3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 215 София, 15.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2541/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2316/48812 от 10.05.2016 г. на К. Д. В., чрез адв. И. М. И., срещу определение от 26.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 135/2016 г. на Окръжния съд М., с което е потвърдено определение от 16.03.2016 г. по гр. д. № 70383/2014 г. на Районния съд М., за оставяне без уважение на молба за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса по въззивна жалба, пропуснат поради внезапно заболяване на процесуалния представител на страната. Жалбоподателката иска отмяна на въззивното определение с довод за неправилност на изводите на съда, че страната не е успяла да докаже внезапния и извънреден характер на влошаване на здравословното състояние, което обективно е попречило на процесуалния й представител да изпълни указанията на съда в срок или да подаде молба за продължването му. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК се извежда въпрос, уточнен от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: дали когато като особено непредвидено обстоятелство е наведено внезапно влошаване на здравословното състояние, следва да се доказват точния вид и характер на заболяването или за да се уважи молбата, е достатъчно да се представят доказателства за вероятна диагноза и какви са възможните доказателства за това. Ответната страна не изразява становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като прецени данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Първоинстанционното производство е по иск с правно основание чл. 34 ЗС по молба на настоящата жалбоподателка. С решение от 10.12.2015 г. по гр. д. № 70383/2014 г. на Районния съд М. делбата е извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК - имотът е възложен в дял на жалбоподателката, която е осъдена да заплати на останалите съделители уравнението на дяловете им. Недоволна от решението в частта за присъдените суми, тя е подала въззивна жалба. С разпореждане от 04.01.2016 г. съдът й указал да внесе по сметка на окръжния съд държавна такса в размер на 30 лева, а с разпореждане от 18.01.2016 г. върнал въззивната жалба, след като приел, че сумата е била преведена на 15.01.2016 г. - след едноседмичния срок, изтичащ на 12.01.2016 г. По повод подадената срещу това разпореждане частна жалба, окръжният съд приел, че тя е с характер на молба за възстановяване на срок. По тази причина я върнал на районния съд за произнасяне, който с определение от 16.03.2016 г. я оставил без уважение. За да потвърди първоинстанционното определение, окръжният съд посочил, че внезапното тежко заболяване е от категорията на особените непредвидени обстоятелства, визирани в чл. 64, ал. 2ГПК, когато е настъпило в течение на срока и обективно е попречило на страната да пропусне същия, стига последната да успее да докаже наличието му със съответните писмени доказателства. Приел, че в случая не са ангажирани доказателства за твърдението, че на 11.01.2016 г. процесуалният представител на страната - адвокат И. М., е получила остра криза и е посетила личния си лекар. С представените резултати от лабораторни изследвания от 12.01.2016 г. и направление за медико-диагностична дейност от 13.01.2016 г. не се доказва във връзка с какво заболяване са назначени тези изследвания. Не е представен и амбулаторен лист - нито от 11.01.2016 г., установяващ оплакванията й и вероятна диагноза, нито от 12.01.2016 г., с назначено лечение; липсва диагноза и в направлението за медико-диагностична дейност от 13.01.2016 г. В крайна сметка, след като се позовал и на твърденията за консултация с лекар по дентална медицина, окръжният съд приел, че при липса на доказателства за вида и характера на заболяването, отразило се на здравословното състояние на пълномощника на страната, основанието по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяне на срока остава недоказано. При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос се явява от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд се е произнесъл по него в смисъл, обусловил решението му да потвърди оставянето на молбата за възстановяване на срока без уважение. Налице е и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по този въпрос липсва уеднаквяща задължителна практика на ВКС. По въпроса, по който се допуска касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., приема, че е достатъчно страната да представи доказателства, в това число косвени, от които съдът да може да направи извод за внезапния характер на влошаване на здравословното състояние и връзката между него и невъзможността на страната да спази срока, без да е небходимо с точност да се доказват вида и характера на заболяването. Логично е към момента на назначаването на определени медицински изследвания заболяването да не е окончателно определено, като именно резултатите от изследванията ще спомогнат за поставяне на диагнозата. Достатъчно е представяните доказателства да са документи, издадени от компетентно за конкретната цел лице от областта на медицината и да подкрепят твърденията на страната за внезапност на влошаването на здравословното състояние, което я е принудило да потърси адекватна медицинска помощ и я е възпрепятствало да извърши съответното процесуално действие. Не видът на конкретното заболяване е решаващ при преценката дали е налице особено непредвидено обстоятелство, а неговата внезапност и извънредност и връзката между него и обективната невъзможност страната да осъществи дължимото процесуално поведение в законовия или в определения от съда срок. При така дадения отговор на поставения въпрос, частната касационна жалба по същество се явява основателна. Въззивният съд неправилно е приел, че страната не е доказала извинително внезапно заболяване, настъпило в течение на дадения от съда срок. Представен е документ от Медицински център [фирма] [населено място], от който е видно, че на 12.01.2016 г. - последния ден на срока, определен от районния съд, са проведени лабораторни изследвания на урина. От представеното медико-диагностично направление № 53 са видни кодът на вероятното заболяване, във връзка с което са назначени изследванията, кодът на специалиста, който ги е назначил, както и номерът на амбулаторния лист, издаден при прегледа на пациента. Посочените кодове са универсални, утвърдени от С., публични и така - общоизвестни. В случая посоченият код на заболяването е МКБN30.9, който отговаря на диагнозата „цистит неуточнен”, кодът на специалиста е 11, което отговаря на специалност нефрология, а посоченият номер на амбулаторния лист е 48. Следователно, представени са достатъчно доказателства, които подкрепят твърденията, изложени в молбата за възстановяване на срока и сочещи на внезапния характер на влошаване на здравословното състояние на лицето, настъпило в последните дни от течение на дадения от съда срок и от естество, обективно попречило за изпълнение на дължимото процесуално действие именно в този срок. Обжалваното определение следва да бъде отменено, ведно с първоинстанционното, а молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК - уважена. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 135/2016 г. на Окръжния съд [населено място]. ОТМЕНЯ определение от 26.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 135/2016 г. на Окръжния съд М. и определение от 16.03.2016 г. по гр. д. № 70383/2014 г. на Районния съд М. и вместо тях ПОСТАНОВЯВА: ВЪЗСТАНОВЯВА срока за внасяне на държавна такса в размер на 30 лева по въззивна жалба № 8749/21.12.2015 г. на К. Д. В. срещу решението от 10.12.2015 г. по гр. д. № 70383/2014 г. на Районния съд М.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: