Р Е Ш Е Н И Е № 272 гр. София, 02.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 811/2014 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационен протест та Софийска окръжна прокуратура, против въззивна присъда на Софийския окръжен съд постановена по внохд № 204/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на влязлата в сила и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подс. М. Д. и неговата защита считат протеста за неоснователен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда от 09.12.2013 г., Софийският окръжен съд, наказателно отделение, 1-ви въззивен състав, е отменил изцяло присъда от 29.11.2011 г., постановена по нохд № 7750/2010 г., на Софийски районен съд, като вместо нея е признал подс. М. Д. Д., за невинен в извършено престъпление на 23.05.2001 г., в гр.С., по чл. 209, ал. 1 НК и го е оправдал по това обвинение. Постановил е направените разноски да останат за сметка на държавата. По довода в протеста за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание за възобновяване - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и невиновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние по чл. 209, ал. 1 НК. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция, при установяване на правно - релевантните факти, не е възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите й за невиновността на подс. Д., както правилно е посочено, се основава на недоказаността на деянието от обективна и субективна страна. По никакъв начин, така както са изискванията на чл. 303 НПК, не е доказано времето и мястото на осъществяване на изпълнителното деяние описано в обвинителния акт, като в тази връзка предходната инстанция е изложила убедителни мотиви на л. 72 и 73. Не е доказано също подсъдимият да е присъствал на общото събрание, проведено на 23.05.2001 г., когато според обвинението е извършил измамливите действия. След като липсват доказателства по тези факти се явява недоказано изпълнителното деяние, а други версии не могат да бъдат обсъждани, защото произнасянето на съда е само във фактическите и правни рамки очертани от обвинителния акт. Не е доказано по делото обвинението и в частта му, кому е причинена вредата, тъй като не е установено тя да е настъпила в патримониума на соченото от обвинението [фирма] – заключение на съдебно – счетоводната експертиза от въззивното производство. В мотивите си въззивният съд е обсъдил внимателно събраните свидетелски показания несочещи еднакво по размер на събраните суми, необосновано приетата от първоинстанционният съд глобална такава за увеличение на капитала, протокол № 4/03.06.2001 г., действията по теглени на суми от „Р. банк”, като с основание е приел, че те не подкрепят обвинителната теза изложена в обвинителния акт. Съставът на престъплението не е осъществен и от субективна страна. Както правилно е посочено, последващите действия на подсъдимия, свързани с подадено от него искане до СГС, за вписване на промени в обстоятелствата в търговския регистър, съгласно решението на общото събрание от 23.05.2001 г., обективират намерение да изпълни поетото задължение, което в крайна сметка не е сторено по причини стоящи извън волята му. Предходният съд е дал подробен и убедителен отговор за направените изводи относно неналичието на обективната и субективна страна на престъплението. Същият, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, е аргументирал убедително становището си, че подс. Д. не е извършил инкриминираното с обвинението деяние. Следователно, вътрешното му убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимият е бил признат за невиновен в извършване на престъплението квалифицирано по чл. 209, ал. 1 НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка на свидетелските показания, на писмените доказателства и експертно заключение. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. След като са били спазени всички процесуални гаранции на страните, няма никакво основание за контролиране на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били на досъдебното и съдебно производство достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин невиновността му в извършване на инкриминираното деяние. Ето защо, отразените в протеста възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Настоящата инстанция, споделя изцяло изводите на въззивният съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите й в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че не са налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което не следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. В тази връзка са неоснователни възраженията на прокуратурата посочени в депозирания протест. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Д., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминираният период. След като не е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил оправдан за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на закона. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни, писмени доказателства и експертно заключение и точно е посочено, кои се кредитират и кои не и на кои се изграждат изводите за невиновността на подсъдимия. Ето защо, протеста се явява изцяло неоснователен, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 09.12.2013 г., постановена по внохд № 204/2013 г., на Софийския окръжен съд, наказателно отделение, 1-ви въззивен състав. Председател: Членове: