1 Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 23 февруари 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно наказателно дело № 1118 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Образувано е по касационна жалба от адвокат М. М. - защитник на подсъдимия М. В. Т. срещу решение № 126 от 1.11.2021 г., постановено по ВНОХД №211/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. В жалбата на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.3 от НПК с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложените наказания, които се обвързват с отказа на съдилищата да приложат чл.55 от НК като по-благоприятен спрямо чл.58а, ал.1 от НК. Излагат се подробни съображения за многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които са с очевиден превес над отегчаващите такива и налагащи определяне на наказание по чл.55, ал.1,т.1 от НК - под най-ниския фиксиран предел от две години лишаване от свобода. Навеждайки доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като несъответстващо на обществената опасност на деянието и най-вече на положителните данни за личността на дееца и на многобройните смекчаващи вината обстоятелства, се предлага изменение на въззивното решение с оглед намаляване на наложеното наказание на основание чл.58а, ал.4, вр. с чл. чл.55, ал.1,т.1 от НК под минимума, предвиден в закона, като се иска налагане на наказание една година лишаване от свобода. При условията на евентуалност, ако не се възприеме това искане, се претендира по реда на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК наложеното след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с една трета наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, да бъде намалено на една година и четири месеца лишаване от свобода, както и наложеното на основание чл.343г от НК наказание лишаване от право подсъдимият да управлява МПС за срок от една година и осем месеца да се намали на една година. В касационната жалба са изложени допълнителни аргументи за законосъобразността на приложеното условно осъждане по чл.66 от НК. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд не се явяват частните обвинители, редовно призовани. Явява се повереникът им – адвокат Ц. В., която заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна, както и подаденото подробно писмено възражение срещу нея. Касаторът защитник – адвокат М. М. и подсъдимият М. Т. не се явяват пред ВКС, редовно призовани. Явява се преупълномощеният от адвокат М. за защитник на подсъдимия – адвокат П. А., който поддържа депозираната от защитника адвокат М. касационна жалба и изложените в нея доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не намира да са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Предлага да бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените доводи в касационната жалба и в подаденото в срок писмено възражение срещу нея от частните обвинители и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 7 от 29.03.2021 г. на Великотърновския окръжен съд по НОХД № 83/2021 г. подсъдимият М. В. Т. е признат за виновен в това, че на 14.04.2018 г., на ПП 1-5, км 73+850, в землището на [населено място], общ. П.Т., при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на П. В. Т., нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението " и по чл.23, ал.1 от ЗДвП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на П. К. П., от [населено място], общ. П. Т., [дата на раждане] и средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК на Т. Д. П. от [населено място], [дата на раждане] , изразяваща се в закрито компресивно счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение в движението на снагата, със срок на лечение и възстановяване около шест месеца, като след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.“г“, вр. чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. 3, б. „б”, във вр. ал.1, б.“б“ и б.“в“, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК и чл.54 от НК, след редукция с една трета по чл.58а, ал.1 от НК поради проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, му наложил наказание една година и осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия Т. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца, считано от датата на отнемане на СУМПС и контролния талон. В тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски, включително тези на частните обвинители, като съдът е постановил какво да стане с веществените доказателства след приключване на наказателното производство. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, присъдата е изменена, като Великотърновският апелативен съд е увеличил размера на наложеното на подсъдимия на основание чл.343г, във вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца на една година и осем месеца; отменил е извършеното фактическо приспадане на търпяното по административен ред наказание лишаване от правоуправление, считано от датата на отнемане на СУМПС; осъдил е подсъдимия да плати на частните обвинители сумата от 480 лв., представляваща остатъка от договореното адвокатско възнаграждение за процесуалното им представителство от повереник по договор за правна помощ от 15.03.2021г. с „Адвокатско дружество В. и Б.“ и е потвърдил присъдата в останалата й част. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна – защитник, в законоустановения преклузивен срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Твърдението за нарушение на материалния закон във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НП се обвързва само с наказанието, като се оспорва отказа на съдилищата да приложат чл.55 от НК въпреки ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, очевидния превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства и наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. От обективния прочит на мотивите на обжалваното решение се установява, че нито едно от посочените от защитата смекчаващи вината обстоятелства не е било пренебрегнато от съда, включително изброените в касационната жалба чисто съдебно минало на подсъдимия, наложено само едно административно наказание за нарушение на правилата за движение по пътищата по време на продължителната му правоспособност като водач на МПС – повече от 15 години, положителните характеристични данни, в това число семейните такива, работата в обществена полза като заместник кмет на [община], съдействието на органите на ДП и съда за разкриване на обективната истина, както и изразеното съжаление за извършеното. На всички тези правилно отчетени в мотивите на обжалваното решение смекчаващи вината обстоятелства въззивният съд уместно е противопоставил отегчаващи такива, които не са били съобразени от първоинстанционния съд, а именно допуснатото от дееца нарушение на повече от едно правило за движение по пътищата, всяко от които е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и тежестта на тези нарушения, които са особено съществени доколкото касаят основни правила за безопасност на движението по пътищата, а именно управление със съобразена скорост и спазване на безопасна дистанция спрямо движещите се пред подсъдимия МПС, отделно и продължителния възстановителен период за пострадалата Т. Петрова. Въпреки това въззивният съд не е завишил отговорността на подсъдимия. Извън вниманието на съдилищата е останало и друго относимо към отговорността на дееца отегчаващо обстоятелство, а именно управлението на МПС с превишена скорост от 99,7 км/ч, което макар да не е включено в бланкетната диспозиция на обвинението поради отречена от АТЕ причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, само по себе си това нарушение характеризира негативно подсъдимия като водач на МПС и се явява контрапункт на отчетените добри характеристични данни като водач на МПС. Всички тези отегчаващи вината обстоятелства и тяхната относителна тежест изключват втората кумулативно предвидена в закона предпоставка за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко на извършеното. Следва също да се отчете, че при така проведената диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НПК признанието на подсъдимия изключва съпричиняване от страна на пострадалите. Нито един от водачите на другите две МПС –пострадалият П. П., който управлявал лек автомобил „О. К.“ и свидетелят Д. Д., който управлявал първоначално ударения от управляваното от подсъдимия МПС - „О. А.“, не са били с превишена скорост. Първият е управлявал със скорост 85 км/ч, а вторият с 83,2 км/ч, като двете стойности са в рамките на разрешената за пътния участък скорост. Не без значение за фиксиране съдържанието на отговорността на подсъдимия са и установените особености на пътната обстановка непосредствено преди ПТП. Установено е, че участъкът от пътя е бил прав, извън населено място, сух и без неравности и дупки, като движението се е осъществявало в светлата част на денонощието. Тези обективни данни и липсата на съпричиняване на ПТП от страна на други водачи на МПС, включително управляващите другите два леки автомобила, участвали в ПТП, допълнително са улеснявали подсъдимият да спазва правилата за движението по пътищата и да предотврати случилото се. Действително установено е по категоричен начин, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалите по описания в касационната жалба начин, като е направил всичко зависещо от него за спасяването им. Това е дало основание на първоинстанционния съд да преквалифицира деянието по чл.343а от НК, който предвижда по-леко наказание – от две до десет години лишаване от свобода вместо от три до петнадесет години лишаване от свобода. Такава по-тежка наказуемост е установена за престъплението по чл.343, ал.3 от НК, за което подсъдимият е бил предаден на съд съгласно съдържанието на обвинителния акт. Така предприетото от първоинстанционния съд по-благоприятно за дееца материалноправно развитие на казуса, което е било споделено от въззивния съд, изключва възможността оказаната от подсъдимия помощ на пострадалите да се съобрази повторно като допълнителен аргумент за приложението на чл.55 от НК с оглед забраната за това по чл.56 от НК. Ето защо и поради отсъствие на кумулативните предпоставки за определяне на наказанието по предложения от защитата ред по чл.55 от НК, настоящият касационен състав намира, че с отказа да определи наказанието под най-ниския предвиден в закона предел съдът не е нарушил закона, което изключва касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Както се изтъкна, за престъплението по чл.343а, ал.1, б.“г“, във вр. с ал.4, във вр. с ал.3, б. „б“, във вр. ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години. С оглед проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционният съд е съобразил изискването след като определи подходящия размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с една трета на основание чл.58а, ал.1 от НК и изрично е аргументирал защо не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК във вр. с чл.58а, ал.4 от НК. За да се солидаризира с оспорения от защитата отказ на първоинстанционния съд, въззивният съд е изложил допълнителни и убедителни аргументи за отсъствие на условията на чл.55 от НК, които се възприемат от настоящата инстанция. Отчетените за първи път от въззивния съд отегчаващи вината обстоятелства и липсата на съпричиняване от другите участници в ПТП, независимо от допуснатото от дееца управление на МПС с превишена скорост, самостоятелно изключват приложението на чл.55 от НК. Поради това и с оглед принципните положения в чл.54 от НК настоящата инстанция намира, че правилно отчетените за първи път от въззивния съд отегчаващи вината обстоятелства значително завишават степента на обществена опасност на деянието и изключват уважаване и на алтернативното искане на защитата за намаляване на наказанието до установения минимум от две години лишаване от свобода, съответно непостижимо е постигане на целения от касатора краен резултат след намаляване с една трета по чл.58а, ал.1 от НК, а именно намаляване на наказанието лишаване от свобода до една година и четири месеца и без приложение на чл.55 от НК. Определеното преди законово гарантираната редукция наказание от две години и шест месеца (или както първоинстанционният съд е посочил тридесет месеца) лишаване от свобода е близо до установения в закона минимум и в този смисъл не кореспондира с оплакването за явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НК, защото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Следователно доводът за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 от НПК също е несъстоятелен. Не е явно несправедливо и наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС. Липсват основания за намаляването му, а и в касационната жалба не се сочат конкретни доводи за това освен , че подсъдимият постоянно управлява МПС по повод работата му като заместник кмет на [община]. Срокът на това наказание е коригиран от въззивния съд, като е увеличен от една година и три месеца на една година и осем месеца, колкото е срокът на наложеното (след редукцията с една трета) наказание лишаване от свобода. Разпоредбите на чл.37, ал.1, т.7 от НК и чл.49 от НК и съдебната практика по приложението им налагат категоричния извод, че наказанието лишаване от права, когато се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, не може да е за срок, по-малък от срока на лишаване от свобода, защото срокът на лишаването от права по чл.37, т.7 от НК започва да тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. Следователно направената от въззивния съд корекция е законосъобразна. Макар същата да е по-неблагоприятна за подсъдимия, срокът на наложеното (увеличеното от въззивния съд) наказание по чл.343г от НК е определен в минималния възможен срок предвид, че не надвишава срока на редуцираното на основание чл.58а от НК наказание лишаване от свобода, поради което и като споделя изложените съображения в атакувания пред настоящия касационен състав съдебен акт за неговата законосъобразност, ВКС намира, че обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила и в тази част. ВКС се съгласява изцяло с преценката на съдилищата за условно осъждане на дееца, но с оглед забраната за влошаване положението на обжалващия (reformatio in pejus) намира за безпредметно изрично да обсъжда аргументите в касационната жалба за законосъобразното приложение на чл.66 от НК. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за неоснователна, поради което атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, тъй като искането на защитника на подсъдимия за намаляване на наказанието лишаване от свобода и наказанието по чл.343г от НК не може да бъде удовлетворено. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 01.11.2021 г., постановено по ВНОХД № 211/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2