Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 8                                        София, 22 януари  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                                                 Фиданка Пенева                                                                                             Севдалин Мавров     при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Кр. Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 650/2008 г.     Касационното производство е образувано по саморъчно изготвена жалба /по същество искане за възобновяване на наказателно производство/ от осъдения Д. , срещу решение № 92/10.07.2008 година, постановено по в н о х д № 377/2008 година от Старозагорския окръжен съд, с което по протест на прокурора е изменена присъдата на Районен съд – Казанлък по н о х д № 235/2008 година, по описа на същия съд. В искането и допълнението към него се твърди, че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наказанието, всички като предпоставка за допустимост на искането по смисъла на чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че подсъдимият е поискал приложение на съкратено съдебно следствие, което неправилно му е било отказано от първата инстанция и въпреки изричното възражение на защитата в съдебно заседание пред втората инстанция, въззивният съд не само че не намалил наказанието му, но го увеличил с уважаването на протеста. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на първостепенния съд, за прилагане диференцираната процедура по чл. 370 и сл. НПК, с правната последица от това – определяне размера на наказанието при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК. В съдебно заседание, осъденият се явява лично и със служебно назначения защитник З. Л. от САК, който поддържа искането и акцентира върху неправилния отказ на инстанциите по фактите да уважат искането на осъдения за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането с аргумента, че чл. 55 НПК не въздига искането за разглеждане на делото в право на подсъдимия, от което следва, че на същия се предоставя само възможност, а единствено съдът има право да вземе решение, дали да приложи цитираната диференцирана процедура за разглеждане на делото или не. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Искането е основателно.   С цитираната присъда С. Д. е бил признат за виновен в това, че на 1.12.2007 година в землището на гр. Б., община К., при условията на опасен рецидив се е съвкупил с А. Иванова, като я принудил към това със сила и заплашване и за престъпление по чл. 152 ал. 3, т. 5 вр с ал. 1 т. 2 и чл. 29 ал. 1, б. „а” НК, на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години, при строг първоначален режим, като по обвинението за това, деянието да е извършено в условията на продължавано престъпление е оправдан. С присъдата е приспаднато времето на предварително задържане от 5.12.2007 година, присъдени са разноските по делото, както и разпореждането с веществените доказателства. По съответен протест на прокурора, за явна несправедливост на наказанието и искане за увеличаването му, въззивният съд го е уважил и изменил присъдата на първата инстанция, като увеличил наказанието на седем години лишаване от свобода. Наистина, с редакцията на тестовете по глава двадесет и седма НПК и по конкретно хипотезата на чл. 370 ал. 1 НПК, /ДВ бр. 86/28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г./, съгласно който, освен от съда служебно, решението за предварително изслушване на страните се взема и по искане на подсъдимия, не се съдържаше яснота по въпроса, дали искането на подсъдимия е насочено към реализирането на едно процесуално право, основано на готовността на подсъдимия да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти или решението за предварително изслушване на страните винаги е израз на суверенното право на съда да избере най-подходящия ред за разглеждане на делото. С последното изменение на НПК със ЗИДНПК /ДВ бр. 109/23.12.2008 година, в сила от 26.12.с.г./, чл. 370 има нова алинея втора, в която се предвижда, че съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по глава двадесет и седма НПК. Следователно, законодателят е приел първата от обсъжданите две хипотези – подсъдимият има процесуално право на съкратено съдебно следствие и когато условията за нова са налице, съдът е длъжен да уважи искането му. В конкретния случай, поради принципа за действие на процесуалните правни норми по време, от влизането им в сила, настоящият състав следва да се съобрази с цитираната нова алинея на чл. 370 НПК. Видно от съдържанието на мотивите към първоинстанционната и въззивна присъда, самопризнанието което подсъдимият е направил на досъдебната фаза на процеса, в разпита му като обвиняем пред съдия, /приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279 ал. 1, т. 4 НПК, в с.з. от 8.04.2008 г./, се подкрепят от доказателствата по делото. При това положение, въз основа на резултатите от съдебното следствие, проведено по общия ред, които се покриват с обстоятелствената част на обвинителния акт, няма пречка, Върховният касационен съд, с оглед на процесуална икономия и в рамките на правомощията си по чл. 425 ал. 1 т. 3 НПК да измени по реда на възобновяването въззивното решение. Наказанието на осъдения следва да се определи с приложението на чл. 373 ал. 2, вр. чл. 372 ал. 4 и чл. 371 ал. 1, т. 2, вр. чл. 370 ал. 2 НПК и на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК му се намали наказанието лишаване от свобода, под предвидения за извършеното от него престъпление минимум от три години лишаване от свобода. При индивидуализацията на санкцията, настоящият състав отчита констатираното от втората инстанция съотношение между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, в полза на последните, което налага извода, че размера на санкцията следва да се определи непосредствено под предвидения минимум, а именно – две години и десет месеца лишаване от свобода.   Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в н о х д № 377/2008 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора;   ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 92/10.07.2008 година постановено по същото дело, като намалява наказанието лишаване от свобода на С. О. Д. на две години и десет месеца.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: