1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 609 София, 05.07.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април , две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №4648/2021г. Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“АД,чрез адв А.М. от АК -Велико Т. срещу решение № 325 от 19.07.2021т. по в.гр. дело № 210/2021г. на Окръжен съд-Велико Търново , с което при повторното разглеждане на детото на въззивна инстанция е потвърдено решение от 16.12.2019 година, постановено по гр. дело No 2311/2019г по описа на Великотърновски районен съд, с кооето е уважен отрицателен установителен иск на О. С. К. ,че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 10741,42лв начислена като доставена ,неотчетена и незплатена електроенергия на битов абонат за времето от 12.04.2019г до 11.04.2019г , .,за което е издадена фактура с дата 12.07.2019г Крайната дата на периода е обусловена от демонтирането на електромера и подмяната му с нов , съгласно съставен на същата дата протокол ,който ищцата е подписала. Въззивният съд е приел,че правоотношението между страните е договорно и се регламентира от действащия чл.98а ЗЕ ,във връзка с отменения чл. 48 ПИККЕ/обн ДВ бр.98/2013г/,като ответникът е доставял електроенергия за битови нужди в имот на ищцата ,нах се .в [населено място]. На 11.04.2019т служители на дружеството са проверили електромера в имота и установявайки, че в регистър 4 на устройството има показания са го демонтирали и изпратили за проверка в Българския институт по метрология (БИМ).Тестът на електромера показал външна намеса в тарифната схема и наличие на преминала енергия по тарифа 4 от 055049.2 kWh - констативен протокол от метрологична експертиза No 1251 от 02.07.2019 година на Института по метрология, приет и обсъден като доказателство в първоинстанционното производство. Оспорваната с иска сума съставлява стойност на отчетеното от тарифа 4 на електромера електричество - коригирана сметка за ел. енергия , в каквато насока са твърденията на ответната страна. Ответникът е начислил сумата от 10 741,42 лв., стойност на електричество за времето от 12.04.2018 година до 11.04.2019 година,т.е за едногодишен преиод ,като ищцата е оспорвала дължимостта на сумата по издадената фактура като реално доставена , измерена и потребена ел. енергия , както и основанието за извършената корекция , оспорвала е протоколирането на фактите от надлежно овластени лица и въз осонова годно и сертифицирано СТИ . Доказателствените изводи на съда съдържат оценката, че недоказано е останало твърдението на ответника да е доставил на ищцата електричество на стойност исковата сума. Констативният протокол, сочен като доказателство за начислението, сам по себе си и не установява доставка на енергия , а показания в тарифа на електромера , която не е била взета предвид при ежемесечното отчитане. Заключението. на БИМ във вида, в който е изготвено, има процедурната стойност на писмено твърдение на лица-актосъставители, не е офиален свидетелстващ документ с обвързваща съда и насрешната страна доказателствена сила. За да е официален един документ по смисъла на ГПК, той трябва да е издаден от орган,със закон натоварен с нарочна удостоверителна компетентност .Дори да се пиреме ,че актосъставителите от БИМ са длъжностни лица с удостоверителна компетентност по смисъла на чл. 179 от ГПК,въззивният съд е изтъкнал ,че актът от проведения тест ще се ползва с обвързваща доказателствена сила само относно извършените от съставителите действия и относно извършени пред тях действия.По-специално заключенията за причините, довели до натрупване на показания в процесния регистър на електромера, не обвързват нито съда, нито страните, а подлежат на доказване на общо основание. В тази насока въззивният съд се е позовал на заключенията по двете назначени и приети по делото съдебно- технически експертиизи , като и при двете заключения вещите лица не са могли да отговорят на въпроса на какво се дължи начислението , поради което не може да се приеме, че се касае за неотчетено и доставено реално количество електроенергия Тези решаващи изводи на въззивния съд са изградени , след като с решение №57 от 09.03.2021г по гр. д № 2469/2020г състав на Четвърто г.о на ВКС е върнал делото на ново разглеждане с указание за назначаване и изслушване на експертиза за изясняване на възможността отчитането на количеството електрическата енергия в тарифната схема на електромера,вкл. натрупаното количество в скрития регистър(Т4), да не е резултат на осъществено софтуерно въздействие върху него преди демонтирането му и на какво основание натрупаното количество ел.енергия е фактурирана на абоната по цена за 1 Квч „по технологични разходи“. Указанието кореспондира с разясненията по прилагането на материалния и процесуалния закон , дадени в отговора на обуславящ за изхода на делото правен въпрос Предвидената нормативна уредба за продажба на електрическа енергия от електроразпределителните дружества на крайните потребители, не изключва приложението на общите правила на 183 ЗЗД за неуредените случаи.Посочено е ,че при липсата на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г2013г ,както е в случая ./горният извод следва от правилото, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. Липсата на правна уредба за преизчисляване на електрическата енергия поради грешка при отчитането, в резултат на осъществено софтуерно въздействие върху електромера , не може да доведе до недължимост на реално доставената и потребена от абоната електроенергия, освен ако не се установи по делото, че неправилното отчитане не се дължи на манипулация, а е резултат на обективно настъпили фактори.Съгласно чл.120 ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване, по правилата на чл.154, ал.1 ГПК,действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т.е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период по аргумент от чл.200, ал.2 ЗЗД, освен ако не бъде установено по делото,че визуализираните на дисплея данни не са резултат на осъществено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване. Въззивният съд е назначил при новото разглеждане на делото указаната експертиза. В заключение , експертът инж. Т. е разяснил ,че процесното СТИ е произведено през 2013г и е мотирано в имота на ищцата през 2014г с нулеви показания по двете тарифи предназначени за битови абонати(Т1 и Т2) , като при призводителя „Карат Електроникс“ тарифи Т3 и Т4 също следва да са с нулеви показания. Принципът на действие на конкретния модел електромер се основава на преобразуване аналоговине ел. величини в цифрови.Лицензиран софтуер обработва цифровата информация и я визуализира на дисплея .Тарифи Т3 и Т4 се параметризират от производителя така ,че до тях софтуерът му да няма достъп Фактът ,че в ретистър Т 4 има записани показания означава ,че СТИ е манипулиран.Друг „зловреден“ софтуер ,различен от този на производителя , е обработил постъпилите цифрови данни по начин , който е неизвестен ,тъй като е невъзможен достъп до неговия първоизточник. При всички регистри, в СТИ не се съхранява информация за период на преминаващата ел. енергия. Разяснено е ,че при процесното СТИ има и сумарен регистър, който се чете контролно ,но той сумира само показанията от Т1 и Т2. При експертизата в БИМ не е поверяван . По останалите въпроси , касаещи стойността на спорното количество енергия съгласно действащите за периода решения на регулатора ,експертизата изтъква невъзможността да даде отговор , тъй като поради техническа невъзможност не може да се установи времевия период, през който са натрупани показанията за нея в Т4 на СТИ ,липсва и техническа възможност да се установи действаща определена от ДКЕВР цена и за двата ценови подпериода на едногодишния срок - не се знае кога е започнало натрупване и как е разпределено по години , за времето 2014-2019г. Не са ревизирани и изводите на първоначалната техническа експериза ,според която не е възможно да се установи на какво се дължат показанията в регистър Т4 на процесното СТИ, да се определи кога и по къкъв начин са възникнали те ,включително при „софтуерно прочитане“ Вещото лице инж. Н. е разяснил и обосновал тези свои изводи включително с констатациите по протокола на БИМ ,които са моментни - за времето на изследването. В тях е отразето също ,че СТИ не натрупва в нито една от видимите тарифи, т.е. работи при 100 % грешка .Според вещото лице , тази констация по т.4.6 от експертизата на БИМ има отношение към констатацията по т.5 от същия протокол ,че електромерът не съответства на техническите характеристики,включващи и костатация за „външна намеса в тарифната схема“ след „софтуерно четене „. Касаторът оспорва решението като материално и процесуално незаконосъобразно,по отношение официалния свидетестващ характер на протокола на БИМ и неговата доказдателствена сила , като обвързваща .Документът има всички реквизити по чл. 58, ал.4 ЗИ и е бил издаден от държавен орган .Съдът не може да отхвърли иска ,само защото намира пречка за остойностяване на вземането . Изтъква и необоснованост В изложение се формулират въпросите :1) присъща ли е на документ , издаден от длъжностно лице в кръга на службата му ,по установени форма и ред ,материална доказателствена сила и установява ли той обективираните факти ;2) длъжен ли е съдът да зечете това доказване ,в случай че не е проведено оспорване на представения документ . Изтъква се основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС в решение №76/2012г на Първо т.о , рещение №43/2018г на Четвърто г.о, реш. № 249/2012г на Второ г.о на ВКС ,разясняваща източниците на доказателствените средства .по- конкретно официалните свидетелстващи документи . Формулирани са и въпроси , свързани с назначаването и приемането на съдебна експертиза : за задължението на съда да следи дали заключението е пълно и по поставената задача ; да го преценява във връзка с другите доказателства; да го преценява съобразно обосноваността му ; да изложи мотиви обосоноваващи преценката му за годност на експертизата ; да прецени дали искане за допълнителна експертиза е основателно . Изтъква се основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС в решение № 25/2020г на Второ г.о, решение №267/2014г на Първо г.о, решение №163/2021г на Трето г.о, реш. №117–2021г на ТК , формирана по прилагането на чл. 202 ГПК . Ответницата по касационната жалба е депозирала отговор ,чрез адв.Н.Т. от В..Изтъква липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и че касаторът не е обосновал достъпа до касация с изложение , отговоращо на критериите в чл.284, ал.3 и чл. 280 , ал.1 и 2 ГПК , а поддържа и излага оплакванията си като въззивен жалбоподател при неоснователно позоваване на чл.179 ГПК и чл. 201, чл. 202 ГПК .Претендира разноски . Върховен касационен съд 3-то г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първите два въпроса - за доказателственото значение на официалните свидетестващи документи , нямат обуславящо за изхода на делото значение. В протокола за изследване на процесното СТИ в БИМ , за разлика от други случай не е изтъкнато , че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия В настоящия случай липсва извод за съответствие. Дори да е от компетентност на БИМ, след като поддържаната от касатора констатация не е направена , без значение е дали и в коя своя част същата би имала обвързваща за съда и страните доказателствена сила. Доказателственото значение на протокола от експертиза на СТИ , извъшена в БИМ е разяснено в практиката на ВКС, формирана в решение№ 78/2021г по гр.д №2541/2020г на Трето г.о и решение№ 60171/2021г. по гр.д №3431/2020г на Трето г.о на ВКС.Съгласно чл.120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване. Собственикът на СТИ има правомощието да следи за изправността му ,а БИМ го подлага на метрологична проверка (чл.10, ал.1,б.“д“,чл.38 ,чл.57 и чл. 58.от Закона за измерванията) При спор, необходият положителен извод за проследимост, точност и достоверност на измерванията съдът следва да направи като изключи вероятността за техническа грешка в реалното измерване на преминалата през СТИ енергия, като вземе предвид експертизите на БИМ,които също подлежат на съдебна проверка. Доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154,ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, очертан в конкретния спор с издаването на фактурата за корекция. Няма презумпция ,че количеството преминала през СТИ електроенергия,неотчитана при инкасирането поради софтуерно въздействие, е доставена и потребена от крайния клиент за едногодишен период. Не е предвидено и издаването на официален документ,който с обвързваща съда доказателствена сила да установява това обстоятелство. Цитираната от защитата съдебна практика е неотносима. Следващата група въпроси ,свързани с прлигането на чл.201 е чл.202 ГПК също не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В случая решаващо е отчетена изтъкната от вещите лице техническа невъзможност да се даде експертен отговор на част от поставените въпроси - ясно и компенетнтно обоснована ,съответно изтъкната от въззивния съд при изводите му относно релевантните за основанието на иска факти. Задължението на съда е да обсъди заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства, мотивирано да прецени обосноваността му с оглед доказателствената му сила при извеждане на извод за неговото кредитиране или некредитиране (чл.202 ГПК) Преценката е съобразно обосноваността на заключението и съответствието му с други установени доказателствени средства,в тази насока е формираната константна практика на ВКС (решение № 118 от 15. 05. 2012 г по г.д. № 588 / 2011 г на Трето г.о; решение № 241 от 23. 10. 2013 година по г.д. № 3194 / 2013 г на Първо г.о; решение № 108 от 16. 05. 2011 г по г.д. № 1814 / 2009 г на Четвърто г.о; решение № 248 от 16. 11. 2015 година по г.д. № 1271 от 2015 г на Трето г.о и др) След като протоколът на БИМ не съдържа констатация за метрологична годност на процесното СТИ ,при съдебната проверка вещото лице на свой ред заключава ,че тестът от измерванеята в БИМ не засвидетелства метрологича годност по всички еталони , а точно обратното - работа при 100% грешка на електромера.Не е засвидетелствана причината. Вещото лице сочи , че да бъде потребена от битов абонат електроенергия с количество 55049 кВТч за едногодишен период означава ,че електроуреди в дома му консумират по 6,6 кВТч на дененощие без прекъсване,което е необичайно екстремна консумация. По допълнително назначената експетиза в.л. инж Т. изтъква ,че липсва документация за тестване на електромера по начин ,при който преминало през него количество електричество да се натрупва в „скритата“ тарифа. И двете експертизи не са категорични ,че 55049 кВТч със сигурност са преминали през електромера ,което да предпостави извод на съда ,че електроенергия в тези количества е реално доставена ,т.е потребена Съобразяване с така дадени и обосновани заключения на вещи лица ,не е равнозначно на нарушение на служебните задължения на съда при неговата активност в случай на необходимост от специални знания ,в принципно указаната в чл. 10 ГПК насока , нито обективира противоречие с цитираната в изложението констатната практика на ВКС по процесуалноправни въпроси .Неотносимо се формулира и въпрос за невъзприемане на експертно заключение от съда , или за необсъждане на заключението наред с останалите доказателства , при положение че от тях съвкупно е направен рещаващ извод ,при съобразяване на конкретно установените обстоятелства по делото . Дължат се разноски на ответницата по жалбата, те са установени в размер на 1500лв ,за което е приложен и списък Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 325 от 19.07.2021т. по в.гр. дело № 210/2021г. на Окръжен съд-Велико Търново Осъжда „Енерго-Про Продажби“АД със седалище [населено място] да заплати на О. С. К. сумата 1500лв разноски за настоящата инстанция Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.