2 гр. д. № 3507/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 3 София, 19.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 3507/2017 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], [община] с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на решение № 10 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 3248/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК и влязло в сила на същата дата, с което е допуснато да се извърши делба на недвижим имот, със статут на неурегулирана територия – производствена площадка, с идентификатор 000628 по КККР на землището на [населено място] дол, [община] при права от 10 000/12 869 ид. ч. за [фирма] и 2869/12 869 ид. ч. за молителя. Твърди се, че след влизане в сила на решението на молителят са станали известни факти, съдържащи се в писмени документи, които преди постановяването на съдебния акт не са му били известни и не е бил в състояние да се снабди с тях при проявяване на дължимата грижа за изясняване на спора. Върховният касационен съд за да се произнесе по основателността на молбата за отмяна взе предвид следното: С решението, отмяна на което се иска, е допусната делба на съсобствен между молителя и [фирма] поземлен имот, за който съдът е приел, че е със статут на неурегулирана територия – производствена площадка. Възражението, че тъй като в имота има построени сгради, които са собствени на молителя, то теренът има статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и не подлежи на делба, е намерен за неоснователен, по съображение, че с приета техническа експертиза е установен статутът на терен и той е на неурегулиран имот – производствена площадка с идентификатор 000628 по картата на землището на [населено място] дол. Установено е, че в имота, преди извършване на разпореждане с част от него, са били построени сгради за производство на бетонови изделия (сграда-кантар, бетонов център с три клетки, силоз, навес, и козлови кран). Прието е, че по делото липсват доказателства другия съсобственик [фирма] също да е собственик на сгради, който извод е основан на приета техническа експертиза, която е установила, че този съсобственик е построил две сгради, едната от които в строеж, за обслужване дейността му – транспортна дейност. Позовал се е и на липсата на доказателства на този съсобственик да му е било отстъпено право на строеж от другия съсобственик на терена и строителството да е извършено въз основа на одобрени строителни книжа. Анализирайки тези установени факти съдът е приел, че не са налице ограничения за допускане на делба на този неурегулиран имот и с решението си, постановено на основание чл. 293, ал. 1 ГПК е допуснал извършването на делбата. Молителят поддържа, че след постановяване на решението му е станал известен факта, че извършеното строителство от съсобственика [фирма] се предхожда от одобряване на частично застроителното решение (ЧЗР) одобрена през 2000 г., което е узнал след като се е снабдил с преписи от съставени през 2015 г. констативни актове №№ 37, 38 и 39 всички от 20.11.2015 г., в които е констатирано, че е извършено строителство на сгради които нямат градоустройствен статут съгласно, одобрено ЧЗР със заповед № 188 от 01.03.2000 г. Счита че одобряването на ЧЗР има за последица промяна на статута на имота от неурегулиран в урегулиран, което ако е било известно на съда, щеше да обоснове друг извод, а именно че теренът е със статут на обща част, поради което не подлежи на делба. Твърди, че данни за статута на имота се съдържат и в информационния проспект, съставен за молителя [фирма], [населено място] от 1998 г., който се съхранява в МРРБ. Представените констативни актове, съставени през 2015 г. от работна група от специалисти при [община], в които е констатирано че построените сгради нямат предвиден градоустройствен статут, както и информационния проспект от 1998 г. не съставляват новооткрити доказателство, с които страната да не е могла да се снабди. Те са се съхранявали в МРРБ и в техническата служба при [община]. При полагане на грижа за добре водене на процеса, молителят е могъл да се снабди с тях. Информационния проспект е неотносим и поради това, че той не е пряко доказателство за статута на имота както и поради това, че след съставянето му е изработен ЧЗР, факт на който молителят е основал довода си за това, че имотът е бил урегулиран. На следващо място по данни от приетата като доказателство по делото заповед № 188 от 01.03.2000 г., издадена от на [община], се установява, че тя е издадена по искане на молителя, което дружество е било представлявано и тогава от сегашния управител К. Б.. Със заповедта е одобрен кадастрален план на имота, тогава собствен на молителя, както и ЧЗР за него, намиращ се в м. „Л.”, инд. Зона на [населено място]. От това следва, че заповедта е била известна на молителя още към издаването й, поради което фактите, съдържащи се в нея, не са новооткрити за молителя. От нея се установява и това, че ЧЗР е взето на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и чл. 20, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). В чл. 108 ППЗТСУ е бил уреден режима за извършване на строежи от учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфичните им нужди в терени извън населените места. С чл. 20 ППЗТСУ е бил регламентиран редът за разглеждане и приемане на изработените кадастрални планове. От съдържанието на представените писмени доказателства се установява, че ЧЗР от 2000 г. не установява твърдяния от молителя факт – имотът предмет на делба да е с статут на урегулиран поземлен имот, поради което тези доказателства са и неотносими, тъй като и да бяха известни на съда, не биха повлияли на формираните от него фактически и правни изводи относно статута на имота и допустимо ли е той да бъде предмет на делба. Молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. При този изход на производството молителят ще бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ответника по молбата [фирма], [населено място] направените от него разноски за извънинстанционното производство, установени с договор за правна помощ от 11.08.2017 г., сключен с адв. А. от АК-Благоевград, които възлизат на 600.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място], [община] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на решение № 10 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 3248/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600.00 (шестотин) лева, разноски за производството по отмяна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: