусловен от констатацията , че посочените хипотези на прекратени наказателни производства не са обхванати от разясненията по ТР Nо 3/2004 година на ОСГК ВКС и необходимостта от обобщаване на съдебната практика за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото. С ТР 3/2005 година на ОСГК ВКС т.7 във р. с т.13 се прие, че правозащитните органи отговарят и в случаите , когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 237 ал.1 т.2 НПК, съответствува на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2 ал.2 предл. 1 ЗОДВПГ, а именно ,... че деянието е извършено от лицето”, като дължимото обезщетение при наложена мярка за неотклонение задържане под стража се включва в общото обезщетение за неимуществени вреди, а обезщетението за имуществени-ако има доказания такива , се присъжда самостоятелно. С ТР 2 /2002 година на ОСНК ВКС – т.2. се приема , че обвинението за извършено престъпление от определено лице се повдига от страна на държавния обвинител/ прокурора/ пред съда-органа , компетентен да се произнесе по въпросите за виновността и наказанието със стабилен съдебен акт. В този аспект, досъдебната фаза на наказателното производство, е подготвителна фаза. Обвинителният акт определя на доказване по делото и очертава рамката, в която ще се развие процеса на доказване, а обвинението е това , която е формулирано в обвинителния акт. Приема се , че повдигнатото на предварителното производство обвинение, определя общия , първоначален „работен” предмет на доказване. Това обвинение може изменяно в зависимост от доказателствата , събрано – респ. несъбрани в хода на проведеното разследване. Различните формулировки на обвинението за едно и също деяние , промените в правната квалификация до изготвяне на обвинителния акт следват динамиката на процеса на разследване и промяна на фактическата обстановка, съобразно събраните доказателства. Обвинението едно и то е това , която е посочено в обвинителния акт, поради което не е необходимо т,.н,”частично прекратяване” по различните квалификации на деянието, предхождащи квалификацията , окончателно формулирана в обвинителния акт,защото съгласно чл. 237 ал.1 НПК, прокурорът прекратява наказателното производство само в случаите, изчерпателно посочени в чл. 21 ал.1 НПК, както и при недоказаност на обвинението за деянието, за което е повдигнато.” Съпоставката на дадените разяснение по цитираната задължителна съдебна практика на двете колегии на ВКС, сочи едно по широко тълкуване на обхвата на гражданската отговорност, когато се тълкува възможността да се обезщетят вреди и при т.н.” частично прекратяване по обвинение, което е било по-тежко от това формулирано в обвинителния акт и внесено в съда, от страна на прокуратурата”/ извън хипотези на прекратяване на отделни обвинения поради недоказаност, без преквалификация/ поради липсата на доказателства да се подържа такова обвинение т.е. поради недоказаност. Зачитайки задължителната сила на ТР 3/2005 год. на ОСГК на ВКС, настоящият състав възприема тезата , че подлежат на обезщетяване онези имуществени и неимуществени вреди, които са претърпени в резултата на повдигнато обвинения за тежки умишлени престъпления, но обвиненията в съда са внесени при друга правна квалификация., без значение на обстоятелството, че за постановената оправдателна присъда по внесеното пред съда обвинение, са присъдени обезщетения за вреди по реда на ЗОДОВ. В този аспект настоящият състав не приема доводите на представителя на Върховната касационна прокуратура , че се касае до при преквалификация се касае само до едно единствено обвинение и това е обвинението по вмесения в съда обвинителен акт, на предходния етап предявените обвинения касаят само работния предмет на доказване. В рамките на конкретния правен спор , за да уважи претенцията на О. К. К. ,окръжният съд е приел,че претенцията на К. почива на искането му за обезщетяване на неимуществени вреди за повдигнатите обвинения по чл. 104 НК и чл. 360 НК, по които обвинения наказателното производство е прекратено във фазата на предварителното производство, ведно със законната лихва, което искане с оглед на събраните доказателства е основателно и следва да се уважи, като се присъди обезщетение по реда на ЗОДОВ в размер на . Направеното възражение от страна на Прокуратурата , че вредите са възмездени , не е било прието, тъй като се касае до обезщетение вреди за оправдателната присъда по преквалифицираното обвинение. В контекста на възприетата теза за рамката на гражданската отговорност на съда , следва , че решаващият съд правилно е приел , са че са налице предпоставките на закона да се присъди ново обезщетение , извън това , присъдено по гр.д.Nо 817/1999 година на Бургаския окръжен съд. Изводите на съда, че претендираните неимуществени вреди не са били в рамката на предмет на спора по приключилото дело , е съобразен с доказателствения материал- и по конкретно с данните , че на 22.04.1997 година материалите сл. д. Nо VII-24/ 1995 година- на ВОП Пловдив са разделени и е образувано сл.д. N0 VII-21/1997 година на ВОП Пловдив за по тежките обвинения, Постановление от 22.03.2000 година по сл.д. Nо VII-21/1997 година за прекратяване на наказателното производство, потвърдено съответно с Постановление на Военно-апелативната прокуратура Пловдив от 07.04.2000 година и с Определение на военно-апелативния съд Nо 0091 от 1.06.2000 година , като наказателното производство по чл. 104 ал.1 НК предл. 2-ро НК е прекратено на основание чл. 21 ал.1 т.1 НК/ деянието не съставлява престъпление/, а наказателното производство по чл. 360 НК е прекратено , тъй като наказателната отговорност е погасена по давност. Правилно, за да се установи , че е налице фактическия състав на чл. 2 ал.2 на ЗОДОВ за ангажиране гражданската отговорност и за вредите от прекратяване на обвиненията по посоченото следствено дело ,въззивният съд е отчел, че повдигнатото обвинение по чл. 104 НК, макар и да е преквалифицирано като съставомерно по чл. 319 и чл. 357а НК, за които по-леко наказуеми престъпления е внесен обвинителен акт и за тях К. е оправдан и има влязла в сила присъда. Присъденото от граждански съд обезщетение за незаконното обвинение, по което К. е оправдан от съда , не изключва възможността да се иска обезщетение за онези вреди, което са претърпени в рамката на по –тежко повдигнатото обвинение , което именно поради недоказаност/ лиса на доказателства/ е прекратено от прокуратурата. Неоснователни са и релевираните възражения на касатора- Прокуратурата на Р Б. , относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Правилно съдът е приел, че следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които наред с тези , касаещи престоя на К. в килиите на предварителния арест и затвора по време на задържането му по повод на взетата мярка за неотклонение „задържане под старжа” като влошено здравословно състояние, хипертонични кризи, кървящи хемороиди, дискова херния, туморно образувание на гръбначния стълб, чести сърдечни инциденти придружени със загуба на съзнание, са довели и са били съпътствани от психически и душевни терзания, изолация от семейството и обичайната семейна и работна среда,обект на медиен интерес в негативен аспект, отразил се тежко на психиката на ищеца. Настоящият състав , като съобрази конкретните данни и критерийте на чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на вредите, намира, че присъденото обезщетение в размер на 15 000 лв. е правилно и законосъобразно определено. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение от 26.02.2008 година, по гр.възз.д. Nо 121/2007 година на Апелативен съд гр. Б.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :