3 Р Е Ш Е Н И Е № 228 София, 06 ноември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 834 по описа за 2017 година. С присъда по нохд № 365/15 г. Районният съд-гр.Елин Пелин признал подсъдимата З. Й. И. за виновна в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност като й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, а на основание чл.45 от ЗЗД я осъдил да заплати на Н. Т. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, дължима ведно със законната лихва от 26.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Гражданският иск до пълно предявения му размер от 15 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се произнесъл по деловодните разноски – тези на частния тъжител и държавната такса, които възложил в тежест на подсъдимата. По внохд № 739/16 г., образувано по жалба на подсъдимата, Софийският окръжен съд отменил присъдата на ЕПРС и вместо нея на 19.12.2016 г. постановил нова присъда, с която оправдал подс.И. по предявеното й обвинение по чл.130, ал.1 от НК и отхвърлил изцяло предявения срещу нея граждански иск за неимуществени вреди. Срещу въззивната нова присъда е постъпила касационна жалба от частния тъжител и граждански ищец Н. И., подадена чрез повереника й – адв.П. К.. Пред ВКС е прието допълнение към касационната жалба, по реда на чл.351, ал.3 от НПК. Жалбоподателката лично и повереника й поддържат жалбата и допълнението към нея. Подсъдимата редовно призована, не се явява. Защитникът й – адв.Д. П., изразява становище за неоснователност на оплакванията. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира причини за отмяна на обжалвания съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: С жалбата са релевирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане. В касационната жалба не са заявени данни в подкрепа на ангажираните касационни основания. Такива данни се съдържат в допълнението към жалбата, прието по реда на чл.351, ал.3 от НПК, и то само за основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Налага се извод, че нарушението на закона се претендира като последица от допуснатите, според жалбоподателя, нарушения на процесуални правила. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК се възразява, че съдът неправилно не е дал вяра на показанията на св.А.И.; не е имал основание да кредитира показанията на св.В.И.; а показанията на свидетелите И. и Т. не допринасят съществено, според защитата на жалбоподателя, за изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК. Жалбата е неоснователна. Възраженията, поставени на вниманието на Върховния касационен съд не намират опора в данните по делото. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Отхвърлянето на показанията на св.А.И., като недостоверни, не е сторено от съда декларативно. В мотивите на решението се съдържат съображенията на съда, предопределили това му решение. Те обаче се игнорират от жалбоподателя, тъй като срещу тяхната конкретика и детайлност не се възразява. СОС внимателно е анализирал показанията на коментирания свидетел. Като е установил вътрешно противоречие относно това видял ли е свидетелят лично или не нанасянето на удар с камък от страна на подсъдимата, както и очевидно несъответствие с обективната истина – относно характеристиката и височината на оградата, разделяща имотите на пострадалата и подсъдимата, съдът е имал основание да не им даде вяра. В тази връзка показанията на св.И. и Т. имат своето доказателствено значение, доколкото посредством тях са проверени показанията на св.А.И., както и тези на св.В.И., за когото ще стане дума по-долу. Що се отнася до показанията на св.В.И., към казаното от СОС може да се добави следното: от показанията на същия свидетел се изясняват обстоятелства относно взаимоотношенията между семейството на неговия брат – А.И. и жалбоподателката, и неговата майка – подсъдима по делото, както и спецификата и височината на изградената от него ограда между имотите на А.И. и майка му; още нещо, и относно денивелацията на имотите. В тази част показанията на св.В.И. са кредитирани от съда и в това той не може да бъде упрекнат, защото показанията не са изолирани, утвърдени са от други източници на доказателства – св.Т. и И.. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. При казаното по-горе няма причини за невъзприемане на изводите по фактите, приети за установени от въззивния съд. В тяхната рамка законът правилно е приложен. Събраните по делото относими и възможни доказателства, не позволяват категоричен и несъмнен извод относно авторството на инкриминираното с частната тъжба деяние в лицето на подсъдимата З. И., поради което правилно СОС е оправдал същата по предявеното й обвинение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда от 19.12.2016 г., постановена по внохд № 739/16 г. на Софийския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: