Р Е Ш Е Н И Е № 435 гр. София , 26 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Антони Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1406/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Окръжна прокуратура-Русе срещу въззивна присъда №28 от 03.09.2015 г., постановена по внохд №350/2015 г. по описа на Русенски окръжен съд, на основание чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с твърдение за допуснато от въззивната инстанция нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.5 изр.2 от НПК. Посочва се, че в конкретния случай не е спазено изискването на закона за изготвяне на мотивите към присъдата от друг член на състава на съда, когато докладчикът е на особено мнение, тъй като съдията-докладчик е изразил както собствената си воля в особеното мнение, така и мнението на болшинството в мотивите. Застъпва се становище, че това нарушение е съществено, тъй като може да бъде приравнено на липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК. Във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, се оспорва извода на мнозинството от съдебния състав ,че деянието по настоящето дело представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Изложени са подробни съображения ,с които се аргументира тезата, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпления от този вид. Моли се присъдата на окръжния съд да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен по изложените в него съображения. Подсъдимият В. К. В. и защитникът му адв.П., редовно призовани не се явяват пред касационната инстанция , поради което не вземат становище по протеста. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №16 от 30.01.2015 г.,постановена по нохд №100/2015 г., Русенски районен съд е признал подсъдимия В. К. Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.194 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 и чл.54 от НК ,за което му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. По жалба на подсъдимия е било образувано внохд №108/2015 г. по описа на Русенски окръжен съд, който с решение от 03.04.2015 г. е отменил изцяло постановената присъда и е върнал делото за ново разглеждане на Русенския районен съд. След връщането на делото, пред Районен съд –Русе е било образувано нохд №642/2015 г. , по което е била постановена присъда от 19.05.2015 г. ,с която подсъдимият В. К. Д. е бил признат за виновен в това ,че на 10.01.2015 г.в [населено място] направил опит да отнеме чужди движими вещи-дамска чанта, дамско портмоне, пари в брой -22 лв.,един брой диоптрични очила с пластмасова рамка,всичко на обща стойност 87.00 лв. от владението на И. Д. П.,без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини,поради което и на основание чл.194 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.58 б. „а“ във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година ,с периодичност на явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба, депозирана от адв. П., защитник на подсъдимия Д., пред ОС-Русе е било образувано внохд №350/2015 г.,приключило с нова въззивна присъда,с която първоинстанционната присъда е била отменена изцяло ,като вместо това подсъдимият В. К. Д. е бил признат за невиновен в това ,че на 10.01.2015 г. в [населено място] направил опит да отнеме чужди движими вещи-дамска чанта, дамско портмоне, пари в брой -22 лв.,един брой диоптрични очила с пластмасова рамка, всичко на обща стойност 87.00 лв. от владението на И. Д. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.194 ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК. С присъдата е постановено препис от нея да се изпрати на Районна прокуратура-гр.Русе за комплектоване и изпращане на материалите на компетентния орган по чл.424 ал.5 във вр.с ал.1 от НК за налагане на административно наказание по реда на ЗАНН по отношение на В. Д. на основание чл.218б ал.1 във вр.с чл.194 ал.3 във вр.с ал.1 от НК. Въззивната присъдата е подписана с особено мнение на съдията-докладчик, като неговото становище е било за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН, макар и не по всички изложени в него съображения. Не се констатира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Претендирания порок на присъдата, намерил израз в това ,че авторът както на мотивите към нея ,така и на особеното мнение е съдията –докладчик, не се установява. Разпоредбата на чл.33 ал.5 изр.2 от НПК предписва ,че когато докладчикът по делото е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава. В конкретният случай, действително не е посочено името на съдията, изготвил мотивите на мнозинството. Това обаче не означава, че те са изготвени от съдията-докладчик, който е подписал присъдата с особено мнение и съответно изготвил последното. Липсата на информация за това кой от другите двама членове на състава е изготвил основното мнение, не следва да се приема за съществено процесуално нарушение, доколкото по делото не са налице данни, че не те ,а съдията-докладчик го е изготвил. От касационния протест не става ясно кои са обстоятелствата, дали основание на прокурора да направи извод ,че именно съдията-докладчик е изразил както собствената си воля в особеното мнение ,така и волята на мнозинството ,за да бъдат те предмет на обсъждане от ВКС. Що се отнася до касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, настоящият състав приема ,че същото е налице. Неправилна е правната оценка на окръжния съд за това ,че инкриминираното на подсъдимия В. Д. престъпление е маловажен случай по смисъла на чл.93 ал.1 т.9 от НК. Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице „маловажен случай“ е необходимо извършеното престъпление с оглед всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид ,като размера на засегнатото имущество не е единствения критерии, от който следва да се изхожда. По настоящето дело, осъществената от подсъдимия Д. кражба не представлява „маловажен случай“. За да я счете за такава , мнозинството от съдебния състав на окръжния съд се е позовало на четири обстоятелства: липсата на вредни последици от деянието, чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската стойност на предмета на престъплението и трудовата ангажираност на дееца. В тази насока следва да се отбележи, че липсата на вредни последици от деянието е резултат от факта ,че същото е приключило във фазата на опита, като причините за недовършеността му са съпротивата, оказана от св.П. и бързата намеса на намиращите се в близост полицейски служители. На следващо място, вярно е че подсъдимият не е осъждан и това обстоятелство подлежи на преценка във връзка с разпоредбата на чл.93 ал.1 т.9 от НК. Но обществената опасност на дееца не следва да бъде извеждана единствено с оглед неговото съдебно минало, а е необходимо да се преценява и през призмата на характеристиките на конкретното престъпно деяние. По настоящето дело начинът на извършване на престъпното посегателство ,времето и мястото на неговото осъществяване, както и обстоятелството, че то е извършено в присъствието на владелеца на вещта, завишават обществената опасност не само на деянието, но и на дееца. За разлика от обичайните случай на кражба, когато владелецът на вещите не се намира на мястото на престъплението, поради което деецът в значителна степен е улеснен при отнемането им, то в случая св.П. е била в непосредствен досег с подсъдимия при опита му да й бъде взета чантата, закачена на кормилото на велосипеда й, и която вещ била дърпана от подсъдимия, с цел да установи собствена фактическа власт върху нея. Поведението на В. Д., насочено към отнемане на вещ , принадлежаща на жена, във време малко преди полунощ, в централната част на [населено място], на осветено място, което е било поставено и под видеонаблюдение, и конкретните му действия, свързани с оказване на въздействие върху чантата, поставена на кормилото на бутания от св.П. велосипед, като отнемането на инкриминираната вещ е преустановено единствено поради реакцията на пострадалата и намесата на полицейските служители, не сочат на маловажен случай ,тъй като степента на обществената опасност и моралната укоримост на престъплението не са по-ниски от обикновените случай на кражба. Точно обратното, цялостната характеристика по изпълнение на престъпната деятелност сочи на проявена дързост и арогантност от страна на Д.. Ниската стойност на предмета на престъплението и трудовата ангажираност на подсъдимия не могат да бъдат единствен аргумент за преквалификация на деянието по чл.194 ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК. По изложените съображения, ВКС счита, че приемайки извършената от подсъдимия В. Д. кражба за „маловажен случай“, Русенски окръжен съд е допуснал нарушение на закона и в този смисъл подадения срещу въззивната присъда касационен протест е основателен и следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.3 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №28 от 03.09.2015 г.,постановена по внохд №350/2015 г. по описа на Русенски окръжен съд, НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд,друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/