Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 559 гр. София, 13 януари 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на пети декември..…………………….две хиляди осма година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова….……………..…………………….…в присъствието на прокурора М. Велинова....…......……………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...….наказателно дело № 532  по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. Т. А. за възобновяване на ВНОХД № 933/2007 г. на Софийския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 24.03.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 30/10.10.2007 г. по НОХД № 635/2007 г. на районен съд - Сливница. С тази присъда подсъдимият А. Т. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129 ал. 2, вр.1 от НК за това, че на 23.06.2006 г., в с. Х., община Б., е причинил на И. Д. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на акромиалния израстък на лявата лопатка, което е довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. С присъдата подсъдимият А е бил осъден да заплати на гражданския ищец И. Д. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и разноските по делото. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че доказателствата по делото не са били анализирани всестранно и пълно, което довело до неправилно осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В мотивите си съдебните състави не дали категоричен отговор поради какви причини вярват на пострадалия, който бил навлязъл в чуждия имот и в алкохолно опиянение псувал и нападал подсъдимия, като същевременно не вярват на последния, който защитавал имота, достойнството и здравето си. При условията на алтернативност се иска оправдаване поради извършване на деянието при неизбежна отбрана или преквалификация по текста на чл. 132 ал. 1, т. 2 от НК. Иска се и ревизия на размера на присъденото обезщетение при съобразяване приноса на пострадалия за развитието на инцидента. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Гражданския ищец и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват и не излагат позиция по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 16.09.2008 г. и се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 24.03.2008 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето същество те касаят обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. Както е известно, касационният съд, включително в производство по възобновяване, не може да установява нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното им убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им съдържание. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13, 14 и 15 от НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339, вр. чл. 305 от НПК. Следвайки този подход, ВКС не намери основание да сподели възраженията за неправилна оценка на доказателствата и пороци във връзка с обсъждането им в съдебните мотиви. Прегледът на процесуалната работа, извършена от инстанциите по същество и техните мотиви демонстрира, че проблемните въпроси относно повода и развитието на инцидента, а също и механизма на причиняване на съставомерното увреждане са били ясно, подробно и систематично обсъдени и разрешени. Версията, че св. М е нападнал подсъдимия с тояга, а за да се защити последният използвал своята и докато парирал удара пострадалият паднал и се самонаранил – както по главата, така и по тялото, е била предмет на подробно изследване от първата инстанция, чиито оценки са били възприети от въззивната, която и след самостоятелна проверка не е намерила основание да се разграничи от тях. Базирайки се на констатациите на медицинските експерти, потвърдили становището си, че локализацията и морфологията на нараняванията - разкъсноконтузната рана, установена в теменната област на главата на пострадалия и съставомерното счупване на лявата лопатка, а също и нужната сила за причиняването им, не отговарят да са били получени поотделно или в съвкупност при падане от собствен ръст, а и още по-малко при рикушет и сблъсък на тоягите, съдилищата са намерили въпросната версия за опровергана. На тази основа, а и предвид логичността и последователността на свидетелските показания на св. М, е била изградена констатацията за тяхната достоверност. Следователно, противно на отразеното в искането за възобновяване, оценката на доказателствата е била извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като не са били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Съответно, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на престъплението по чл. 129 ал. 2, вр. 1 от НК, материалният закон е бил приложен правилно. При отчетена липса на реализирано непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия срещу личността на подсъдимия с основание е била отхвърлена тезата за неизбежна отбрана. Не са били налице и условията за преквалификация по текста на чл. 132 ал. 1, т. 2 от НК. Както правилно е отбелязал въззивния съд, дори и да е било възможно да се приеме, че пострадалият действително е пасял стадото в ливадата на подсъдимия, то това му поведение не е попадало в категорията действия, годни за предизвикат силно раздразнение, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Отделен е въпросът и че в самите обяснения на подсъдимия явно не са се съдържали данни това да е провокирало агресията му или той да се е намирал в раздразнено състояние. Единствените индиции за провокация са били евентуално изводими от твърденията му за предприето от пострадалия нападение с тояга. Доколкото обаче подсъдимият е твърдял, че е нанесъл удара, за да отблъсне това нападение (отчетено за недостоверно), респ. докато то е продължавало, а не когато вече е било прекъснато, което е разграничителния критерии между неизбежната отбрана и афекта, то не е имало никакво основание за квалифициране на случая по чл. 132 ал. 1, т. 2 от НК. На последно място, ВКС не намира аргументи за намаляване на присъденото в полза на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди. В определения размер от 2000 лв. то е справедливо, тъй като отчита претърпените от пострадалия болки и страдания, както към момента на нанасяне на съставомерното увреждане, така и понесените по време на самото лечение. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Т. А. за възобновяване на ВНОХД № 933/2007 г. на Софийския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 24.03.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 30/10.10.2007 г. по НОХД № 635/2007 г. на районен съд - Сливница. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.