Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 16 февруари 2016 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 43 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Г. И. Р., М. И. Р. и Д. И. Р., срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 148 от 17.11.15 г, по ВНОХД № 329/15, с което е изменена присъда на Пазарджишки окръжен съд № 21 от 18.06.2015 г, по НОХД № 245/15, като подсъдимият е оправдан по чл. 116 ЗДП, наложеното му наказание по чл. 343 г НК е увеличено на 5 години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. З. Б. е признат за виновен в това, че на 2.04.2015 г в [населено място], общ. В., при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДП, и чл. 116 ЗДП, и по непредпазливост, е причинил смъртта на А. К. Р., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години и шест месеца, и полагане на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок, както и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от две години и шест месеца. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Твърди се, че неправилно е постановено оправдаване по чл. 116 ЗДП, че наложеното наказание е явно несправедливо, че приложението на чл. 66 НК следва да отпадне. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане с оглед влошаване положението на подсъдимия. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на жалбоподателите частни обвинители пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателите се присъединяват към становището на представителя си. Защитата счита, че жалбата е неоснователна. Подсъдимият моли жалбата да не бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът правилно е приел, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, поради което съкратеното съдебно следствие е проведено законосъобразно. Неоснователно е оплакването относно оправдаването на подсъдимия за нарушение на правилата за движение по чл. 116 ЗДП. Деецът е предприел маневрата движение на заден ход, без да се увери, че извършването й е безопасно, с което е нарушил изискванията на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДП. Другото инкриминирано нарушение на правилата за движение / по чл. 116 ЗДП / не се намира в причинна връзка с престъпните последици, поради което оправдаването по това обвинение е законосъобразно. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Кръгът от обстоятелства, имащи значение за справедливостта на наказанието, са интерпретирани вярно. От една страна, завишената степен на обществена опасност на деянието и наличието на предходни нарушения по ЗДП, за които деецът е санкциониран по административен ред, са отчетени като отегчаващи обстоятелства. От друга страна, чистото съдебно минало на дееца, положителните му характеристични данни, семеен статус / глава на семейство с две малолетни деца /, трудова ангажираност, съдействието за разкриване на обективната истина, са оценени като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Определянето на наказанието „лишаване от свобода” към средния размер на санкцията, а наказанието по чл. 343 г НК, над този размер, сочат на това, че въпреки преобладаващия брой на смекчаващите обстоятелства, при индивидуализацията на наказанието е отдадено дължимото значение на отегчаващите такива. Неоснователно се възразява срещу приложението на чл. 66 НК, чиито предпоставки са налице. Срокът на наказанието „лишаване от свобода” е по-кратък от три години. Деецът е започнал процес на поправяне, което е видно от факта, че е понесъл тежко последиците на деянието си / налице е медицинско удостоверение за преживяно от него стресово състояние в резултат на инцидента /. Посоченото обстоятелство е релевантно при преценката дали чрез условно осъждане биха се постигнали целите по чл. 36 НК, на който въпрос правилно е даден положителен отговор. От друга страна, за целите на наказанието е от значение и приложението на чл. 67 НК, а именно: полагане на възпитателни грижи спрямо осъдения по време на изпитателния срок по чл. 66 НК. С оглед на изложеното, определеното наказание се явява справедливо съобразно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, поради което то не следва да бъде коригирано. Липсват процесуални основания за влошаване положението на подсъдимия, а искането на частното обвинение в тази насока не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Пловдивски апелативен съд № 148 от 17.11.2015 г, по ВНОХД № 329/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: