4 Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр. София, 28 юни 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шести юни, две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева Невена Грозева при участието на секретаря Н. Пелова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №536 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия Н. М. М. и неговия защитник срещу решение №18 от 31.03.2017 г., постановено по ВНОХД №369/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. С присъда №51, постановена на по НОХД №456/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен, подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 30.08.2015 г. в местността /наименование/, край [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ- сумата от 40 лева от С. Д. М., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет години. С присъдата подсъдимият е признат за виновен и в това, че на същата дата и място, при условията на опасен рецидив, направил опит да се съвкупи със С. Д. М., като я принудил към това със сила, като деянието останало недовършено по независещи от него причини, като на основание чл. 152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2, във вр.с чл.18, ал. 1 НК и чл.29, ал.1, б.“а“ НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години. С присъдата подсъдимият е признат за виновен и в това, че на същата дата и място, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 51, 80 лева от владението на С. В. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.“а“ НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години. С присъдата на основание чл.23 НК по отношение на подсъдимия М. е наложено едно общо наказание в размер на петнадесет години „лишаване от свобода“, което е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. С присъдата съдът се е разпоредил по отношение на веществените доказателства по делото и е осъдил подсъдимия да заплати разноски по водене на делото в размер общо на 1 845, 45 лева. С въззивното решение атакуваната първоинстанционна присъда е изменена, като единствено е отменена в частта, с която съдът е постановил къде да бъде изтърпяно наложеното на подсъдимия общо наказание. В останалите и части присъдата е изцяло потвърдена. В касационната жалба на подсъдимия М. и допълненията към нея се оспорват изводите на съда по отношение на извършените престъпления по чл.152 НК и чл.199 НК, като се поддържа, че подсъдимият не е употребявал насилие по отношение на пострадалата и не е правил опит да осъществява полов акт с нея. В жалбата не се оспорват постановените съдебни актове по отношение на признаването му за виновен в извършване на кражба. Не се прави конкретно искане за изхода на производството пред касационната инстанция. В жалбата на защитника на подсъдимия М. се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се твърди, че отмерените наказания са сериозно завишени и като такива са явно несправедливи. Поддържа, че при определянето им не са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската култура на подсъдимия, това че той е съдействал за разкриването на обективната истина, чистосърдечното му разкаяние и съжаление за извършеното, доброто му процесуално поведение и това че престъплението по чл.152 НК е останало недовършено. Предлага наказанията да бъдат определени при приложението на чл.55 НК, тъй като по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и определените наказания се явяват несъразмерно тежки, спрямо извършените престъпления. Моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, като бъде намален размера на наложените на подсъдимия наказания. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа подадените касационни жалби и възпроизвежда отразените в тях оплаквания. Моли наложените наказания да бъдат намалени, като същите бъдат определени при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК. Подсъдимият поддържа касационната си жалба и допълнението към нея, като моли въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство. Представителят на държавното обвинение предлага всички касационни жалби да бъдат преценени като неоснователни. Поддържа, че в хода на воденото наказателно производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват авторството на М. по отношение на всички престъпления, за които са му повдигнати обвинения. Твърди, че наказанията са определени правилно, като е съобразено, че всяко едно от престъпленията е осъществено при условията на опасен рецидив. На тези основания предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият М. моли да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато на досъдебното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на събраните доказателствените материали. Правилно са установили релевантните за изхода на производството факти и законосъобразно са възприели, че съществуват достатъчно доказателства и доказателствени средства, които установяват факта на извършване на всяко едно от престъпленията и авторството на подсъдимия М.. Правилно съдилищата са преценили, че от показанията на свидетелката М. се установява, че именно подсъдимият е бил в дома й, отнел е инкриминираните движими вещи по обвинението за извършеното престъпление грабеж и е направил опит да я изнасили. Показанията на тази свидетелка се подкрепят от заключението на приетата по делото ДНК експертиза на веществени доказателства (иззети от чаша, намираща се в дома на пострадалата), от която е видно, че върху нея е идентифициран биологичен материал от подсъдимия и от заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, която установява, че по тялото и крайниците на пострадалата са установени увреждания, които могат да бъдат получени по посочения от свидетелката начин. Не на последно място от обясненията на М. се установява това, че на инкриминираната дата той е бил в дома на М. и е отнел инкриминираните по обсъденото обвинение вещи. Правилно са били ценени и показанията на свидетеля А., относими към извършването на престъплението по чл.196, във вр. с чл.194, ал.1 НК, като същите кореспондират с обясненията на подсъдимия и с приложения по делото протокол за доброволно предаване, чрез който инкриминираната по обвинението за извършена кражба раница е предадена от брата на подсъдимия на разследващите органи. Касационният съд не възприе тезата на подсъдимия и неговия защитник, че М. не е упражнил насилие по отношение на пострадалата М., като отчете, че тази теза се опровергава не само от показанията на пострадалата свидетелка (която съгласно приетата съдебно- психиатрична експертиза не е страдала от психиатрично разстройство и е със запазена свидетелска годност, въпреки напредналата й възраст) и от заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, която въз основа на установени обективни увреждания на М. дава заключение, че същите е възможно да са причинени от насилие и то упражнено по начин, описан от свидетелката. Касационният съд прие, че в хода на воденото производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствата по делото и няма основание постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прецени, че правилно при индивидуализацията на наказанието на М. са ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия (извън тези, обосноваващи квалификацията „опасен рецидив“), лошите му характеристични данни, непродължителния период от време на извършване на трите престъпления, това, че същите са осъществени малко след изтърпяване на поредно наказание „лишаване от свобода“ и не на последно място възрастта на пострадалата М.. Въззивният съд е отчел като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство сравнително ниската стойност на предметите- предмет на престъпленията против собствеността. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно наказанията на подсъдимия са отмерени при изключителен превес на отегчаващите, а за престъплението по чл.152 НК е определено максимално предвиденото в чл.152, ал.3 НК наказание, тъй като по отношение на него не съществуват смекчаващи отговорността обстоятелства. Наложените на М. наказания са съответни на обществената опасност на извършените от него престъпления и неговата лична обществена опасност. Касационният съд не може да възприеме тезата, че наказанията на подсъдимия следва да бъдат определени при отчитане и на други смекчаващи отговорността обстоятелства. Не може да бъде прието, че тежкото социално положение и ниската му правна култура биха могли да оправдаят по- леко наказание. Няма как да се приеме, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде прието разкаянието и съжалението за извършеното. Напротив подсъдимият е изразил такова отношение единствено към извършеното най- леко наказуемо престъпление против собствеността, но не и по отношение на останалите по- тежко наказуеми престъпления против личността. Предвид изложеното по- горе е невъзможно определянето на наказанията при приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като липсват и двете кумулативно предвидени предпоставки за това- няма нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и предвидените за отделните престъпления наказания не са несъразмерно тежки. Касационният съд прецени, че отмерените на М. наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НК и евентуалното им намаляване не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №18 от 31.03.2017 г., постановено по ВНОХД №369/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.