Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 22   гр. София, 01.04.2009 година     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 328 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 от ГПК. Подадена е касационна жалба от Ю. Г. Д., С. В. Д. и Л. В. Д. чрез процесуалния им представител адв. П срещу решение от 16.01.2008г. по гр. д. № 2720/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, с което е оставено в сила решение от 11.06.2007г. по гр. д. № 10799/2006г. на Софийски районен съд, 56 състав. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Ю. Г. Д., С. В. Д. и Л. В. Д. срещу ЗПАД „Д”, гр. С. искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.12.2000г., съответно в размер 6 000 лв., 4 500 лв. и 4 500 лв. и ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 94 лв. – разноски по делото. С определение № 72 от 07.11.2008г. по т. дело № 328/2008г. ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е оставил без разглеждане касационната жалба на С. В. Д. и Л. В. Д. срещу въззивния съдебен акт и е допуснал касационно обжалване на решението на СГС в частта по иска на Ю. Г. Д. срещу ЗПАД „Д”, гр. С.. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Изложени са съображения, че неправилно съдът е приел, че не е доказано, че ПТП е причинено от лице, чиято отговорност се покрива с ответника на основание сключен договор за застраховка. Според касатора този извод е незаконосъобразен, тъй като застраховката „Гражданска отговорност” е в сила не само по отношение на собственика на автомобила, но и по отношение на водача, който управлява автомобила със знанието и съгласието на собственика. Релевиран е довод, че недопустимо съдът е игнорирал влязъл в сила съдебен акт /споразумението по нохд № 804/2001г. на Окръжен съд Благоевград/, в който е решен въпросът за претърпените вреди. Касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на СГС от друг състав. Ответникът ЗПАД „Д”, гр. С. оспорва касационната жалба на Ю. Г. Д. и поддържа становище, че не може да се търси кумулативно обезщетяване на претърпените от ПТП вреди от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при ангажирана деликтна отговорност на прекия извършител на произшествието. Моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на СГС в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Г. Д. срещу ЗПАД „Д”, гр. С. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.12.2000г., в размер 6 000 лв. и присъдените разноски, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – въпросите дали водачът на автомобила се ползва от застрахователна закрила по застраховка „Гражданска отговорност” и необходима ли е определена форма за упълномощаване на водача на автомобила от неговия собственик са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС. Въззивният съд е приел, че на 03.12.2000г. в района на с. Ж., община С. при управление на лек автомобил „П” с рег. № Е* собственост на Елена Г. , Н. М. П. е нарушил правилата за движение, движел се е с несъобразена скорост и в резултат на това е допуснал пътно-транспортно произшествие, при което е причинил смъртта на пешеходеца В. С. Д. С влязло в сила определение от 08.01.2002г. по нохд № 804/2001г. е одобрено споразумение, с което Н. М. П. се е признал за виновен за причиненото ПТП, в резултат на което е причинена по непредпазливост смъртта на В. Д. , и са уважени гражданските искове на Ю. Г. Д., С. В. Д. и Л. В. Д. срещу виновния водач за обезщетения за неимуществени вреди съответно в размери 6 000 лв. за съпругата на починалия и по 4 500 лв. за неговите синове. Решаващият съдебен състав е установил, че между собственика на автомобила Елена Г. и „Д” АД е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 10.06.2000г. до края на 2000г. Въззивният съд е изложил съображения, че пострадалите от произшествието могат да претендират обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, след като са се снабдили с изпълнителен лист за същото обезщетение срещу самия водач, тъй като застрахователят и виновният причинител на увреждането отговарят на различни самостоятелни основания и пострадалите имат възможност да избират към кого да насочат своите претенции. Според съдебния състав на Софийски градски съд отговорността на застрахователя може да бъде изключена само когато пострадалите вече са получили дължимото им обезщетение от причинителя, с което вземането им се е погасило. За да направи извод, че исковете са недоказани и неоснователни, въззивният съд е приел, че не е доказано произшествието да е причинено от лице, чиято отговорност се покрива от ответника на основание сключения договор за застраховка, както и не е доказано ищците да са претърпели описаните от тях неимуществени вреди. Същественият материалноправен въпрос, произнасянето по който е обосновало приложното поле на касационното обжалване, е дали водачът на автомобила се ползва от застрахователна закрила по застраховка „Гражданска отговорност” и необходима ли е определена форма за упълномощаване на водача на автомобила от неговия собственик. В производството по чл. 288 от ГПК настоящият съдебен състав е констатирал противоречие с практиката на ВКС. Незаконосъобразно и необосновано е становището на въззивната инстанция, че не е доказано произшествието да е причинено от лице, чиято отговорност се покрива от ответника на основание сключения договор за застраховка. Съгласно чл. 78 от Закона за застраховането /отм./ застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 77, ал. 1, т. 1 са длъжни да имат собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на моторни превозни средства, регистрирани в страната, както и водачите на моторни превозни средства, регистрирани в чужбина, влизащи в страната, когато застраховката им е издадена в чужбина, тя трябва да е валидна за територията на Република България. Цитираната законова разпоредба включва в обхвата на застрахованите лица освен собствениците, ползвателите и държателите на моторни превозни средства, също и упълномощените от тях водачи. Водач е лицето, което непосредствено управлява МПС, без да бъде негов собственик, ползвател или държател, и за да бъде обхванат от застрахователната закрила, е необходимо да бъде упълномощен от последните три групи лица. С упълномощаването по смисъла на Закона за застраховането /отм./ се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на МПС и за него не е предвидена форма за действителност. Липсата на законодателно уредена форма за действителност на пълномощното обуславя извод, че упълномощаването би могло да бъде извършено, както в писмена, така и в устна форма, изрично или с конклудентни действия, въз основа на които да се приеме, че собственикът, респективно застрахованият, са предоставили на водача правото да управлява МПС. В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, са упълномощени за водачи лица и се считат за застраховани. Предоставянето от водача на органите на МВР на документите на лекия автомобил и застрахователната полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност” /протокол за ПТП № 0188006/ е индиция, че с конклудентни действия собственикът на колата Елена К. Г. е упълномощила Н. М. П. да управлява лекия й автомобил. Следователно водачът на лек автомобил „П” с рег. № Е 3530 АХ се счита застрахован и се ползва от застрахователната закрила по застраховка „Гражданска отговорност”. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 407, ал. 1 от ТЗ, е необходимо да са налице няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето лице вреди, причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите. Въззивният съд обосновано е приел, че не е доказано ищцата да е претърпяла описаните от нея неимуществени вреди. Направеният въз основа на това извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск е законосъобразен. Застрахователят по риска „Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени и същите следва да бъдат установени и доказани в исковото производство, тъй като не се презумират и не попадат в хипотезата на чл. 127, ал. 1, изр. второ от ГПК /отм./. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Следователно доказателствената тежест за установяване на претърпените вреди, в конкретния случай неимуществени вреди, е на страната, която извлича изгодни за себе си правни последици. Ищцата /касатор в настоящото производство/ не е ангажирала доказателства относно твърдените неимуществени вреди, поради което обосновано и законосъобразно въззивната инстанция е направила извод, че искът е недоказан и неоснователен. Неоснователен е релевираният в касационната жалба довод, че недопустимо съдът е игнорирал влязъл в сила съдебен акт /споразумението по нохд № 804/2001г. на Окръжен съд Благоевград/, в който е решен въпросът за претърпените вреди. Съгласно чл. 414и, ал. 1 от НПК /отм./ одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда, а в частта по гражданския иск има сила между лицата, които са го сключили. Относно вредите на наследниците на починалото лице вследствие на настъпилото ПТП и размера на обезщетението споразумението не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на застрахователя. При провеждане на съдебното производство и постановяване на решението Софийски градски съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове отмяна на обжалвания съдебен акт. Въз основа на изложените съображения въззивното решение в обжалваната част следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК. С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че ответникът не е направил искане, разноски на страните за касационното производство не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.01.2008г. по гр. д. № 2720/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав в частта по иска, предявен от Ю. Г. Д. срещу ЗПАД „Д”, гр. С. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.12.2000г., в размер 6 000 лв. и присъдените разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.