Р Е Ш Е Н И Е № 122 София, 02.07.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Надежда Трифонова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 480/2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане от осъдения Й. Б. С. за възобновяване на нохд № 5831/2011 г. по описа на Софийския градски съд. Искането съдържа твърдения за неправилна оценка на доказателствата по делото във вреда на подсъдимия, фаворизиране на показания на полицейски служители въпреки противоречивото им съдържание и неправомерен отказ за допускане на доказателствени средства, посочени от защитника. Искателят акцентира върху нарушена процедура за призоваване, като твърди, че съдът е изпращал призовки на непознат за него адрес, вместо на този, който е посочил. С тези аргументи настоява за ново разглеждане на делото след отмяна на влязлата в сила присъда . В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият адвокат поддържат искането по изложените съображения, към които добавят оплакване за нарушена процедура по предявяване на обвинението поради отсъствието на надлежно упълномощен защитник. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице хипотезите на незаконосъобразно задочно производство и на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на разглеждане и решаване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Софийският градски съд, наказателно отделение, тридесет и четвърти състав, с присъда № 347 от 22.11.2012 г. по нохд № 5831/2011 г. признал подсъдимите · В. Д. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1,т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК, поради което го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години при строг режим на изтърпяване · Ц. И. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила · Г. Й. В. в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години · Й. Б. С. за виновен в това, че на 12.02.2008 г. в [населено място],[жк], в съучастие като съизвършител с Ц. И. А., Г. Й. В. и В. Д. Д., отнел чужди движими вещи на обща стойност 190 лева от владението на Д. С. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила – нанесъл множество удари по тялото и главата на пострадалия, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 , б.”а” и б.”б” вр. с чл. 20, ал.2 и ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване със зачитане на предварителното задържане по мярка за неотклонение Присъдата била обжалвана само от защитниците на подсъдимите Д. и А.. Софийският апелативен съд с решение № 207 от 24.06.2013 г. по внохд № 290/2013 г. изменил частично първоинстанционния съдебен акт относно наказанието на подсъдимия В., което намалил от една година на шест месеца лишаване от свобода. Защитниците на подсъдимите Д. и А. обжалвали и въззивното решение пред Върховния касационен съд, който с решение № 97 от 27.02.2014 г. по наказателно дело № 2362/2013 г. го оставил в сила. Й. С. бил екстрадиран на 10.01.2019 г. от Франция на основание издадена от прокурор Е. В. от Софийската градска прокуратура европейска заповед за арест. Искането за възобновяване от 10.04.2019 г. с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок от предаването на осъдения на Република България и се отнася до съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество то е неоснователно. Настоящият съдебен състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия за лично участие в процедура на наказателно преследване е основна гаранция за нейната справедливост. В същото време не може да се пренебрегне и диспозитивния характер на това право, който дава възможност на обвиненото лице да прецени начина, по който да го упражни. Искателят Й. С. е участвал в досъдебното производство по делото. На 15.02.2008 г., с постановление от разследващия орган от същата дата, той бил привлечен като обвиняем в присъствието на служебен защитник - адвокат Д.. Веднага след това бил разпитан и подписал протокола за разпит. В неговата титулна част били посочени два адреса на С. -[жк], [жилищен адрес] и настоящ адрес -[жк], [жилищен адрес]. С определение от 18.02.2008 г. по нчд № И-491/2008 г. Софийският районен съд взел по отношение на С. мярка за неотклонение задържане под стража. В производството по нейното налагане обвиняемият бил представляван от адвокат М.. На 26.02.2008 г. искателят упълномощил адвокат И. С. за оказване на правна помощ по досъдебното производство и бил защитаван от него на същата дата пред Софийския градски съд по повод жалба срещу мярката за неотклонение. На 13.05.2008 г. С. отново, в присъствието на адвокат Д., бил привлечен с по-тежко обвинение, тъй като били установени данни за извършване на престъплението в условията на опасен рецидив. Той отказал да подпише протокола за предявяване на постановлението от дознателя и това обстоятелство било удостоверено с подпис на разследващия и на двама свидетели. С определение от 11.06.2008 г. по нчд № 1535/2008 г. Софийският градски съд изменил мярката за неотклонение по отношение на Й. С. от задържане под стража в домашен арест. Жалбоподателят участвал лично и с адвокат С. в заседанието . На 30.08.2008 г., с участието на адвокат Д., разследването било предявено на обвиняемия, който отново отказал да подпише протокола. На 28.08.2009 г. прокурорът внесъл обвинителен акт срещу С. и останалите трима обвиняеми. Съдията - докладчик при Софийския градски съд, с разпореждане от 19.10.2009 г. по нохд № 3678/2009 г., прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На 03.12.2010 г. разследваното за пореден път било предявено на С. в присъствието на служебния защитник адвокат Д.. С постановление от 16.11.2010 г. на прокурора от Софийска градска прокуратура А. мярката за неотклонение по отношение на С. била отменена поради изтичане на максималния срок по чл. 234, ал. 8 от НПК за нейната продължителност. Досъдебното производство било спряно за издирване на свидетел - очевидец и възобновено с прокурорско постановление от 08.06.2011 г. Поради неустановяване на местонахождението на Й. С. и Г. В. производството отново било спряно този път на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК. Последваща прокурорска намеса установила, че са извършени всички необходими процесуално - следствени действия за изясняване на релевантните факти и обстоятелства, поради което отсъствието на обвиняемите не би попречило да се разкрие обективната истина и производството трябва да продължи в тяхно отсъствие, поради което то било възобновено с постановление на Софийската градска прокуратура от 03.11.2011 г. В досието на делото от досъдебното производство са приложени (т. 2, стр. 24 и сл.) писма, документиращи усилията на разследващите органи да издирят С. през 2011 г. Те се обърнали към Министерство на правосъдието, Главна дирекция ”Изпълнение на наказания” с искане да се провери дали обвиняемият не се намира в някой от затворите в страната; към Националната следствена служба, отдел „Административен” за проверка дали не е задържан в помещения за арест; към началника на „Охранителна полиция” 07 РУП- МВР- гр. София с искане да се връчи призовка на известните адреси на С., включително на заявената от него нова регистрация в[жк]. Видно от получените отговори (т.2, л.46 и сл.) тези усилия не дали резултат и обвиняемият не бил намерен. На стр.62 от досието е приложена и кореспонденция с началника на Сектор „Издирване” при СДВР, според която С. е обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 117/28.04.2011 г. на СДВР, но от проведените оперативно – издирвателни работи не е установено неговото местонахождение. Бил осъществен контакт и с упълномощения от С. адвокат И. С., който уведомил разследващия, (т.2, л.16), че отдавна няма контакт с обвиняемия, който се е отказал от неговата защита. Досъдебното производство приключило в отсъствие на Й. С. и на 30.11.2011 г. прокурорът повдигнал обвинение срещу него и останалите трима обвиняеми. Първоинстанционният съд на свой ред също положил усилия да го издири и призове. Съдията - докладчик разпоредил да се събере информация за евентуалното му пребиваване в затвор или следствен арест, за напускане на пределите на страната, за постоянен и настоящ адрес, родствени връзки и адреси на родственици, както и за резултата от продължаващото общодържавно издирване. На всички известни адреси, включително и на сестрите на подсъдимия, били изпратени призовки. Й. С. не бил открит. По извлечения от масивите на МВР той напуснал страната на 24.03.2011 г. през ГКПП - Кулата без регистрация за завръщане. Съдебният състав, констатирайки невъзможността подсъдимият да бъде призован, разгледал делото в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК с участие на служебен защитник и постановил осъдителна присъда, която влязла в сила на 27.02.2014 г. Описаното процесуално развитие на делото обосновава неоснователност на претенцията за възобновяването му поради задочно осъждане на искателя. Й. Б. С. бил известен за започнало срещу него наказателно преследване за извършен на 12.02.2008 г. в [населено място] грабеж. Той бил привлечен към наказателна отговорност с повдигане на обвинение за инкриминираните обстоятелства на 15.02.2008 г. Настоящият съдебен състав не споделя становището на защитника пред касационната инстанция адвокат Н. К., че по отношение на С. не е извършено предявяване на обвинение в досъдебното производство и това предпоставя възобновяване на делото съгласно чл. 423, ал. 1, изр.2 от НПК. Вярно е, че на 13.05.2008 г. на С. е предявено постановление за привличане, вече за грабеж при условията на опасен рецидив, с участие на служебен защитник, макар към този момент да бил упълномощил адвокат И. С.. Разследващият орган, в нарушение на процесуалните правила, без да е установена хипотезата на чл. 219, ал. 7 от НПК, „подменил” договорния защитник със служебен и по този начин засегнал правото на защита на обвиняемия, обективирано в правото му да има защитник по свой избор. Тези разсъждения обаче не касаят привличането на 15.02.2008 г., което е извършено при спазване на процедурата на чл.219, ал. 7 от НПК . Обвиняемият се явил без защитник и му бил назначен служебен - адвокат Д.. Допълнителните действия по привличане на подсъдимия , свързани с прецезиране на обвинението, но в рамките на същото наказателно производство, не лишават от правно значение първото привличане и информативното му значение в контекста на чл. 423, ал.1, изр. 2 от НПК. С това процесуално - следствено действие е манифестирано наказателнопроцесуалното правоотношение между обвиняемия и държавата, което продължило да се развива във времето, пораждайки права и задължения за страните по него. За обвиняемия, в частност, това означава ангажимент да се явява пред съответния орган и да не променя местоживеенето си, без да го уведоми за това (арг. от чл. 66, ал. 1 от НПК). Без значение за информираността на обвиняемия е обстоятелството, че той е отказал да подпише част от протоколите от досъдебната фаза, тъй като извършените процесуално следствени действия са документирани по правилата на чл.199, чл. 128, и чл. 129 от НПК, а липсата на подпис е обяснена и надлежно вписана. При така установените данни настоящият съдебен състав приема, че Й. С. е приел неприсъствено разглеждане на делото, тъй като е изразил с поведението си съзнателен и недвусмислен отказ да участва лично в наказателния процес чрез укриване от разследващите органи и съда. Напълно неоснователно е възражението, че осъденият погрешно е възприеман като неоткриваем поради призоваване на произволен адрес, с който нямал връзка. Точно обратното личи от досието по делото. Искателят е търсен не само на фигуриращи в постановлението за привличане адреси, но и на всички официално известни адреси на неговите близки , вкючително на този, който той е посочил като място на изтърпяване на мярката домашен арест – [населено място] ,[жк], [жилищен адрес]. Й. С. напуснал страната само три месеца след като му било предявено разследването по делото, поради което не би могло да се приеме, че е бил заблуден относно актуалността на провеждането по отношение на него наказателно преследване. Укриването на обвиняемия е осуетило възможността той да получи лично съдебни книжа и да бъде призоваван за съдебни заседания. Ето защо претенцията за възобновяване на делото на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е лишена от правно основание. В сезиращия касационната инстанция документ осъденият е комбинирал две процесуални основание за възобновяване – по чл. 423, ал. 1 от НПК, предмет на горното изложение, и по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК поради допуснати съществени нарушения при разглеждане на делото по смисъла на чл. 348, ал. 1, т 1 - 3 от НПК. Всяка от тези процедури предвижда различен начален момент за срока, в който може да се отправи искане за проверка на влязъл в сила съдебен акт в производството по глава тридесет и трета от НПК. Съгласно чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият може да отправи искане, позоваващо се на обстоятелствата по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. Шестмесечният срок от узнаване на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава на Република България тече само в хипотезата, когато се претендира възобновяване на делото поради неучастие на осъдения в наказателното производство. Атакуваната присъда е влязла в сила на 27.02.2014 г., а осъденият С. е отправил претенция за нейната отмяна по реда на възобновяването на 10.04.2019 г. Срокът за сезиране на съда с искане на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е изтекъл още на 27.08.2014 г., поради което разглеждането му през 2019 г. е процесуално непопустимо и настоящият съдебен състав го оставя без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Б. С. за възобновяване на нохд № 5831/2011 г. по описа на Софийския градски съд поради неучастие в наказателното производство. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Й. Б. С. за възобновяване на нохд № 5831/2011 г. по описа на Софийския градски поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1 , т.1- т.3 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.