Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 04 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 379 по описа за 2012 година. С присъда по нохд № 1614/09 г. Районният съд-гр.Велико Търново осъдил подсъдимия П. К. П. на основание чл.270, ал.1, във връзка с чл.54 и чл.2, ал.2 НК на глоба в размер на 200 лева и го оправдал по първоначалното обвинение по чл.269, ал.1 НК. Със същата присъда подс.П. е осъден да заплати на И. А. сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане, като до пълно предявения размер от 3500 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По внохд № 690/11 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Велико Търново отменил посочената присъда на ВТРС в осъдителната й част – наказателна и гражданска, в това число и по приложението на чл.189, ал.3 НПК и постановил нова присъда № 262 от 21.12.2011 г., с която го оправдал по обвинението по чл.270, ал.1 НК и отхвърлил предявения срещу него граждански иск в размер на 400 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. В останалата част присъдата на ВТРС е потвърдена. Срещу новата присъда на ВТОС е постъпил касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Велико Търново, с който се оспорва оправдаването на подсъдимия по чл.270, ал.1 НК, като се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане за осъждането му. Пред ВКС, по реда на чл.351, ал.3 НПК е направено допълнение към протеста, като прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и допълнението към него. Подсъдимият лично и защитата му – адвокат С. П., изразяват становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Предмет на настоящата касационна проверка е оправдаването на подсъдимия по чл.270, ал.1 НК. В останалата част въззивният съдебен акт не е атакуван, респ. е влязъл в сила. Протестът е основателен. В протеста, макар изрично да не е посочено основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са изложени доводи (доразвити в направеното допълнение към протеста), с които се оспорва процесуална дейност на ВТОС, а именно - по оценката на доказателствата. Твърди се в протеста, че решението на съда се основава на неправилна оценка на събраните по делото доказателства, а с допълнението по реда на чл.351, ал.3 НПК е уточнено, че част от изводите по фактите „са направени при даване превес на показанията на близките на подсъдимия и поради това изцяло заинтересовани от изхода на делото лица, каквито са неговите роднини, приятели и гости на сватбата на дъщеря му”. Мотивите на новата присъда на ВТОС са повече от лаконични и категорично несъответни на изискванията на чл.339, ал.3, във връзка с чл.305, ал.3 НПК. За изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК първоинстанционният съд е събрал и проверил множество доказателства. Разпитани са седемнадесет свидетели и подсъдидимия. Спрямо трима от свидетелите – Р., В. и Х., ВТРС на основание чл.281, ал.4 НПК е прочел показанията им, дадените от тях на досъдебното производство. ВТОС не е събирал доказателства, а е извършил собствена преценка на събраните такива от ВТРС, като в резултат на това е приел нови фактически положения – „липсва каквото и да било физическо въздействие от подсъдимия към полицаите, извели В.” (л.2 от мотивите). На същото място пестеливо ВТОС е посочил, че приетите от него нови фактически положения се основават на показанията на свидетелите – сватбари, както и на полицаите П, Н. и Г., дадени в с.з. на 09.03.2010 г. пред ВТРС. Данните по делото убедително очертават усложнена фактическа обстановка – последователно пристигане на мястото на събитието, в различни комбинации, на свидетелите – служители на МВР – А., И., П, Н., Г., Р.; част от тях предприели определени действия спрямо св.В., друга – наблюдавали отстрани, трета – по-късно установили контакт с подс.П., с оглед на поведението му. По-важно е това, че първоначалните действия по възпиране дейността на св.В. и вземането на мерки спрямо него, са извършени от св.А., И. и Р., чийто показания очевидно са игнорирани от решаващия съд. Останалата част от посочените свидетели са участвали в други етапи на събитието и свързано с обвинението, тъкмо техните показания най-малко допринасят за разкриване на обективната истина. Нещо повече, те са оценявани без необходимата връзка с показанията на последно посочените трима свидетели. Що се отнася до обобщеното от ВТОС „свидетели-сватбари”, в този кръг – И.Д., С.Д., Д.Д., Л.Д., В.В., Х., П., В. и Х, също се очертават групи с оглед на непосредствено присъствие при един или друг етап от развитието на инцидента, но не и очевидци на случилото се между св.А., И. и Р. и св.В., непосредствено след произвеждането на изстрели от страна на последния, поради което и няма как тъкмо техните показания да допринасят за изясняване на поведението на подс.П. спрямо цитираните трима служители на МВР, предприели действия по обезоръжаване и отвеждане в РПУ на св.В.. Изложеното сочи, че приетите нови фактически положения не са защитени убедително, съответно на процесуалните изисквания за оценката на доказателствата. Очевидно е, че казаното по-горе е пренебрегнато от решаващия съд. Констатираното наличие на основанието по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.т.1 и 2 НПК (отстранимо), предопределя отмяна на оспорения съдебен акт, в съответната му част, и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от това и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 262 от 21.12.2011 г., постановена по внохд № 690/11 г. на Окръжния съд-гр.Велико Търново, както следва: - в частта, с която е отменена присъдата на Районния съд-гр.Велико Търново, постановена по нохд № 1614/09 г. в частите, с които подс.П. К. П. е осъден на основание чл.270, ал.1 и чл.54 НК на глоба в размер на 200 лева в полза на държавата, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 173 лева; - в частта, с която подс.П. К. П. е оправдан по обвинението по чл.270, ал.1 НК. В ТАЗИ ЧАСТ ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: