ОПРЕДЕЛЕНИЕ: № 100 София, 12 август 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети август двехиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар ........................................................................ и с участието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ , като изслуша докладваното от съдията Каракашева НЧД № 552/2022 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е с правно основание чл. 73, ал. 2 във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба от Я. Г. И. –обвиняем по ДП№59/2019г. по описа на ОСлО при ОП Стара Загора срещу определение № 355/25.05.2022г. по внчд № 417/22 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Представителят на ВКП излага становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение, съответно –обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Повереникът на ощетеното юридическо лице „А.“ Е., адв.З. в писмен отговор намира, при условията на алтернативност, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а по същество - неоснователна. Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в седмодневния срок, посочен в чл. 396, ал.1 от ГПК и е насочена срещу акт на съда, чиято обжалваемост пред ВКС е изрично регламентирана в разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК. Разгледана по същество е основателна. За да се произнесе, касационният състав съобрази следното: С определение № 424/05.05.2022г. по нчд № 1100/2022г., Районен съд –Стара Загора оставил без уважение искането на повереника на ощетеното юридическо лице „А.“ Е. [населено място], адв.З. за предприемане на мерки за обезпечаване на бъдещ граждански иск срещу обвиняемия Я. Г. И. за сумата от 259 698лв. /199 045лв. главница и 60 653лв. законна лихва за периода от 01.11.2018г. до 01.11.2021г./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от инкриминираното деяние. По частна жалба на повереника адв.З. било образувано внчд № 417/22г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, като с обжалваното понастоящем определение съдът : -отменил първоинстанционното определение №424/05.05.2022г., постановено по нчд №1100/2022г. по описа на РС-Стара Загора; -допуснал обезпечение на бъдещ иск по ДП № 59/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Стара Загора на ощетеното юридическо лице „А.“ Е. [населено място] срещу обвиняемия Я. Г. И. за сумата от 259 698лв. /199 045лв. главница и 60 653лв. законна лихва за периода от 01.11.2018г. до 01.11.2021г./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.323, ал.1 от НК, предмет на разследването, чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху следните недвижими имоти, собственост на обвиняемия Я. Г. И. в качеството му на ЕТ „З.-Я. И.“ [населено място]: 1) жилище /апартамент/ с площ 89.100кв.м., находящо се в [населено място], [улица], ет.2, ап.1, идентификатор 68850.503.228.6.1 ; 2) гараж №8 в същата сграда с площ 27.710 кв.м., идентификатор 68850.503.228.6.31; -разпоредил да се издаде обезпечителна заповед на молителя. В мотивите към определението, въззивният съд е приел, че молбата от повереника на ощетеното юридическо лице е основателна , защото искането по чл.73, ал.2 от НПК за обезпечаването на бъдещ иск по реда на ГПК е подкрепено с убедителни писмени доказателства, установяващи обосновано предположение, че обвиняемият И. е извършил престъпното деяние, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че собствеността му върху имотите, върху които се претендира налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА е безспорно установена. Касационната проверка установява, че съдебният акт, предмет на настоящия касационен контрол, е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните, а именно –липса на мотиви. В НПК ясно са очертани предпоставките, при които съдът допуска обезпечителни мерки, когато бъде сезиран с искане по чл.73, ал.2 от НПК.Регламентирани са лицата, които могат да отправят искането, компетентният съд и процесуалният ред, по който се произнася. По всички останали въпроси в това производство, а именно основанието за тяхното допускане, видовете обезпечителни мерки и възможността за инстанционен контрол субсидиарно се прилагат правилата на ГПК, но съобразени с целите и специфичните особености на наказателното производство. Известно е, че съдът , сезиран с искане за вземане на обезпечителни мерки, е длъжен, преди да допусне обезпечението, да се произнесе по допустимостта и основателността му, като самостоятелно прецени налице ли са всички изискуеми от закона предпоставки, в това число и дали към този момент са събрани доказателства, от които да се приеме, че обвинението е обосновано и е налице достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия, както и че без тях ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата.В обхвата на съдебната преценка, която безспорно следва да бъде основана на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, следва да бъдат включени всички предпоставки, визирани в чл.391 от ГПК, а не само част от тях.Това е необходимо за да се гарантира защитата на правата на обвиняемия срещу неоснователно засягане на имуществената му сфера.Липсата на такава преценка крие риск за вземане на обезпечителни мерки в нарушение с изискването на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В конкретния случай ОС Стара Загора, след като е приел допустимост на отправеното искане, е изследвал само една от предпоставките за вероятната основателност на бъдещия иск, а именно- дали са налице доказателства обосноваващи обвинението, от които да може да се направи извод за „достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия“ /според разясненията по ТР 2/ 2012 на ОСНК/ .Вън от съдебното внимание е останала другата задължителна предпоставка, а именно -дали е налице обезпечителна нужда, която предпоставка е еднакво валидна както в гражданското, така и в наказателното съдопроизводство.По този въпрос въззивният съд не е взел отношение и не е изложил никакви съображения. Като е пренебрегнал задължението си да обсъди всички изискуеми предпоставки за вероятната основателност на бъдещия иск, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като не е мотивирал съдебния си акт. Липсата на мотиви препятства и извършването на касационна проверка за правилността на обжалваното определение, защото не са известни съображенията на въззивния съдебен състав при формиране на неговото вътрешно убеждение да наложи обезпечителна мярка. Допуснатото процесуално нарушение налага цялостната отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. В хода на повторната проверка следва да бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения, като се изложат мотиви за наличието на обезпечителна нужда.Следва преди това отново да се извърши проверка за допустимостта на искането на плоскостта на въведеното в жалбата твърдение, че идентичен иск вече е предявен пред ОС –гр.Стара Загора, за което е образувано т.д. №1516/2021г. по описа на съда. Ето защо и на основание чл. 73, ал. 4 във с чл. 396, ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 335 от 25.05.2022 г. по в.н.ч.д. № 417/ 2022 г., по описа на ОС Стара Загора и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд. ОБЕЗСИЛВА издадената в изпълнение на отменения съдебен акт обезпечителна заповед №1 от 26.05.2022 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: