Р Е Ш Е Н И Е № 91 София, 28 март 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 119/2012 година. Производството по реда на Глава ХХХІІІ от НПК е образувано на основание чл. 420, ал. 2 НПК по искане на осъдената М. И. П. за възобновяване на внохд № 872/2012 год., по описа на Пловдивски окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение от 12.07.2012 год. и на присъда № 24/28.03.2012 год. по нохд № 799/2010 год. на РС-Карлово. Излагат се доводи по основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК като се оспорва годността на писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, които са ценени от съдилищата при изграждане на вътрешното им убеждение за доказаност на обвинението срещу осъдената. Иска се оправдаване на П.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъдената П. чрез процесуалния си представител-адв.К.Н. от АК-Пловдив, моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено, че на 09.11.2010год. от 12.00 часа до 13.00 часа, в условия на неотложност като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства по досъдебно производство № 883/2010 год. по описа на РУ”Полиция” - Карлово е извършено претърсване и изземване в търговски обект – магазин за хранителни стоки, собственост на ЕТ ”Чоко-М. Ч.”, намиращ се на ул. “Георги Димитров” № 83 в с.Каравелово, обл. Пловдивска, с магазинер М. И. П.. Полицейските служители влезли в търговския обект, в който по това време се намирал съпругът на П.-свидетелят П. П. и след като се легитимирали, обявили целта на посещението си. Осъдената пристигнала в магазина малко след това и органите на реда пристъпили към изпълнение на задълженията си, в присъствието на поемните лица В. П. и А. Т.. При извършване на процесуално-следственото действие-претърсване и изземване в склада към търговския обект, ползващ се и за обитаване от П. и съпруга й, на дивана била открита голяма дамска чанта, от която се виждали множество кутии с цигари. П. грабнала чантата ,затворила ципа й и отказала да я предаде на полицейските служители. Безрезултатни били опитите на извършващите претърсването да убедят П. да им предаде чантата, за да се убедят в нейното съдържание. Тя се отнасяла арогантно към присъстващите в складовото помещение, което наложило да бъде извикан на място отговарящият за селото полицай Б. И., а по отношение на нея да бъдат приложени помощни средства-белезници. В чантата от складовото помещение били открити общо 143 кутии цигари без поставен бандерол, от различни марки и производители, на обща стойност 459,50лв., за които в протокола за претърсване и изземване осъдената саморъчно отбелязала, че ги е закупила от случайни лица. На 10.11.2010 год. с разпореждане № 1035 по чнд № 741/2010 год. на Карловския районен съд съставеният протокол за претърсване и изземване бил одобрен на основание чл. 161, ал. 2 от НПК от съдия при районния съд и на 22.11.2010 год. в присъствието на упълномощен защитник, М. П. е привлечена към наказателна отговорност по чл. 234, ал. 1 от НК като обвиняемата изрично заявила, че не желае да й бъдат предявявани материалите по разследването. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт от РП-Карлово срещу П. за деяние квалифицирано по чл. 234, ал. 1 от НК. С присъда № 24 от 28.03.2012 год. по нохд № 799/2010 год. на Карловския районен съд М. И. П. е призната за виновна в това, че на 09.11.2010год. в с.Каравелово, обл. Пловдивска, в помещение към търговски обект е държала акцизни стоки без бандерол - 143 бр. кутии цигари на обща стойност 459,50 лв. /подробно описани в присъдата по вид и марки тютюневи изделия/, когато такъв се изисква по закон - чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На основание чл. 234, ал. 3, във вр. чл. 53, ал. 1, б.”б” от НК в полза на държавата са отнети акцизните стоки, предмет на престъплението. В тежест на подсъдимата са присъдени направените по водене на делото разноски. Присъдата е била обжалвана от подсъдимата с оплаквания за постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за незаконосъобразност. Правено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на осъдената, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане на съответната фаза на процеса. С решението по внохд № 872/2012 год. Пловдивският окръжен съд е потвърдил присъдата изцяло. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. В мотивите на присъдата и на въззивното решение, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 и на чл. 339, ал. 2 НПК, инстанциите са изложили убедителни съображения, защо не са приели за достоверни обясненията на подсъдимата П., дадени в хода на съдебното производство, относно оспореното от нея авторство в извършване на престъплението, като са се позовали на последователните и непротиворечиви показания на разпитаните пред Карловския районен съд свидетели Р. Р. А., Б. И. М., Д. А. Д., В. Н. П., А. Г. Т. и Н. И.. Всеки един от свидетелите е изложил релевантни към предмета на доказването факти, които не си противоречат, а взаимно се допълват и са пряко относими за установяване към времето, мястото и механизма на престъплението и на П. като негов автор, с оглед установеното от нея “държане” на акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по закон. Наред с посочените гласни доказателства и заключението на оценителната експертиза, не са останали вън от вниманието на съда и останалите писмени доказателства установяващи обстоятелства от кръга на тези по чл. 102 от НПК-протоколът за претърсване и изземване от 09.11.2010 год. /л. 2-4 от дознанието, с приложения към него фотоалбум/, както и експертното заключение на оценителната експертиза. В искането от осъдената М. П. отново се навеждат, но вече като основания за възобновяване на наказателното дело допуснати съществени нарушения на процесуални правила при събирането и проверката на доказателствените материали, довели до незаконосъобразност. Доводите в искането за допуснати на досъдебното производство нарушения по чл. 156, чл. 158, чл. 162 и чл. 164 от НПК са идентични на изложените в допълнението към въззивната жалба. На тях Пловдивският окръжен съд е отговорил аргументирано и изчерпателно на л. 6, абз.2 от решението, като е разграничил процесуално следственото действие “претърсване и изземване” с личния обиск. С оглед конкретната ситуация при изземване на чантата с инкриминираните акцизни стоки съдът правилно е отхвърлил като несъстоятелно твърдението на защитата, че съдържанието й е трябвало да се изземе само при спазване изискванията за обиск /според тезата на защитата нарушени в случая, тъй като такъв не е извършен от лице от женски пол/. Целта на извършеното процесуално-следствено действие е било претърсване, откриване и изземване на вещи и предмети имащи отношение към делото и намиращи се в складовото помещение, а чантата със съдържанието си представлява предмет по смисъла на чл. 160, ал. 1 от НПК намиращ се в същото претърсвано складово помещение. Осъдената е получила от въззивния съд отговор на всички наведени от нея доводи и възражения, поради това оплакването, че са допуснати съществени нарушения ограничили процесуалните й права са неоснователни и не е налице основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр.чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК като в рамките на правилно установените факти, материалният закон е приложен правилно. Поради това ВКС не намира основание за възобновяване на наказателното дело и искането на осъдената следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М. И. П. за възобновяване на внохд № 872/2012 год., по описа на Пловдивски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение от 12.07.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: