РЕШЕНИЕ N 217   София, 27 април 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април..............…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова.......................                                                                              Севдалин Мавров..................... при секретар..............…..........Ив.Илиева...........................................и в присъствието на прокурора.............…..........Ст.Бумбалова............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 166/2009 година. На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият С. Е. С. е направил искане за възобновяване на влязлата в сила присъда № 60а от 20.05.2008 г. по н.о.х.д. № 419/2008 г. на Казанлъшкия районен съд, потвърдена с решение № 180 от 12.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 601/2008 г. на Старозагорския окръжен съд. Единственото оплакване, развито в искането, е за явна несправедливост на наложеното наказание. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата на страните и провери материалите по делото, установи следното: Искането за възобновяване е неоснователно. С подлежащите на проверка съдебни актове подсъдимият С. Е. С. е признат за виновен в това, че на 27.01.2008 г. в гр. К. е отнел чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат на стойност 225 лева от владението на Х. Д. Н. , с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален “общ” режим на изтърпяване. Вярно е, че равностойността на предмета на посегателството не е особено висока, но това обстоятелство е съобразено при индивидуализацията на наказанието – значително под средния законоустановен размер. Съобразени са още направеното от подсъдимия самопризнание, както и отежненото му социално и семейно положение. От друга страна по делото е било установено е, че деецът многократно (дванадесет пъти) е бил осъждан за различни посегателства против собствеността (предимно кражби и грабежи), а самото инкриминирано деяние е извършил непосредствено след изтърпяването на наказание лишаване от свобода, при това по дързък и безцеремонен начин, включващ в съдържанието си и побой на непълнолетно лице. При очевидно завишената обществена опасност на личността на осъдения С. С. намаляването на наказанието би било несъответно на правилото по чл. 54 НК, а в случая проявяването на по-голямо снизхождение би било и несъвместимо с постигането на възпитателните и възпиращите цели на наказателната репресия, визирани в чл. 36 НК. По гореизложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Е. С. за възобновяване на влязлата в сила присъда № 60а от 20.05.2008 г. по н.о.х.д. № 419/2008 г. на Казанлъшкия районен съд, потвърдена с решение № 180 от 12.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 601/2008 г. на Старозагорския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.