5 Р Е Ш Е Н И Е № 110 Гр.София, 17.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1568 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2381/22.09.13г., постановено по т.д.№ 4122/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 26/09.05.12г. по т.д.№ 87/11г. на Врачанския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против Н. Ц. Ц., [населено място] иск за установяване по реда на чл.422 ГПК на съществуването на вземане в размер на 120000 лв. – главница, 20731.21 лв. – договорна лихва за периода 20.06.10г. – 06.07.11г. и 2880 лв. такса по договор за банков кредит № 35/08.07.08г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна и за постановяване на ново решение, с което предявеният иск да се уважи. Претендира разноски. Ответницата оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по договор от 08.07.08г. банката е предоставила на [фирма] кредит в размер на 120000 лв., който договор е подписан от ответницата Н. Ц. като солидарен длъжник. Изложени са съображения, че ответницата се е задължила при условията на пасивна солидарност, но не е подписала анекси № 1 и № 2. С посочените анекси са „променени в значителен обем съществените условия на договора за банков кредит – размера на задължението за плащане и срока на дължимост”, с което „предметът на дължимата престация е видоизменен радикално” и представлява обективна новация. Според решаващия състав задължението на единия от солидарните длъжници /кредитополучателя/ е подновено, а задължението на другия солидарен длъжник /ответницата/ е погасено, поради което същото не съществува към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С определение № 106/13.02.15г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: За да е налице новация по смисъла на чл.107 ЗЗД следва ли волята на страните да е изрично обективирана или може да се предполага и тълкува? По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, съображенията на състава на ВКС са следните: С решение № 130/24.03.09г. по т.д.№ 650/08г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че способите за преструктуриране на даден кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл.107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път. В решение № 138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ВКС, ІІ т.о. е даден отговор на въпроса за осъществена обективна новация по договор за лизинг в смисъл, че изменението на договора по отношение на размера на лизинговите вноски и сроковете за плащане не погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, нито го заменя с други, нови и различни правоотношения по съществуващия договор, поради което няма характер на обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло даденото разрешение в практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, поради което на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК следва да се отговори в смисъл, че обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД е налице, когато волята на страните е обективирана в договора, същата не може да се предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД с оглед на разкриване на действителната обща воля на страните за погасяване на стария дълг и за заменянето му с нов дълг. По същество на касационната жалба. Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение поради необоснованост и неправилно приложение на закона с оглед на даденото от въззивния съд тълкуване на клаузите на анекси № 1 и № 2 към договор от 08.07.08г. С договора от 08.07.08г. касаторът [фирма] е предоставил на [фирма] кредит в размер на 120000 лв. при годишен лихвен процент от 8.506%, годишен лихвен процент върху просрочената главница – 10.506% и върху текущия дълг /редовна плюс просрочена главница/ - 13.506%. Сроковете за погасяване са за главницата и за лихвата по редовен дълг до 20.07.09г. Учредена е ипотека. Солидарни длъжници по договора са [фирма], [фирма] и ответницата по жалбата Н. Ц.. Договорът е сключен при Общи условия, съгласно които трето задължено лице може да бъде и солидарен длъжник, което на основание чл.101 и при условията на 121-127 ЗЗД и чл.304 ТЗ поема и отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита. С анекс № 1 от 01.07.09г. са променени годишния лихвен процент на 10.45%, годишен лихвен процент върху просрочената главница – 12.45% и върху текущия дълг /редовна плюс просрочена главница/ - 5%. Срокът за погасяване на главницата и на лихвата по редовен дълг е определен до 20.07.10г. С анекс № 2 от 14.06.10г. са променени годишния лихвен процент на 10.25%, годишен лихвен процент върху просрочената главница – 12.25% и върху текущия дълг /редовна плюс просрочена главница/ - 5%. Срокът за погасяване на главницата и на лихвата по редовен дълг е определен до 20.01.11г. Оспорването на автентичността на анексите е доказано от заключението на изслушаната графическа експертиза, поради което правилно въззивният съд е приел, че същите не са подписани от ответницата. Неправилно и в нарушение на разпоредбата на чл.124 ЗЗД съставът на апелативния съд е формирал извод, че е налице подновяване на задължението на един от солидарните длъжници, поради което останалите (в случая ответницата) се освобождават от дълга. Изменението на договора за кредит с анексите от 01.07.09г. и от 14.06.10г. е относно лихвените проценти и срока за издължаване на кредита. В същите липсва воля за погасяване на старото задължение и за възникване на друго ново задължение, тъй като главницата не е променена. Промяната на лихвения процент е чрез първоначалното му увеличение, а впоследствие чрез намаление, но с оглед на удължаване на срока на погасяване на кредита. Тази промяна не е на съществени елементи на договора, както е приел въззивният съд, тъй като се отнася до просрочената главница, а не до размера на първоначално поетото задължение. Увеличението на лихвения процент има за последица нарастване на общия дълг, но същото се дължи на забавата и е съчетано с разсрочване на задължението – промяна в срока за връщане на сумата по кредита. Поради всички тези обстоятелства не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, поради което не намира приложение правилото на чл.124, ал.1 ЗЗД. На следващо място, поетото от съдлъжника задължение чрез встъпване в дълг е от момента на възникването му до момента на погасяването – т.12.2 от общите условия По тези съображения ответницата отговаря по договора за кредит като солидарен длъжник и поетото от нея задължение не е погасено чрез договор за новация по чл.124 ЗЗД. Искът за заплащане на сумата по главницата в размер на 120000 лв. за връщане на сумата по договора за заем е основателен и следва да се уважи в предявения размер. В договора за кредит са уговорени три вида лихви и два вида комисионни. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба по чл.422 ГПК ищецът е претендирал лихва за периода от 20.06.2010г. до 06.07.2011г. и такса за същия период. С оглед на уговорките в договора ищецът следва да уточни претенциите си за лихва и за такси, поради което исковата молба е нередовна на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно т.5 на ТР №1/13г. от ОСГТК на ВКС обжалваното решение следва да се обезсили в тази част и делото да се върне на въззивния съд за уточняване на основанието на претенциите за лихви и такси. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе на основание чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС и по разноските в заповедното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2381/22.09.13г., постановено по т.д.№ 4122/13г. от Софийския апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 26/09.05.12г. по т.д.№ 87/11г. на Врачанския окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против Н. Ц. Ц., [населено място] иск за установяване по реда на чл.422 ГПК на съществуването за вземане в размер на 120000 лв., представляващо главница по договор за банков кредит № 35/08.07.08г., както и в частта за присъдените разноски, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска предявен по реда на чл.422 ГПК, от [фирма], [населено място], пл.”Света Неделя” № 7 против Н. Ц. Ц., [населено място], [улица], съществуването на вземане на [фирма], [населено място] срещу Н. Ц. Ц., [населено място] в размер на 120000 лв. /Сто и двадесет хиляди лв./, представляващо сумата на предоставен и невърнат кредит по договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 35/08.07.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.07.11г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед № 2185/08.07.11г. по ч.гр.д.№ 3226/11г. от Врачанския районен съд. ОБЕЗСИЛВА решение № 2381/22.09.13г., постановено по т.д.№ 4122/13г. от Софийския апелативен съд, В ЧАСТТА, с което е потвърдено решение № 26/09.05.12г. по т.д.№ 87/11г. на Врачанския окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против Н. Ц. Ц., [населено място] иск за установяване по реда на чл.422 ГПК на съществуването за вземане в размер на 20731.21 лв. – договорна лихва за периода 20.06.10г. – 06.07.11г. и в размер на 2880 лв. такса по договор за банков кредит № 35/08.07.08г. ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане в обезсилената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.