О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 175 гр.София, 28.03.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 151/ 2011 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е частна жалба на Г. И. Н. срещу определение на Софийски градски съд № 625/ 17.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 5186/ 2010 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 29.03.2010 г. за връщане на частния жалбоподател на искова молба, по която е образувана гр.д.№ 959/ 2010 г. Исковата молба е върната поради неотстраняване в срок на нередовностите й, състоящи се в непосочен адрес на ищеца. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно, тъй като е разрешило в противоречие с определение на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 426/ 2010 г. процесуалният въпрос кога адресът на ищеца в исковата молба се счита за непосочен и неизвестен на съда. Също в противоречие с посоченото определение на ВКС въззивният съд приел, че не е приложима нормата на чл.41 ал.2 от ГПК, когато на ищеца не е връчено нито едно съобщение по делото. Повдига и въпросите дали последващото сочене от страна на ищеца на адрес, на който е установено, че не пребивава, е равнозначно на непосочване на адрес, който въпрос счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество поддържа, че в исковата молба е посочен неговият адрес, че това постоянният му адрес и че не е имал задължение да посочва друг адрес, поради което исковата му молба не е нередовна. Моли определението, в което е направен противоположен извод и исковата молба е върната като нередовна, да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Софийски районен съд е постановил на 19.01.2010 г. разпореждане, с което е констатирал нередовности на подадената от Г. И. Н. против А. „М.” искова молба и е дал указания за отстраняването им. Съобщението с дадените указания и препис от разпореждането не е връчено на ищеца, а е върнато в цялост по делото с отбелязване на призовкаря от 26.01.2010 г., удостоверено с подписа на един свидетел, че лицето не живее на този адрес. На 08.02.2010 г. по делото е постъпила молба от Г. Н., в която се изпълнява разпореждането от 19.01.2010 г., но не е посочен адрес на ищеца, различен от този, на който е изпратено върнатото в цялост съобщение. Съдът е разпоредил оставяне на исковата молба без движение до посочване на адреса на ищеца и поставяне на обявление по чл.129 ал.2 изр.2 от ГПК. Обявлението е поставено на 04.03.2010 г., седмичният срок е изтекъл на 11.03.2010 г., а на 29.03.2010 г. районният съд е издал разпореждане за връщане на исковата молба на ищеца поради неотстраняване на нередовностите й. С обжалваното в настоящето производство определение на въззивния съд е оставена без уважение жалбата на Г. Н. срещу разпореждането от 29.03.2010 г., по съображения, че изискването за посочване на адрес съдържа условие да се посочи като такъв мястото, на което ищецът може да бъде призован от съда, а не постоянен или настоящ адрес. След като по съответния процесуален ред е установено, че ищецът не се намира на адреса, който е посочил в исковата молба, следва да се приложи чл.129 ал.2 изр. последно от ГПК. При тези мотиви на въззивния съд е налице твърдяното от частния жалбоподател противоречие в практиката, тъй като в определение на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 426/ 2010 г. по същите правни въпроси са изведени противоположни становища. Счетено е, че след като исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да отстрани нередовности и той ги е изпълнил, макар да не му е връчено съобщение, то няма основания да се оставя исковата молба наново без движение поради липса на адрес. При това положение налице е основанието по чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и обжалването следва да се допусне. На въпроса дали след като на ищеца са дадени указания да отстрани нередовности на исковата молба и той е сторил това, могат да бъдат давани нови указания да посочи своя адрес, следва да се отговори отрицателно. Правилна е практиката, обективирана в определение на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 426/ 2010 г., според която в този случай исковата молба се явява редовна, щом има посочен адрес на ищеца, макар от този адрес да е върнато съобщение в цялост, че лицето не може да бъде намерено. В този случай съдът дължи насрочване на делото и ново призоваване на ищеца от адреса, посочен в уточняващата молба. При този отговор на въпроса, поради който съдът допуска обжалването, по същество частната жалба се явява основателна. Щом ищецът е отстранил констатираните от съда нередовности на исковата молба, макар да не е получил съобщението с указанията поради това, че не живее да посочения в исковата молба адрес, съдът няма основание да оставя исковата молба без движение като нередовна поради липсващ адрес на ищеца. Той трябва да вземе мерки за по-нататъшното развитие на производство, включително насрочване на първо съдебно заседание по делото. Въпросът с призоваването на ищеца в тази хипотеза следва да се решава едва ако за това първо съдебно заседание ищецът също не може да бъде намерен на адреса и не се яви в съдебно заседание. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, частната жалба срещу което подлежи на уважаване. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 625/ 17.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 5186/ 2010 г. ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд № 625/ 17.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 5186/ 2010 г. и потвърденото с него разпореждане на Софийски районен съд по гр.д.№ 959/ 2010 г. от 29.03.2010 г. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от Г. И. Н. против А. „М.” искова молба № 702 от 11.01.2010 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: