О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 510 С., 20.07.2012 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА Като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д.N 321 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.385, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. П. П., Д. Й. Д., Д. В. Д., И. М. П., М. И. Д., М. И. М. и М. К. М., действащи чрез пълномощника си адвокат Д. П. срещу определение № 227 от 20.03.2012 г. по ч.гр.д. № 154/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 164 от 19.01.2012 г. по гр.д. № 1254/2011 г. на Варненския окръжен съд. Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил писмените доказателства изхождащи от ответника, от които се установява липсата на влезли в сила устройствени планове, необходими за смяна на статута по чл.9 ЗУТ и влагане на инвестиции за структурно и инфраструктурно обслужване, за многократно и безрезултатно влагане и плащане на устройствено проектиране от общината, определили основателността и адекватността на искането им за пряка намеса в този процес чрез средствата от незаконно събираните в нарушение на чл.10, ал.3 ЗМДТ данъци и такси, и спиране облагането с данъци и такси за частта незастроена земя от данъчните оценки на имотите в необслужваната структурно и инфраструктурно от общинската администрация територия. Искането е определението да се отмени. Ответникът по частната жалба- [община] не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира че частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното определение е оставено в сила определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели, с оглед защита на увредения им интерес, като привременна мярка по чл.385 ГПК да се осъди [община] да определи и възстанови на собствениците на имоти в[жк]събраните по ЗМДТ имотен данък и такса смет за последните 5 години назад, считано от 2011 г., за частта “земя” от общата данъчна оценка в границите на[жк], както и да не се начислява и събира по ЗМДТ имотен данък и такса смет до влизане в сила на устройствените планове на квартала и промяна статута на земята по см. на чл.9 ЗУТ. Съдът е изложил съображения, целта на привременните мерки е да се осигури временно осъществяване на търсената защита на увредения колективен интерес, а тя не би могла да бъде постигната с предложените мерки, тъй като не са адекватни на търсената защита- установяване на нарушението и преустановяването му. Заплащането на местния данък и таксата за битови отпадъци няма отношение към твърдяното неизпълнение на задълженията на ответниците по одобряването и приемането на съответните устройствени планови и кадастрална карта, нито би защитило, докато делото е висящо, твърдения като увреден колективен интерес. Определението е правилно. Целта на всяка привременна мярка е да охрани интереса на страните с оглед евентуалните положителни последици от решението. С привременните мерки по чл.385, ал.2 ГПК се пристъпва към временно осъществяване на търсената защита на увредения колективен интерес, предмет на иска по чл.379, ал.2 и ал.3 ГПК. Привременните мерки за защита на засегнатия интерес трябва да са подходящи, т.е. с мярката трябва да се осигурява защита на засегнатия интерес. Когато съдът се произнася по привременни мерки по колективен иск, трябва да провери има ли яснота кой е колективният интерес, застрашен или увреден от поведението на ответника, с оглед преценката допустими ли са исканите привременни мерки и съответни ли са на търсената защита. В случая ищците са поискали да се установи по отношение на общината, че същата е извършила нарушение изразяващо се в неприемане на съответните устройствени планове и кадастрална карта, както и да се осъди последната да преустанови нарушението, като приеме плановете. В. съд е достигнал до извода, че посочените от ищците привременни мерки-осъждане на общината да определи и възстанови местен данък и такса битови отпадъци за последните пет години назад, считано от 2011 г., както и да не се начисляват и събират същите до влизане в сила на устройствените планове и кадастрална карта, нямат връзка с последиците от решението. Правилно е прието че, мерките не са съответни на търсената с предявените искове защита, поради което обжалваното определение ще следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 227 от 20.03.2012 г. по ч.гр.д. № 154/2012 г. на Варненския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: