1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 179 гр. София,06.02.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през двехиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 2211 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Н. Т. Т. обжалва изцяло решение № 112 от 18.04.2018 г. по в.т.д 122/18 г. Апелативен съд – [населено място] в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения главен иск и евентуален иск за главница за горницата над присъдената сума 17 985,78 лв до 27 898 лв и в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 169,87 лв до 248,48 лв и вместо него е постановено осъждането на Т. да заплати на ищеца сумата от 9 912,22 лв, получена чрез извършени тегления на каса от банка „Банка ДСК“ АД въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г. , но неотчетена по съответветния ред, на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД ведно със законната лихва от завеждане на иска на 22.02.2017 до окончателното изплащане на задължението и разликата над 169,87 лв до 248,48 лв, представляваща лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до завеждане на иска на основание чл. 86 от ЗЗД и в частта, с която е потвърдено решението в останалата част като е променена правната квалификация на такав по чл. 284, ал.2 от ЗЗД и е присъдена сумата от 17 985,78 лв, както и касационния жалбоподател е осъден да заплати 2 673,83 лв, представляващи разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и е осъден Н. Т. Т. да заплати сумата от 2 673,83 лв разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните норми на чл. 236, ал. 2 от ГПК и съдебната практика по приложение на тази норма. При направено оплакване във въззивна жалба в първоинстанционния съд за необсъждане на всички доказателства и възражения, въззивният съд не бил изложил мотиви. Липсвало обсъждане на свидетелски показания за дадените от жалбоподателя пари на дружеството и счетоводното отразяване на сумите в ГФО на дружеството. С оглед променената правна квалификация на предявените искове от предявената по чл. 284, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, липсвал нов доклад по делото. Не било въвеждано в исковата молба съществуването на мандатно правоотношение. Поддържано е искане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 30 398 лв, представляваща общ размер на получени без основание парични средства чрез извършени тегления на касата от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК“ АД въз основа на учредена представителна власт по пълномощие за периода от 02.04.2016г. до 27.12.2016 г., дадената правна квалификация на иска и произнасянето на първоинстанционния съд съответства ли на наведеното основание и отправеното към съда искане. Предявеният иск бил с правно основание чл. 59 от ЗЗД, а не чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Той като ответник не бил осъществил защита по иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Не били давани указания за подлежащите на доказване факти с оглед променената правна квалификация. Не били изпълнени задълженията на съда за разпределение на доказателствена тежест. При неизпълнение на задълженията си съдът бил допуснал нарушение на процесуалните правила, което било довело до наличие на основанието по чл. 281, т. 3 от ГПК. Излага съображения, че решението е недопустимо, тъй като не е дадена защита с оглед твърдените права. Ответникът „ДМ Христови“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице твърдените основания. Върховният касационен съд състав на Второ търговско отделение след преценка на данните по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 30.05.2019 г. по настоящето дело е допуснато въззивното решение до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК с оглед евентуалната му недопустимост. С обжалваното въззивно решение, по въззивните жалби на двете страни, на ищеца „ДМ Христови“ ООД в частта, с която е отхвърлен главният иск над присъдените 17 985,78 лв до 27 898 лв, част от първоначално претендираната сума и на Н. Т. Т., в частта с която е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД да заплати сумата от 17 985,78 лв, подлежащи на връщане и лихва от 169,87 лв за периода от 20.01.2017 г. до завеждане на иска и разноски, е отменил решение № 846 от 14.12.2017 г. по т.д. 230/167 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният главен иск и евентуален иск за горницата над присъдените 17 985,78 лв до размер 27 898 лв и в частта, скоято е отхвърлена акцесорната претенция за разликата над 169,87 лв до 248,48 лв и вместо него е осъден Н. Т. Т. да заплати на „ДМ Христови“ ООД сумата от 9 912,22 лв, на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД ведно със законната лихва от 22.2.2017 г. и обезщетение за забава за периода от 20.1.2017 г. до завеждане на иска за разликата над 169,87 лв и е потвърдил решението в останалата част, включваща осъждането на Т. да заплати сумата от 17 985,78 лв и е преквалифицирал на такъв с правно основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД, както и отхвърлянето на главен и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за главницата за горницата до първоначално претендираните 30 398 лв като недоказани. Въззивният съд е приел, че е безспорно, че е извършено упълномощаване от ищцовото дружество на Н. Т. Т. да извършва определени фактически действия включително представителство пред всички търговски банки в страната, като открие в тях банкови сметки и се разпорежда неограничено със средствата по тях, без ограничение на сумите. Прието е, че в периода 02.04.2016 – до 27.12.2016 г. Н. Т. Т. е изтеглил определени парични суми от сметки в „Банка ДСК“ ЕАД. С оглед извършеното осчетоводяване и съгласно заключението на вещото лице размерът на сумите е 30 398 лв. Основанията за теглене са пълномощното, в счетоводството не са осчетоводени като внесени на каса, а като получени от отвтеника по счетоводна сметка 498. Отразени като върнати по счетоводството респективно остатък 27 898 лв. Въззивният съд е приел, че с оглед учредената представителна власт на ответника били възложи извършването на широк кръг действия, свързани с дейността на „ДМ Христови“ ООД, включително тегли, внася, прехвърля, нарежда суми по сметки като е дадена характеристика на възникнали вследствие на упълномощителната сделка правоотношения като такива на основание договор за поръчка. Така е приел, че средствата са били изтеглени от банковите сметки на дружсетвото на основание посочените в пълномощното действия. С осчетоводяване на сумите дружеството било признало, че сумите са изтеглени във връзка с дейността на дружеството като съответно при представяне на оправдателни документи за влагането в дружествени дейности би се погасило задължението. Изтеглянето на сумите не било без основание от ответника, а на основание представеното пълномощно. При приложение на нормата на чл. 284 от ЗЗД съдът е приел, че Н. Т. Т. като довереник бил длъжен да предаде всички изтеглени суми и неотчетени такива с валидни разходооправдателни документи. Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже изтеглянето на средствата, а на ответника разходване на изтеглените от него средства за дружествени цели или връщане в патримониума на дружсетвото, респ. основание за задържане на сумите. С оглед заключението на вещото лице, че са изтеглени и неотчетени суми, въззивният съд е приел, че размерът на сумата, получена от ответника от банкови сметки и неотчетена в счетоводството на „ДМ Христови“ ООД е 27 898 лв. В исковата молба „ДМ Христови“ ООД е посочил, че управителят на дружеството е учредил представителна власт по силата на нотариално заверено пълномощно на Н. Т. Т. по повод дейността на дружеството и с оглед доверието, което е имал в него. Това право включвало да представлява дружеството в страната пред всички търговски банки като тегли и внася парични суми от сметки на дружеството в тези банки. В изпълнение на така учредената му представителна власт Н. Т. Т. е теглил и внасял суми в посочените размери, подробно изброени като дати и размер на суми. С уточнителна молба от 13.03.2017 г. ищецът посочва обстоятелствата за извършеното теглене, сочейки изрично, че тегленето става извън мандата на конкретна сделка, без отчетна сделка. В допълнителната искова молба сочи, че с пълномощното не е учредена представителна власт за договаряне сам със себе си. Изрично е посочено, че няма сключен договор между дружеството и пълномощника и упълномощеният дължи отчет на упълномощителя и предаване на получените и изтеглени средства. С оглед така посочените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че исковата молба след уточнителната молба от 13.3.2017 г. и след допълнителната искова молба съдържа неясно и противоречие. Едновременно с твърдението за упълномощаване и за наличие на учредена обща представителна власт в уточнителната молба от 13.03.2017 г. до Окръжен съд – [населено място] се съдържат обстоятелства за липса на правоотоношение по учредяване на мандат с конкретен предмет и конкретна отчетна сделка. Едновременно с това ищецът заявява два евентуално съединени иска, а именно иск да му се заплати сумата, като получена без основание, а в случай, че този иск не се уважи, то да му се заплати на основание неоснователно обогатяване. В случая не са достатъчно ясни обстоятелствата, които да дадат основание искът да се квалифицира като иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, а едновременно с това се съдържат обстоятелства за наличие на упълномощаване и за извършване на действия по упълномощаване. По отношение на втория евентуално обективно съединен иск не са изложени обстоятелства за обогатяване на ответника и липсата на основание за това. Това дава основание на настоящия съдебен състав да заключи, че е налице нередовност на исковата молба. Същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Обстоятелствата, които са изложени са противоречиви и се нуждаят от уточняване, като се посочи от ищеца имало ли е правоотношение, с какви характеристики, какъв е конкретният предмет, нарушен ли е този предмет, ако се твърди, че липсва мандатно правоотношение, то каква е била ролята на пълномощното, какви отношения е имало между страните. Спорният предмет се въвежда от ищеца с исковата молба, като съгласно изискванията на чл. 127 от ГПК, ищецът е длъжен да посочи обстоятелствата, на които основава иска си и да формулира в петитума защитата, която иска да му бъде предоставена от съда. Необходимо е в тези рамки да се индивдиуализира спорното право. Фактическите твърдения формират основанието на предявените за защита права, а петитумът указва търсената защита. Ясното и точно изложение на обстоятелствата в обстоятелствената част и формулирането на петитум, който да е във връзка с обстоятелствената част са от значение за редовността на исковата молба. Редовността на исковата молба обезпечава постановяването на допустимо съдебно решение. Само въз основа на редовна искова молба съдът може да даде вярна правна квалификация на спорното право и съответно ответникът да осъществи защитата си. Когато исковата молба е неясна и съдържа противоречиви твърдения, въззивният съд като съд по същество на спора дължи изясняването на обстоятелствата, на които се основава иска и след това да даде защита според предявеното основание на иска и формулираният петитум в исковата молба. Това следва от задължителното тълкуване съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което е налице решаваща роля на въззивния съд при разрешаване на разглеждания правен спор и т. 5 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които дейността на въззивния съд има за предмет разрешаване на материалноправния спор и въззивният съд дължи даване на указания за поправяне нередовността на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по същество на спора, както и разясненията в константната практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 141 от 19.07.2018 г. по т. д. 1670/17 г. на II ТО на ВКС, решение № 87 от 07.08.2017 г. по т.д. 50299/ 16 г. IV ГО. Предвид тези разрешения следва да се отчете нередовността на исковата молба като се съобразят и разрешенията по тълкуването и прилагането на чл. 59 от ЗЗД и чл. 280 от ЗЗД, зразени в решение № 225 от 28.01.2013 г. по т.д. 903/11 г., ТК, II ТО на ВКС, решение № 136 от 03.08.2017 г. по т.д. 901/16 г., ТК, I ТО на ВКС. В конкретния случай следва да се вземе предвид, че при твърдението за учредената представителна власт по пълномощие от „ДМ Христови“ ООД на Н. Т. Т. и при посочване на обстоятелства, че е извършено теглене въз основа на пълномощното, но без да има основание за това, ищецът е следвало да посочи какви са били отношенията между него и ответника за учредяване на представителната власт. В исковата молба е посочено, че представителната власт е учредена по повод дейността на дружеството. Но не е уточнено дали извършените от ответника по иска Н. Т. действия са били в кръга на учредената му представителна власт и въз основа на нея е извършил действията по теглене на суми, като при така изложените твърдения, ищецът следва да посочи имало ли е вътрешни правоотношения между представляван и представител и какъв е бил техният характер, респ. ако не е имало такива вътрешни отношения или е имало частично за част от изтеглените суми, има ли теглене на парични суми, извън вътрешното правоотношение между страните. Липсват факти по отношение на евентуално предявения иск за неоснователно разместване на блага и липса на основание за това. При така съдържащото се противоречие в исковата молба и уточнителната молба и неотстраняването му от въззивния съд, не може точно да се определи съдържанието на правото с оглед заявените при условията на евентуалност искове за връщане на сумата от 30 398 лв , получена при начална липса на основание и искът за запащане на същата сума на соченото основание – обедняване на ищеца и обогатяване на ответника за сметка на ищеца. С оглед изложените твърдения и след отстраняване нередовностите на исковата молба при новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да определи спорното право. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е дал преждевременно квалификация на спорното право и по този начин е нарушил посоченото изискване да даде решение по съществото на спора. Не само невъзможността за правна квалификация според действителните отношения, а и защита на спорно право, за което не са изложени достатъчно факти, а тези които са изложени водят до противоречиви изводи, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че решението е постановено по недопустим иск и подлежи на основание чл. 293 вр. чл. 270 от ГПК на обезсилване в обжалваната пред настоящата инстанция част, с което е отменено решеине № 846 от 14.12.2017 г. по т.д. 230/17 г. Окръжен съд – [населено място] и е осъден Н. Т. Т. да заплати на „ДМ Христови“ ООД, на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД сумата от 9 921,22 лв ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане, сумата за разликата над 169,87 лв до 248,48 лв лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на основание чл. 86 от ЗЗД и е потвърдено решението относно присъдената сума от 17 985,78 лв с правна квалификация чл. 284, ал.2 от ГПК по обективно съединените искове. За отхвърлената част на исковете над тази сума решението на окръжния съд е потвърдено от Апелативен съд В., но не е обжалвано от „ДМ Христови“ ООД. По отношение на направеното искане за присъждане на разноски в настоящето производство, ще следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 293 вр. чл. 270 от ГПК изцяло решение № 112 от 18.04.2018 г. по в.т.д 122/18 г. Апелативен съд – [населено място], с което е отменено решеине № 846 от 14.12.2017 г. по т.д. 230/17 г. Окръжен съд – [населено място] и е осъден Н. Т. Т. да заплати на „ДМ Христови“ ООД сумата от 9 921,22 лв ведно със законната лихва от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане, сумата за разликата над 169,87 лв до 248,48 лв лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на основание чл. 86 от ЗЗД и е потвърдено решнеие в относно присъдената сума от 17 985,78 лв с правна квалификация чл. 284, ал.2 от ГПК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: