Ключови фрази
Обезщетение при гестия * подобрения


4
Р Е Ш Е Н И Е


141


гр.София, 23.05. 2014 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 15 май 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5933 по описа за 2013 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Х. и М. Б. Х. срещу решение № 663 от 13.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 901 по описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е обезсилено решение № 993 от 28.05.2012 г. на Русенския районен съд по гр.д. № 9665 по описа за 2011 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Касаторите са подали и частна касационна жалба срещу решение № 7 от 9.01.2013 г. на Русенския окръжен съд по същото дело, с която решението е допълнено с присъждане на 981,50 лв. разноски на Б. А. А. за въззивната инстанция.
Касаторите твърдят, че решението на Русенския окръжен съд е недопустимо и неправилно-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Считат, че въззивният съд не е имал правомощието да обезсилва първоинстанционното решение, тъй като няма противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Ищецът изрично е заявил, че е предявил исковата молба като физическо лице, а не като едноличен търговец. Затова според тях обжалваното решение противоречи на ТР № 1 от 17.07.2001 г. Смятат, че първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са били осъдени да заплатят 5 000 лв. и в тази част въззивният съд няма правото да го обезсили. Молят настоящата инстанция да отмени основното и допълнителното решение на Русенския окръжен съд.
Ответникът по касационните жалби Б. А. А. не взема становище по тях.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на касаторите по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни/ответници по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решения на въззивен съд, постановени по иск с цена 15 500 лв., допуснати до касационно обжалване с определение № 224 от 10.02.2014 г. по настоящото дело. В частите, с които въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение относно уважената част от иска до 5 000 лв. и отхвърлената част от иска над 11 575,40 лв. до 15 500 лв., срещу които не е имало въззивна жалба, основното решение е допуснато до касационно обжалване поради съществуващата вероятност да е недопустимо. В останалата част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на т.4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Допълнителното решение относно разноските е допуснато до касационно обжалване заради обусловеността му от основното решение по делото.
По предявен срещу касаторите иск Русенският районен съд, VІІ граждански състав, с решение № 993 от 28.05.2012 г. по гр.д. №9665 по описа за 2011 г. ги е осъдил да заплатят на ищеца Б. А. А. сумата 5 000 лв., с която се е увеличила стойността на процесния имот в резултат от извършени от ищеца подобрения. В останалата част над 5000 лв. до 15 500 лв. искът е бил отхвърлен. Ищецът е подал въззивна жалба срещу това решение на Русенския районен съд, но само в частта, с която искът му е отхвърлен над 5 000 лв. до 11 575,40 лв. Русенският окръжен съд обаче е обезсилил изцяло решението на първоинстанционния съд, без да съобрази, че осъдителната част за 5 000 лв. и отхвърлителната част над 11 575,40 лв. не са предмет на въззивно обжалване. Следователно в тази част решението на Русенския окръжен съд е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено на основание чл.270, ал.3 от ГПК във връзка с чл.293, ал.4 от ГПК. В останалата част решението на Русенския окръжен съд противоречи на т.4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и на т.5 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса как следва да постъпи въззивният съд, когато констатира нередовност на исковата молба, която не се състои в противоречие между обстоятелствената част и петитума относно ответника. В случая, за да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, въззивният съд е приел, че има противоречие между обстоятелствена част и петитум, понеже в обстоятелствената част ищецът твърдял че свои имота като физическо лице, а в петитума поискал осъждане в полза на едноличния търговец. Ако е съществувала, тази нередовност на исковата молба, засягаща ищеца, е следвало да бъде отстранена от въззивния съд. Всъщност тази нередовност е била премахната при предишното разглеждане на делото от Русенския районен съд, когато с молба вх. № 66274 от 13.10.2010 г., находяща се на стр.174 по описа на Русенския районен съд, ищецът е уточнил, че претендира сумата като физическо лице, а не като едноличен търговец. Ето защо решението на Русенския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решението на Русенския районен съд за отхвърляне на иска над 5 000 лв. до 11 575,40 лв. трябва да бъде отменено. В тази част делото следва да бъде върнато на Русенския районен съд за произнасяне по съществото на изложените във въззивната жалба на ищеца доводи. Тъй като задължението за заплащане на разноски зависи от крайния изход на спора, решение № 7 от 9.01.2013 г. на Русенския окръжен съд за допълване на основното решение посредством присъждане на разноски за въззивното производство в полза на ищеца също следва да бъде отменено.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 663 от 13.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 901 по описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е обезсилено решение № 993 от 28.05.2012 г. по гр. д. № 9665 по описа за 2011 г. на Русенския районен съд за осъждане на А. А. Х. и М. Б. Х. да заплатят на Б. А. А. сумата от 5 000 лв., представляваща стойността на извършени от ищеца подобрения в собственото на ответниците жилище в [населено място],[жк], [улица], както и за отхвърляне на иска над 11 575,40 лв. до пълния предявен размер от 15 500 лв.
ОТМЕНЯ решение № 663 от 13.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 901 по
описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, В ЧАСТТА, С КОЯТО е обезсилено решение № 993 от 28.05.2012 г. по гр. д. № 9665 по описа за 2011 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на иска над 5 000 лв. до 11 575, 40 лв.
ОТМЕНЯ решение № 7 от 9.01.2013 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска
колегия, постановено по същото дело, с което А. А. Х. и М. Б. Х. са осъдени да заплатят на Б. А. А. 951,50 лв. разноски за въззивната инстанция.
ВРЪЩА делото на друг състав на Русенския окръжен съд за произнасяне по
въззивната жалба на Б. А. А. срещу решение № 993 от 28.05.2012 г. по гр. д. № 9665 по описа за 2011 г. на Русенския районен съд в частта за отхвърляне на предявения от него иск над 5 000 лв. до 11 575, 40 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: