Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 33   София, 9.03.  2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА                          СВЕТЛА ДИМИТРОВА           при секретаря        Райна Стоименова     и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова  гр.д. № 2280 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СОУ “Т”, гр. Л., представлявано от директора С. Г. К. , чрез процесуалния му представител адв. С от АК- Л. , против въззивно решение № 13 от 30.01.2008 г., постановено по в.гр.д. № 305/2007 г. на Л. окръжен съд, с което е отменено решение № 468 от 23.08.2007 г. по гр.д. № 324/2007 г. на Л. районен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. П. В. от гр. Л. срещу СОУ “Т”, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. С обжалваното решение исковете са уважени, като е отменена поради незаконосъобразност заповед № 68 от 15.12.2006 г. на директора на СОУ “Т” за прекратяване на трудовото правоотношение с Б. П. В., същата е възстановена на длъжността “учител” в ответното у. , както и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 2859,30 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца. Ответницата Б. П. В., чрез процесуалния си представител адв. Ч от АК-София, в писмен отговор по чл. 287 ГПК оспорва жалбата. С определение № 56 от 23.09.2008 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос затова, дали основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ/в редакцията след 2001 г./, вр. с § 5, ал. 1 ПЗР на КСО изисква придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителя, или е налице и при придобито право на намалена пенсия. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение са уважени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна като незаконосъобразна заповед № 68 от 15.12.2006 г. на Директора на СОУ “Т” за прекратяване на трудовото правоотношение с Б. П. В., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението “учител” в ответното у. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ - за заплащане на ищцата сумата 2859,30 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО установява субективно материално право в полза на учителите, поради което то може да бъде упражнено само по тяхно искане, а не по волята на работодателя. Независимо от обстоятелството, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата отговаря на условията на цитираната разпоредба, въззивният съд е приел, че работодателят не може да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като не са налице условията на чл. 68 от КСО, а работникът не е упражнил правото си на по-ранно пенсиониране. Поставеният в изложението материалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Според едното становище нормата на § 5 от ПЗР на КСО дава правна възможност на работника на по-ранно пенсиониране при настъпване на предвидените в тази норма условия. Работодателят не разполага с тази възможност, тъй като тя е свързана с намален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст до навършване на пенсионната възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Според другото становище работодателят разполага с правото да прекрати трудовото правоотношение с работника по чл. 328, ал.1, т. 10 КТ при настъпването на условията, предвидени в § 5, ал.1 ПЗР на КСО. Тази хипотеза е различна от предвидената в § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, в която е предвидена бонификация за категорията труд при пенсиониране, където за пенсионирането на лицата, работили при условията на първа или втора категория труд, е употребен израза „могат”, който в § 5, ал. 1 ПЗР на КСО липсва, т.е. преценката за пенсионирането на учителите е предоставена не само на работника, но и на работодателя. Върховният касационен съд в настоящият съдебен състав приема за правилно второто становище. Придобиването на правото на пенсия е уредено в разпоредбата на чл. 68 КСО, където са уредени две хипотези. Едната е съгласно ал. 1-3 на тази норма и предвижда правото на пълна пенсия при достигане на определена възраст - за мъжете 63 години и за жените – 60 години и общ сбор на възраст и осигурителен стаж, правещи 100 точки за мъжете и 94 точки за жените. Втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл. 68, ал. 4 КСО. По отношение на учителите е предвидена в § 5 от ПЗР на КСО специална хипотеза за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, който изисква учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и възраст, която е три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 на КСО. След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от 2001 г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост/както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10 се извършва по преценка на работодателя, което означава, че това е предоставена му правна възможност, а не задължение, мотивира настоящият съдебен състав на ВКС да приеме за неправилен изводът на въззивния съд в обжалваното решение, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на ищцата и без заявено от нея желание за пенсиониране, за работодателя не съществува право за прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО се явява специална спрямо общата норма на чл. 68 от КСО, което предпоставя нейното приложение по отношение на учителите, отговарящи на изискванията на тази специална хипотеза. При прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ право на работодателя е да прецени изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да съобрази – дали с общата или със специалната норма от осигурителния кодекс. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в общата или в съответната специална норма, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. В случая е приложена нормата на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО като по делото не се спори, че визираните там предпоставки - учителски осигурителен стаж над 25 години и навършени 56 години към датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, поради пенсиониране, са налице за ищцата. По изложените съображения следва да се приеме, че извършеното уволнение е законосъобразно, поради което като е приел противното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и настоящата инстанция постанови решение по съществото на спора, с което бъдат отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като неоснователни. С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 640 лв. за всички инстанции. С оглед характера на производството – трудов спор, ищцата, ответник по касационната жалба, не дължи заплащане на държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ решение № 13 от 30.01.2008 г. на Л. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 305/2007 г. ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. П. В. от гр. Л., ул.”П” № 34а, против СОУ “Т”, гр. Л., представлявано от директора С. Г. К. , искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед № 68 от 15.12.2006 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “учител” и за осъждането на ответната страна да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2859,30 лв. за принудителна безработица за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2006 г. ОСЪЖДА Б. П. В., ЕГН **********, от гр. Л., ул. “П” № 34а, да заплати на СОУ “Т” гр. Л. направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 640/шестстотин и четиридесет/лева. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :