Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София, 11.12.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Колева при секретаря …… Ил. Рангелова …………………………………… в присъствието на прокурора Атанасова …………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 615 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия против решение № 144 от 27.04.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1206/2029 г. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Защитникът твърди, че въззивният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е преквалифицирал деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което не обжалва решението в тази му част. Счита също, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил събраните по делото доказателства, тълкувал ги е неправилно, а отчасти и превратно, както поотделно, така и в тяхната съвкупност; не е обсъдил наведените доводи в подкрепа на въззивната жалба и не е изложил съображения защо кредитира показанията на определен свидетел в една тяхна част, а не ги кредитира в друга; приетите за установени обстоятелства не се подкрепят от оценените като достоверни свидетелски показания - на св. М. О., който заявил, че лицето, нанесло фаталния удар е било облечено с тъмна тениска, но според записите от камерите подсъдимият е бил с бяла тениска; при проведеното процесуално следствено действие разпознаване този свидетел е посочил св. М.; св. В., който при проведените разпити не конкретизирал подсъдимият като лицето, нанесло първия удар, при очната му ставка със св. К. отрекъл да го е видял да удря пострадалия; св. Б. заявил, че не си спомня нищо, но показанията му са били изтълкувани във вреда на подсъдимия Е.; съдът е следвало да цени показанията на св. Р. Н. от съдебно заседание вместо да кредитира показанията му от досъдебното производство, дадени след оказаното давление от служители на полицията; преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление и установените смекчаващи отговорността обстоятелства обуславят приложението на чл. 55 НК при индивидуализация на наказанието. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или за изменение на решението с намаляване на наказанието. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Намира, че решението е правилно и законосъобразно, а наложеното наказание – напълно справедливо. Повереникът (адв. Б.) на частния обвинител и граждански ищец И. И. С. застъпва становището, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 25 от 13.06.2017 г. на Софийския окръжен съд по н. о. х. д. № 657/2016 г. подсъдимият Д. Т. Е. е признат за виновен в това, на 1.08.2015 г. в [населено място] да е причинил по непредпазливост смъртта на К. С. П. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване. Подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 115 НК. На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият Д. Т. Е. е осъден да заплати на И. И. С. сума в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Гражданският иск е отхвърлен като неоснователен до пълния му предявен размер от 300 000 лева. С решение № 144 от 27.04.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1206/2019 г. присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 124, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. От една страна в нея се твърди законосъобразност на правната квалификация по чл. 124, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, дадена на приетите за установени по делото факти въз основа на събраните и проверени доказателства, които Софийският апелативен съд правилно бил преценил. Затова изрично се уточнява, че решението в тази му част не се обжалва. Успоредно обаче се изтъква, че съдът не е съобразил доказателствата, тълкувал ги е неправилно, а отчасти – превратно. Оплакването се подкрепя с поредица от съображения, насочени да опровергаят обосноваността на възприетите фактически положения от съда, разгледал и решил делото по същество и да поставят под въпрос суверенната му оценка на свидетелски показания. Съобразно правомощията си в настоящото производство Върховният касационен съд не може да преоценява свидетелските показания, какъвто ефект защитникът се стреми да постигне с касационната си жалба. Свободната преценка на Софийския апелативен съд на кои доказателствени източници ще се довери и на кои не е извън обхвата на касационния контрол по делото, когато подходът при оценката на доказателствените материали отговаря на процесуалните изисквания за законосъобразност. Въпросите какво се установява от свидетелските показания и дали те доказват едно или друго фактическо положение, поначало са въпроси от фактическо естество, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. Аргументите срещу обосноваността на фактическите положения, възприети и от първоинстанционния съд, в частност, че подсъдимият Е. е нанесъл удара с юмрук в областта на лицето на пострадалия, довел до падането му на земята и получената черепно-мозъчна травма, по сходен начин са били представени на вниманието на въззивния съд, който ефективно ги е разгледал след собствен анализ и преценка на доказателствените източници както поотделно, така и в тяхната логическа зависимост. Респективно, версията, че този удар е бил отправен с метална палка от св. М., Софийският апелативен съд е отхвърлил с ясни, точни и логични съображения, пространно изложени на л. 18-19 от въззивното решение, стъпвайки на свидетелските показания, които е оценил като достоверни и с помощта на специалните знания на експертите. От мотивите ясно личи, че съдът по същество е подложил на задълбочено обсъждане показанията на свидетелите, в т.ч. на св. М. О., св. В., св. Н., св. Б.. Прецизно е изследвал съществуващите противоречия в гласните доказателствени средства и след съпоставка с извлечената информация от останалите процесуално годни доказателствени източници, изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за достоверни (изцяло или частично) и кои от тях отхвърля като недостоверни. Съдържанието на въззивното решение не оправдава довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото Софийският апелативен съд превратно е възприел фактически данни от свидетелските показания, в разрез с тяхното действително съдържание или се е основавал на доказателства, които показанията не са съдържали при изграждане на вътрешното си убеждение. Показанията на св. М. О. относно облеклото на извършителя на престъплението са били изрично обсъдени и оценени в тази им част като недостоверни. Въззивният съд е кредитирал показанията на св. Б. и на св. К. от досъдебното производство и ги е използвал при проверката за достоверност на показанията на св. В.. На пълноценна проверка е подложил и показанията на св. Р. Н., дадени пред съдия на досъдебното производство, в контекста и на показанията му в съдебно заседание, които съдържали твърдение, че са получени чрез психологически натиск от полицейски служители. След прецизна съпоставка, Софийският апелативен съд е констатирал, че показанията на св. Н. от досъдебното производство се съгласуват с показанията на други свидетели, поради което ги е приел за процесуално допустимо доказателствено средство и оценил като достоверни. Ето защо Върховният касационен съд намира, че фактическите констатации, релевантни към самото престъпление и неговия извършител, по делото са били установени без съществено процесуално нарушение. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието. Жалбата в тази й част е основателна. Въззивният съд е преквалифицирал деянието на подсъдимия в по-леко наказуемото престъпление. При обсъждане на въпроса за наказанието се е съгласил с отчетени от първоинстанционния съд и сам е прибавил обстоятелства като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Силата и значението, които им е отдал в съвкупността, са мотивирали наказание от четири години лишаване от свобода, индивидуализирано към максималната граница на предвиденото за извършеното престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК. На възрастта на подсъдимия (43-годишен към момента на деянието) съдът е признал качеството на отегчаващо, каквото тя очевидно не притежава. Възрастта не разкрива каквито и да било специфични особености и с нищо не може допълнително да определи в негативен план личността на подсъдимия. Съобразявал е и проявената му инициатива за конфликт с лица, с които нямал спор непосредствено преди събитието на престъплението. Изключил е обаче от обсега на своето внимание влошените отношения във връзка с предходен физически сблъсък няколко месеца по-рано (л. 6 от решението), които безусловно са изиграли ролята на улесняващ фактор за извършеното деяние от подсъдимия. При избора на справедливо наказание решително е подценил относителната тежест на смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало на дееца, добросъвестното му процесуално поведение, влошеното здравословно състояние (захарен диабет и артериална хипертония ). Ето защо Върховният касационен съд намира, че целият комплекс от релевантни по този въпрос обстоятелства позволяват да се приеме, че наказание в размер на три години лишаване от свобода може в достатъчна степен да съдейства за постигане на целите по чл. 36 НК. Затова и въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл. Преценката на обстоятелствата, при които е извършено престъпното деяние - преднамерено поведение на подсъдимия в търсене на физически сблъсък с пострадалия и подчертана последователност в неговото осъществяване, представят в неблагоприятна светлина и неговата личност, а в съчетание и с останалите негативни данни, водят до заключение, че поправянето и превъзпитанието, както и изпълнението докрай на останалите цели по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати единствено с ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, поради което липсват предпоставките за приложение на чл. 55 НК. Искането в този аспект на защитника е неоснователно. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 144 от 27.04.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1206/2029 г., като намалява наказанието на подсъдимия Д. Т. Е. на три години лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: