Р Е Ш Е Н И Е № 364 град София, 12.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесети октомври.. две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1234 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Врачанската окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 6/22.05.2014 г. по внохд № 180/2014 г. на Врачанския окръжен съд. Не са конкретизирани касационни основания, а се твърди, че присъдата е постановена в противоречие със закона и доказателствата по делото. По същество се иска делото за бъде върнато за ново разглеждане за отстраняване на нарушенията на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата на подсъдимия намира протеста за неоснователен и моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Врачанският окръжен отменил осъдителната присъда № 10/ 04.03.2014 г. по нохд № 536/2012 г. на РС гр. Мездра и признал подсъдимия Л. Н. В. за невинен в това, че на 25.07.2011 г., при управление на т.а.”М.” в нарушение на чл.47 от ЗДП и чл. 45 ал.2 от ППЗДП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. С. и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.343 ал.1 б.Б от НК. Въззивното производство е било второ по ред и по силата на чл. 335 ал.3 от НПК Врачанският окръжен съд е бил длъжен да реши делото по същество. Като е извършил проверка на осъдителната присъда той е приел, че първата инстанция е допуснала процесуални нарушения при формиране на някои от фактическите си изводи и неправилно е приложила материалния закона, но липсва процесуална възможност за повторна отмяна на присъдата. Затова е направил собствен, изключително подробен анализ на събраните доказателства, обсъдил е наличните според него вътрешни противоречия в показанията на някои от свидетелите и е посочил в кои техни части ги кредитира и защо. Като е съпоставил показанията на поемното лице, св. Н. С. с показанията на останалите свидетели е приел, че не е неустановено по категоричен начин обстоятелството описаните в огледния протокол спирачни следи да са оставени от лекия автомобил. Изложил е убедителни аргументи защо приема, че скоростта на движение на автомобила не е в рамките на приетата от първата инстанция величина от 52 км.ч., а по-висока, както и че самият автомобил не е бил изправен, защото не е могла да се задейства спирачната му система. В същото време е споделил част от фактите, приети от първоинстанционния съд- че подсъдимият е спрял на знака „стоп” и е навлязъл в кръстовището след като се е убедил, че по главния път не се движат превозни средства. Затова настоящата инстанция счита, че приетата от окръжния съд фактология е изградена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, след анализ на събраните доказателства, които са оценени съобразно действителното им съдържание. Въз основа на фактите по делото е извел и правния извод, че подсъдимият не е допуснал инкриминираните нарушения на правилата за движения, което прави деянието несъставомерно по повдигнато обвинение. В касационния протест няма доводи, с които да се оспорват приетите факти и изведените от тях правни изводи. От съдържанието му е видно, че се атакуват някои от заключенията на окръжния съд относно допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, като се цитират отделни изречения от мотивите на въззивната присъда. Изготвилият протеста прокурор напълно е игнорирал обстоятелството, че въззивният съд е постановил нова присъда, като е анализирал доказателствата, описал е приета от него цялостна фактология и е мотивирал различни правни изводи относно виновността на подсъдимия. При липса на съответни доводи за това какви нарушения са допуснати от съда при постановяване на оправдателната присъда, касационната инстанция не е в състояние да изпълни задълженията си да се произнесе по правилното приложение на закона. Действителната воля на прокурора намира израз в данните, изложени в подкрепа на ангажираните касационни основания. След като не са ясни съображенията на обжалвалата страна, с които тя обосновава претенцията си за наличието на едно или друго касационно основание и ВКС не може да изпълни задължението си по чл. 354 ал.4, вр. чл.339 ал.2 от НПК, тъй като не може да отговори на обективно липсващи възражения. Затова настоящият касационен състав, отчитайки приетите факти и инкриминираните с обвинителния акт нарушения на правилата за движение намира , че въззивният съд правилно е оправдал подсъдимия. Той не е допуснал нарушение на правила за движение по чл.47 от ЗДП и чл.45 ал.2 от ППЗДП, защото е спрял преди знака „стоп” и е навлязъл в кръстовището след като се е убедил, че по главния път не се движат превозни средства, на които да даде предимство. Пътно транспортното произшествие не е в пряка причинна връзка с режима на скоростта и с нарушение на правилата за предимство, поради което извършеното от подсъдимия деяние не покрива обективните и субективни признаци на престъплението, в което е обвинен. Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 6/ 22.05.2014 г. на Врачанския окръжен съд, постановена по внохд № 180/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: