Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр. София, 02.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 456 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по отделно депозирани жалби - лично от подсъдимия М. Д. П. и неговия служебен защитник, и двете против въззивно решение № 3/07.03.3017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, трети състав, постановено по ВНОХД № 43/2016 г. с което е била потвърдена присъда от 03.11.2014 г. на Специализирания наказателен съд, тринадесети състав, по НОХД № 1470/2013 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. Д. П. е бил признат за виновен в това, че в периода от м. май 2010 г. до 08.08.2010 г. е участвал в организирана престъпна група заедно с В. В., Д. Д., Н. Б. и А. С., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е било приспаднато задържането му за периода 13.06.2012 г. – 22.08.2013 г. Подсъдимият е бил оправдан по обвинението през горепосочения период да е образувал и ръководил ОПГ. В касационните жалби са изтъкнати доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или оправдаване на подсъдимия, или намаляване на наложеното му наказание. В с. з. пред ВКС подсъдимият не се явява, като служебният му защитник поддържа направените в жалбите възражения и искания. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. От съдържанието на депозираните две жалби – едната лично от подсъдимия, а другата от служебния му защитник, е видно, че като касационни основания формално са изтъкнати всички такива по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. След елиминиране на заявено оплакване за необоснованост (което не е касационно основание), както и на аргументи срещу първоинстаницонната присъда (която не е предмет на касационната проверка), по същество се излагат твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, довели до незаконосъобразното потвърждаване на осъждането на подсъдимия за деяние, което не е извършил. Поддържа се, че осъдителните заключения са били основани върху предположения, изведени от проведени в ДП разпити на осъдените лица Н. Б. и Д. Д. (т. е. при оговор), оформени в протоколи с грешни данни, на преразкази на чутото от тях, както и слухове, възпроизведени от свидетели, вкл. тези със защитена самоличност № 24 и № 25, чиято проверка за достоверност е била невъзможна и е ограничила правото на защита. Така изложените възражения ВКС оценява като съотносими към основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, доколкото преценката за правилното приложение на материалния закон е обвързана с изискване приетите фактически положения да са изведени от допустими и внимателно проверени доказателствени източници, като тази доказателствена дейност да е материализирана в мотивите с нужната степен на прецизност и убедителност. От мотивите на въззивния съд се разбира, че фактите по делото, въз основа на които е прието, че подсъдимият П. е бил участник в ОПГ в инкриминирания период (конкретно, че той е снабдявал с наркотици двамата основни дилъри Д. Д. и В. В.), са били изведени основно от обяснения на Д. Д. и Н. Б., дадени пред съдия на ДП по протоколи за разпит от 15.06.2012 г. и прочетени при разпитите им в качеството на свидетели в съдебното производство по реда на чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК, както и показания на св. Х. Н., В. С. и Ц. П., дадени на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, 5 и ал. 1 от НПК. Преки доказателства, уличаващи подсъдимия П., са се съдържали единствено в обясненията на Д. Д., като останалите са производни, доколкото нито един от останалите не са имали пряк контакт с подсъдимия, а за неговата роля в престъпното сдружение са узнали от разказите и поведението на дилърите Д. и В.. При разпитите в съдебната фаза на процеса обаче всеки един от тях е отрекъл да е съобщавал такива данни за подсъдимия, което е довело и до приобщаване на обясненията/респ. показанията им от ДП съобразно посочените по-горе правила. При наличието на тази лимитирана, противоречива и крайно несигурна доказателствена основа, от особено значение е било проверката за достоверност на заявеното от Д. и Б. като обвиняеми, разпитвани впоследствие като свидетели в съдебното производство на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. на св. Н., С. и П., да бъде проведена съобразно критериите за внимателно и последователно анализиране на тяхното съдържание в двете процесуални фази, открояване на противоречията и разрешаването им при съпоставка с други доказателствени източници, в какъвто смисъл са били и указанията на ВКС в отменителното му решение № 3/17.02.2016 г. по н. д. № 1486/2015 г., І н. о. Извършената процесуална работа от СпАНС по събиране на допълнителни доказателства и предложената в мотивите оценка на доказателствената съвкупност, макар да разкриват отделни проблеми относно структурата на въззивните мотиви, както и начина на обсъждане на преки и производни доказателства, все пак удовлетворяват минималния стандарт. Това конкретно важи за оценката на показанията на св. Д., разпитван в това му качество пред въззивната инстанция и съпоставката с изложеното пред първостепенния съд и на ДП, като тя е проведена в няколко направления. За да отчете като достоверно казаното от него като обвиняем, въззивният съд преди всичко е намерил логическа последователност в заявленията му, както и подкрепа за това в обясненията на Б. от ДП, а именно, че подсъдимият П. е снабдявал Д. с наркотици, което последният му споделил. Отказал е да кредитира твърденията както на Б., така и на Д. в разпитите им като свидетели, че всъщност снабдителят е бил лице с името Р., като в тази връзка е изложил подробни съображения. Без доверие се е отнесъл и към тезата за манипулация и натиск от страна на разследващия полицай по повод дадените в ДП обяснения и на двамата, като е анализирал и показанията на св. А. и Б., които е намерил за неподкрепени от допълнително събраните данни за извежданията на Д. по време на престоя му в ареста, където тримата са престоявали по едно и също време. Въззивният съд подробно се е занимал и с причините, поради които при разпита си в качеството на свидетел Д. не е потвърдил обясненията като обвиняем, дадени на ДП пред съдия, обвързвайки ги с намесата на близки и познати на подсъдимия П., както и настъпването на други неблагоприятни събития, довели до предприемането на мерки за неговата охрана след 01.03.2013 г. По този повод в мотивите са изложени подробни и убедителни съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Изложеното дотук оправдава заключението, че макар уличаващите подсъдимия П. данни за участието му в ОПГ с цел разпространение на наркотици да са били представени на ДП, при това от лица, които са били обвиняеми и същият да не е имал възможност да ги оспори тогава, то в последвалия открит съдебен процес той не е бил лишен от тази възможност, активно се е възползвал от нея, неговите доводи за манипулация и натиск върху Д. и Б. са били проверени и отхвърлени като неоснователни. Затова ВКС намира, че поставянето на посочените данни в основата на осъдителните заключения за участието на П. в инкриминираното му престъпление не представлява процесуално нарушение, което да е съществено и да е довело до ограничаване на правото му на защита. В изпълнение на дадените от ВКС указания са проверени и обстоятелствата във връзка с провеждането на разпитите на Д. и Б. като обвиняеми пред съдия от Врачанския окръжен съд на 15.06.2012 г., като с основание е прието, че техническият пропуск за правилно отразяване на точния час на започване на разпита на Б. не е от характер и степен да компрометира съдържанието му. Ролята на подсъдимия П. в ОПГ по линия на контактите му с другия основен дилър – св. В. В., е била потвърдена и от показанията на св. Н., С. и П., които са узнали за това при общуването им с В. при и по повод снабдяването с наркотици, вкл. тестването на марихуана, в каквато връзка са споменати и подслушани разговори чрез СРС. В мотивите са изложени подробни аргументи по какви причини се отчитат за достоверни заявленията на посочените свидетели, дадени на ДП пред съдия и орган на разследването, приобщени по надлежен процесуален ред, респ. защо не са били кредитирани тези в съдебното производство, където подсъдимият и неговата защита са имали възможност да ги оспорят. ВКС намира за основателни възраженията на касатора по повод показанията на защитени свидетели с № 24 и № 25 в насока, че са възпроизвеждали слухове, които не могат да бъдат проверени. Съвсем очевидно е, че посочените анонимни свидетели са съобщавали свои твърдения за знание, че В. работи за „Д.” (прякор на подсъдимия П.) или че Д. зареждал и разпространявал за „М. Д.”, но нито един от тях не е посочил лично да е придобил тази информация или посредством друго лице, за да е възможна и тяхната надлежна процесуална проверка за достоверност. Подобни общи коментари, дочути по един или друг начин и възпроизведени в процеса нямат качеството на доказателства, поради което и е следвало да бъдат отчетени като недопустими. Те не биха могли да бъдат третирани като производни, тъй като не разкриват наличието на първични доказателства, не служат за проверка на такива, а и е неизвестно дали и доколко е имало първични, които да са се оказали недостъпни. Доколкото обаче въпросните показания не са били поставени в основата на осъдителните изводи, а без нужното осмисляне на тяхното съдържание и естество само са били споменати в подкрепа на вече направени фактически констатации, ВКС не намери основание да приеме, че с този незаконосъобразен процесуален подход се е стигнало до съществено ограничаване правото на защита на подсъдимия П.. Въз основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за инкриминираното му престъпление, по който въпрос не се излагат възражения и поради това не се дължи конкретен касационен отговор. В алтернатива на искането за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, което при горепосочените съображения не може да бъде удовлетворено, в касационните жалби е посочено и такова за намаляване на наложеното наказание. В тази връзка обаче не са изложени никакви аргументи. Същевременно, видно е, че наказанието на подсъдимия П. е било определено съобразно минимума по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК в размер на 3 години лишаване от свобода, като с оглед съотношението на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства то се явява съответно на извършеното и достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. Предвид гореизложените съображения ВКС намери, че не са налице сочените касационни основания, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3/07.03.3017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, трети състав, постановено по ВНОХД № 43/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.