6 Р Е Ш Е Н И Е № 221 София, 10 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 401/2014 година Касационното производството по делото е образувано по протест на Апелативна прокуратура – Пловдив, по жалби на частния обвинител и граждански ищец Е. Й. Х. и по жалба на подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М. срещу въззивно решение № 224/13.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 339/2013 г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена осъдителната присъдата на Окръжен съд – Кърджали. В касационния протест са заявени касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е възприел фактическата обстановка неправилно, при нелогичен и противоречив доказателствен анализ и в този смисъл съдебният акт е необоснован и противоречащ на материалния закон. Така изложените доводи са насочени само срещу осъждането на подсъдимите Х. и М. по чл. 129 от НК, вместо по повдигнатото обвинение – опит за убийство, което според протеста е правилната квалификация на деянието. Не се излагат доводи за неправилност на решението, потвърждаващо оправдаването на подсъдимите Ф. М. М., Ю. Х. Б. и В. М. М., но отправеното искане е за отмяна на цялото решение на апелативния съд. В жалбите, подадени от името на частния обвинител и граждански ищец Е. Й. Х., се твърди че решението е незаконосъобразно, а наложените на подсъдимите Х. и М. наказания са несправедливи. Развиват се доводи за превратно тълкуване на свидетелските показания и експертните мнения. Оспорва се оправдаването на подсъдимите Х. и М. по обвинението по чл. 116, ал.1, т. 11 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 18 от НК. Изразява се и становище, че дори да се приеме извършеното от подсъдимите деяние да не е опит за убийство на Е. Х., а за причиняване на телесна повреда, то квалификацията следва да е по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК. Маркирано е и възражение срещу оправдаването на останалите трима подсъдими по обвинението по чл. 325, ал.2 от НК. Финалното искане в една от жалбите е за отмяна на въззивното решение и прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 116, ал.1, т. 11 от НК направо от Върховния касационен съд, а с другата се претендира връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, тъй като престъплението следва да се квалифицира по чл. 116, ал.1, т. 11 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. В касационната жалба на подсъдимите се навеждат доводи за явна несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че съдът в нарушение на чл. 14 и чл. 107, ал.3 от НПК не е дооценил наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, придружено с позоваване на особените мнения на членове от съдебните състави както на първата, така и на въззивната инстанция. Искането е за отмяна на решението и ново разглеждане от втората инстанция или намаляване на наложените наказания и прилагане на чл. 66 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него, като прецизира отправеното искане със същия в смисъл отмяната на решението да засегне само частта относно подсъдимите Х. и М.. Частният обвинител и граждански ищец лично и чрез поверениците си поддържа жалбите и отправените с тях искания. Подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М. не се явяват, редовно призовани. Процесуалният им представител поддържа жалбата и отправеното искане за смекчаване на наказателната санкция. Подсъдимите Ф. М. М., Ю. Х. Б. и В. М. М. не се явяват, редовно призовани. Защитата им пледира за оставяне в сила на въззивното решение, с което е потвърдено оправдаването им. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С първоинстанционната присъда № 13/14.05.2013 г., постановена по НОХД № 154/2011 г. от Окръжен съд – Кърджали, подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М. са признати за виновни в това, че на 14.04.2010 г. в съучастие като съизвършители са причинили средна телесна повреда на Е. Й. Х., поради което и на основание чл. 129, ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и при условията на чл. 54 от НК са осъдени на по две години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит тип”. Оправдани са по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал.1, т. 11 във вр. с чл. 115, във вр.с чл. 20, ал.2 , във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Подсъдимите Ф. М. М., Ю. Х. Б. и В. М. М. са оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 325, ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Подсъдимият Т. А. М. е осъден да заплати на гражданския ищец Е. Х. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 40 000 лева. Подсъдимият А. М. Х. е осъден да заплати на гражданския ищец Е. Х. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 40 000 лева. Искът, предявен от гражданския ищец Е. Х., за имуществени вреди срещу подсъдимите М. и Х. е отхвърлен изцяло. Отхвърлени са предявените от същия искове за неимуществени вреди срещу подсъдимите Ф. М. М., Ю. Х. Б. и В. М. М.. С атакуваното въззивно решение, постановено по протест, по жалби на подсъдимите и по жалба на гражданския ищец и частен обвинител, присъдата е потвърдена изцяло. Въззивният съдебен акт и потвърдената с него първоинстанционна присъда подлежат на отмяна по следните съображения : За определена категория закононарушения, между които и абсолютните процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, касационната инстанция е длъжна да следи служебно и без изрично позоваване на страните. В конкретния случай първоинстанционната присъда е била подписана при особено мнение на трима от членовете на сформирания при условията на чл. 28, ал.1, т. 3 от НПК съдебен състав. Съдията-докладчик е подписал присъдата с особено мнение, считайки, че извършеното от подсъдимите Х. и М. деяние следва да бъде квалифицирано по чл. 115 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Останалите членове на състава са формирали мнозинство по въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК. Приели са, че деянието осъществява престъпния състав на чл. 129, ал.2 от НК. Двама от така сформираното мнозинство в съдебния състав (председателят – съдия Д. С. и съдебният заседател – Р. Х.) са изразили особено мнение за начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимите наказание лишаване от свобода, считайки, че следва да се приложи чл. 66, ал.1 от НК. Известно е, че съдебният акт е единство на мотиви и диспозитив и следва да отразява волята на съдебния състав, формирана при спазване на правилата в закона, като произнасянето на съда е с обикновено мнозинство по всички въпроси, подлежащи на разрешаване. Така както е постановен съдебният акт с изразени три особени мнения не позволява да се направи еднозначен извод дали е сформирано мнозинство от членовете на съдебния състав при вземането на решение по един от съществените въпроси, този по чл. 301, ал.1, т. 5 от НПК, а това компрометира изискването на чл. 33, ал.4 от НПК. Иначе казано, допуснато е особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като присъдата не е постановена с необходимото и безпротиворечиво мнозинство, което очертава липса на годен съдебен акт. Въззивният съд не е констатирал допуснатия при постановяване на присъдата процесуален порок. Пренебрегната е разпоредбата на чл. 314, ал.1 от НПК, която задължава втората инстанция да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Това обуславя извод за неизпълнение на предписаните от закона правомощия, а те в конкретния случай са били различни от тези по чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, на което основание е постановен въззивният съдебен акт. С оглед на казаното, настоящият съдебен състав намира, че постановените съдебни актове подлежат на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция, където е допуснато процесуалното нарушение. При този изход на делото обсъждането на доводите, представени в подкрепа на протеста, на жалбите на частния обвинител и граждански ищец Х., както и на жалбата на подсъдимите Х. и М. е безпредметно да се обсъждат, но следва да бъдат разисквани при новото му разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да очертае рамките на своето произнасяне, съобразявайки исканията, отразени в иницииращите настоящето производство процесуални документи – протест на прокурора и жалби на останалите страни. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 224/13.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 339/2013 г. от Апелативен съд – Пловдив и потвърдената с него присъда № 13/14.05.2013 г. по НОХД № 154/2011 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на окръжния съд от нов състав и от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.