Ключови фрази


7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60090
София, 16.07.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ


при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 933/2020 г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 95 от 26.02.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 339 от 06.02.2020 г. по в. гр. д. № 4159/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ГО, I-15 състав решение № 4740 от 27.062019 г. по гр. д. № 4626/2017 г. в частта за отхвърляне на предявения от К. Т. И. от [населено място] срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 22.10.2013 г. за разликата от 75 000 лв. до пълния претендиран размер 200 000 лв.
По отношение допуснатата до касационно разглеждане част от въззивното решение в касационната жалба се поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторът изразява несъгласие с извода за съпричиняване на вредите, респ. с приетия обем на съпричиняване (50%), като твърди, че: в решението не е посочен конкретен текст от ЗДвП, който да е нарушен от починалия; не е обсъдено обстоятелството, че мотоциклетистът се е движил по велоалеята, тъй като е тръгвал от спряло положение в крайната дясна част на платното за движение малко преди кръстовището, където е възнамерявал да се включи в платното за движение на МПС, както и обстоятелството, че скоростта му е била около 50 км/ч, която е допустима от закона; неправилно е прието, че мотоциклетистът е бил в т. н. мъртва точка и не е бил видим за водача на автомобила; неоснователно са кредитирани показанията на същия, разпитан като свидетел по делото, че е подал сигнал чрез включен десен пътепоказател преди да предприеме маневрата завой надясно.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, свързан с определяне приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие.
Ответникът по касация – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] – моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 22.06.2020 г. и в писмени бележки, депозирани в съдебното заседание. Не претендира разноски.
Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да сподели извода на първата инстанция относно приетото съпричиняване на вредите от страна на наследодателя на ищеца в размер на 50 %, въззивният съд, след анализ на заключенията на допуснатите две автотехнически експертизи и на показанията на разпитаните по делото свидетели, е приел, че водачът на автомобила и починалият мотоциклетист са допринесли в равна степен за настъпване на произшествието. Изводът за съществен принос на мотоциклетиста е направен поради това, че същият се е движил в частта от пътното платно, предназначена за велосипедисти, в резултат на което непосредствено преди завоя се е намирал в т. н. мъртва точка и е бил невидим за водача на лекия автомобил, както и поради обстоятелството, че се е движил с висока скорост (55 км/ч - според първата експертиза и 50 км/ч - според втората).
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е частично основателна.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, съгласно която при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се отчита не само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и в каква степен нарушенията са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
В случая решаващият състав не е съобразил конкретните обстоятелства, при които е реализирано произшествието, като не е извършил необходимата съпоставка и оценка на поведението на виновния за инцидента водач, от една страна, и това на починалия мотоциклетист, от друга страна. Безспорно е, че и двамата участници в произшествието са допуснали нарушения на правилата за движение по пътищата. Водачът на лекия автомобил е нарушил правилото на чл. 5, ал. 2 ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са и мотоциклетистите, както и правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП преди да предприеме маневра на пътя да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Мотоциклетистът, движейки се в частта от пътното платно, предназначена за велосипедисти, е нарушил общото правило на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДвП във връзка с чл. 51, ал. 1 ППЗДвП да се съобразява с пътните знаци – в случая с пътен знак Г14 „Задължителен път само за велосипедисти“, а също и правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, че водачите са длъжни да избират скорост, съобразена с конкретните пътни условия, при която да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Неоснователен е доводът на касатора, че с движението си по велосипедната алея починалият не е допуснал нарушение на правилата за движение, „тъй като е тръгвал от спряло положение в най-крайната дясна част на платното за движение малко преди кръстовището, където е възнамерявал да се включи в платното за движение на МПС“. Посоченото твърдение не само, че не е доказано, а е в явно противоречие със събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля-очевидец Т.. Същият установява, че автомобилът, в който той е пътувал, се е движил с около 50 км/ч, когато е подминал мотоциклетиста, движещ се по велоалеята. В заключенията на двете автотехнически експертизи също е посочено категорично, че мотоциклетистът се е движил със скорост около 50 км/час. От това следва, че починалият действително се е движил по велосипедната алея, а не просто е „тръгвал от спряло положение“.
Недоказано е и твърдението на касатора, че починалият мотоциклетист не е намалил скоростта на движението си, тъй като водачът на автомобила не е сигнализирал за извършваната от него маневра завой надясно. Такъв извод не може да бъде направен от събраните по делото доказателства. Разпитан като свидетел, водачът на автомобила П. установява, че преди да предприеме маневрата е подал сигнал чрез включване на десен мигач. Неговите показания не са опровергани от показанията на свидетеля Т., доколкото последният заявява единствено, че „не си спомня дали водачът на автомобила е дал десен мигач“. Отделно от това, в подкрепа на извода, че маневрата на автомобила е извършена с включен десен пътепоказател, е и влязлата в сила присъда по нохд № 598/2015 г. на СГС, с която водачът на причинилия произшествието автомобил е признат за виновен в това, че при извършване на маневра десен завой е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на мотоциклетиста К. К. И., като е оправдан по повдигнатото обвинение за нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 35, ал. 2 ЗДвП. В мотивите на присъдата е изследван и въпросът дали при предприемане на маневрата завой надясно подсъдимият е дал сигнал чрез включен десен пътепоказател, като на база свидетелските показания и на заключението на видеотехническата експертиза на запис от камерата на търговски обект в района на ПТП е прието за установено, че водачът е сигнализирал маневрата. Предвид задължителната сила на присъдата за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца (чл. 300 ГПК) и доколкото в случая с присъдата не е признато извършено от водача на автомобила нарушение на правилата за движение по чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗДвП (неподаване на десен пътепоказател), за което същият да е осъден, то това нарушение следва да се счете за недоказано.
Съпоставката между допуснатите от двамата участници в произшествието нарушения на правилата за движение сочи, че приносът на водача на лекия автомобил е по-голям от този на мотоциклетиста. Основната причина за настъпване на ПТП е предприемането на маневра десен завой от водача на автомобила, без същият да се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Още повече, при налична непосредствено до пътното платно, в което се е движил, лента за велосипедисти, налагаща проява на по-голямо внимание и предпазливост съобразно правилото на чл. 5, ал. 2 ЗДвП. Без значение е, че в случая във велоалеята се е движил мотоциклетист, а не велосипедист, доколкото законът предвижда засилена грижа и към двамата. От заключението на авто-техническата експертиза безспорно е установено, че водачът е имал възможност да възприеме в страничното дясно огледало движещия се във велосипедната алея мотоциклетист от достатъчно разстояние, за да не предприема завой надясно.
Само по себе си, допуснатото от мотоциклетиста нарушение на правилата за движение, изразяващо се в движение във велосипедната алея, не е допринесло за настъпване на произшествието. Реалният му принос е в това, че се е движил със скорост, която, макар и близка до максималната разрешена скорост за населените места, не е била съобразена с конкретната пътна обстановка – наближаване на кръстовище и движение в периода на стъмване (около 20.30 ч. през есента), както и че не е предприел намаляване на скоростта и евентуално спиране, за да избегне удара със завиващия надясно автомобил.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че съпричиняването от страна на загиналия мотоциклетист е в размер на 30 %. Следва да се отбележи, че в случая това е максималният размер, до който би могло да се приеме съпричиняване, тъй като именно този размер е претендиран от самия ответник в отговора на исковата молба (лист 99). Определянето на по-голям размер би било в нарушение на диспозитивното начало на процеса.
С оглед така приетия принос на починалия при произшествието и предвид определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди – 150 000 лв., искът по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) е основателен за сумата 105 000 лв. Поради това, след отмяна на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен за разликата от 75 000 лв. до 105 000 лв., искът следва да бъде уважен допълнително за сумата 30 000 лв. Върху тази сума следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на ПТП – 22.10.2013 г. – до окончателното й изплащане. В останалата му част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, съразмерно на уважената част от иска, ответникът по касация дължи на ищеца допълнително разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на сумата 801.85 лв., а на процесуалния му пълномощник адвокат И. Ю. от САК – допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство, както и адвокатско възнаграждение за касационното производство в общ размер на 2 860 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, за допълнително уважената част от иска ответникът следва да заплати и държавна такса за трите инстанции в размер общо на 2 400 лв.
Поради липса на претенция за разноски от страна на ответника, на същия не се присъждат такива.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 339 от 06.02.2020 г. по в. гр. д. № 4159/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ГО, I-15 състав решение № 4740 от 27.062019 г. по гр. д. № 4626/2017 г. в частта за отхвърляне на предявения от К. Т. И. от [населено място] срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 22.10.2013 г. за разликата от 75 000 лв. до 105 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на К. Т. И. от [населено място], [населено място],[жк], [улица], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), допълнително сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от пътно-транспортно произшествие от 22.10.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и допълнително сумата 801.85 лв. (осемстотин и един лева и осемдесет и пет стотинки) - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 339 от 06.02.2020 г. по в. гр. д. № 4159/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на адвокат И. Ю. от САК допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство, както и адвокатско възнаграждение за касационното производство в общ размер на сумата 2 860 (две хиляди осемстотин и шестдесет) лева.
ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: