4 Р Е Ш Е Н И Е № 216 София , 03.07. 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 64/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Х., срещу решение №236 от 24.09.2013 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. №476/2013 г., с което е обезсилено решение №387 от 26.04.2013 г. на Пернишкия районен съд по гр.д. №9345/2012 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Н. П. Н. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че решението на Пернишкия районен съд е недопустимо, защото не може да се основава на факти, които не са посочени в исковата молба, дори и те да опорочават или погасяват потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо. Това е така, защото Пернишкият районен съд се е произнесъл в рамките на предмета на делото, посочен с исковата молба. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. С определение №377 от 19.03.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №236 от 24.09.2013 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. №476/2013 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за това дали е недопустимо решението по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което се основава на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Решението по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което се основава на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба, не е недопустимо, а е неправилно. Според решение №555 от 09.02.2012 г. по гр. дело №1224/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение №77 от 08.03.2011 г. по гр. дело №127/2010 г. на ВКС, IV г.о. предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Основаването на решението на факт, който не е посочен в основанието на исковата молба не прави решението недопустимо. Недопустимо е решението по положителен иск, когато съдът го е уважил на основание, което не е посочено в исковата молба. Решението с което е отхвърлен положителен иск по преклудирано възражение е неправилно. Съответно недопустимо е решението, с което е отхвърлен отрицателен иск на основание, което не е посочено от ответника в отговора на исковата молба, но е неправилно решението, с което е уважен отрицателен иск по възражение, което не е направено в исковата молба или въз основа на факт, който опорочава, отлага или погасява оспорваното потестативно право, но не е допълнен до приключването на първото заседание по делото. Въззивният съд е приел, че в исковата молба не са изложени твърдения за незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ поради неизпълнение задължението на работодателя да уведоми работника или служителя за становището си по направеното предложение за прекратяване на трудовия договор, нито поради непосочване на момента на прекратяване в молбата на ищеца. Правилно въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца. Ако първоинстанционният съд приеме, че е задължен служебно да следи за определени обстоятелства, той е длъжен да ги посочи в доклада по делото и да укаже на страната, чиято е тежестта да ги докаже, че не сочи доказателства за установяване на съответните факти. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че основаването на решението на факт, който не е посочен в основанието на исковата молба и за който съдът не следи служебно, прави решението недопустимо. Ето защо според изложеното по-горе следва да се приеме, че въззивният съд неправилно не е разгледал спора по същество и е обезсилил решение №387 от 26.04.2013 г. на Пернишкия районен съд по гр.д. №9345/2012 г. По тази причина обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се разгледат по същество предявените искове. Съобразно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд ще се произнесе и по разноските, направени за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №236 от 24.09.2013 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. №476/2013 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.