О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 199/04.10.2017 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и трети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Гълъбина Генчева Членове: Теодора Гроздева Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 899 по описа за 2017 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 39/ 12.01.2017 г. по ч. гр. д. № 825/ 2016 г., с което Софийски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на Ц. С. Ц. срещу определение № 3584/ 04.11.2016 г. по гр. д. № 2/ 2016 г. на Районен съд – Ботевград за предаване на делбеното дело в архив на основание чл. 57, ал. 2 , изр. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата. Определението обжалва Ц. С. Ц. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси за задълженията на съда във втората фаза на производството по делба при допускане изслушването на експертиза за оценка на имотите и съставянето на дяловете и за правните средства за защита срещу неправилното определение за предаване на делото в архив поради невнасянето или частичното внасяне на разпределените между съделителите разноски по експертизата. Касаторът счита, че въпросите обуславят определението, а допълнителните основания за допускането му до касационен контрол обосновава с предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Прилага определение № 217/ 14.05.2010 г. по ч. гр. д. № 186/ 2010 г. ВКС, ГК, I-во отделение по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК; определение № 424/ 11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6082/ 2013 г. на ВКС, II-ро отделение по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК; решение № 1011/ 12.03.2010 г. по гр. д. № 3409/ 2008 г. на ВКС, ГК, I-во отд. по реда на чл. 290 ГПК и определение от 11.04.2016 г. по ч. гр. д. № 139/ 2016 г. на ОС – Кюстендил. С приложените актове на ВКС обосновава основанието от чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, а с определението на ОС – основанието от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът счита също, че допускането на частната касационна жалба до разглеждане е от значение за точното прилагане на чл. 57, ал. 2, изр. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата (отменен с ДВ бр. 47/ 13.06.2017 г.) - основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Оплакванията по същество са за незаконосъобразност. От ответника по частната касационна жалба К. Ц. Г. не постъпва писмен отговор. Определение № 159/ 03.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2171/ 2017 г., с което друг състав на ВКС, ГК е отменил определение № 63/ 31.03.2017 г. по настоящото дело за връщане на частната жалба на Ц. Ц. срещу определението на въззивния съд, задължава настоящият състав да приеме, че са налице предпоставките за нейната редовност и допустимост (чл. 278, ал. 3 ГПК). С обжалваното определение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че са били осъществени предпоставките на чл. 57, ал. 2, изр. 1 от отменения правилник: 1) във втората фаза на производството по делба е допусната съдебнотехническа експертиза със задачи за поделяемостта и пазарната стойност на апартамента, допуснат до делба при равни квоти между двамата съделители с решението по чл. 344 ГПК, а при евентуална констатация за неговата поделяемост – и за действителната (пазарна) стойност на всеки дял; 2) с определението по допускане на експертизата в тежест на всеки съделител е възложено поравно плащане на определеното от съда възнаграждение за вещото лице (суми от по 150. 00 лв.) и 3) до изтичане на съдебния срок само съделителят-касатор е представил документ, удостоверяващ извършеното плащане на тази разноска, но не и съделителят-ответник по частната касационна жалба. Въззивният съд е приел, че първостепенният, в съответствие с предвиденото в чл. 57, ал. 3 от Правилника е постановил предаването/ съхраняването на делото в архив и неговото докладване, ако до изтичане на срока за неговото пазене/ съхраняване (някой) от съделителите внесе остатъка от определеното възнаграждение за изслушване на експертизата (втората сума от 150. 00 лв.). Поради това въззивният съд е достигнал до извода, че е неоснователна частната жалба на касатора срещу определението на първата инстанция за внасяне на делото в архив. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че повдигнатите въпроси обосновават обжалваното определение, а това обосновава общото основание от чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Приложените определение и решение на ВКС, постановени съответно по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 и чл. 290 ГПК, обсъждат различни въпроси. Това изключва допълнителното основание от чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Определението на въззивния съд не противоречи и на определението на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, нито на определението на окръжен съд. Тези две приложени от касатора определения обосновават допустимостта на частната жалба срещу определението за „внасяне на делото в архив“, като я поставят в хипотезиса на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос обаче е по допустимостта, а не по основателността на частната касационна жалба и е разрешен с определение № 159/ 03.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2171/ 2017 г. на ВКС, ГК, I-во отд, което има задължително действие за настоящия състав. Изложеното изключва и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Обобщеният вид на повдигнатите от касатора въпроси и липсата на практика, в която ВКС да им е отговарял, обосновават допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при допълнителните съображения, че са с идентично съдържание разпоредбите на чл. 57 от отменения (и приложим) Правилник за администрацията на съдилищата и чл. 60 от сега действащия. Следователно обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол. По повдигнатите въпроси настоящият състав на ВКС намира, че: Когато във втората фаза на производството по делба, съдът е допуснал експертиза за оценка на имотите и съставяне на дяловете, той има задължението да определи възнаграждението на вещото лице и да възложи заплащането му в тежест на всеки от съделителите съразмерно на дела му в съсобствеността. Съдът има и задължение да определи и срок за внасяне на тези разноски по делото (чл. 160, ал. 1 ГПК), но от закона не произтича задължение да информира съделителите, че ще постанови предаването на делото в архив, ако в дадения срок в възнаграждението не бъде изцяло платено (чл. 57, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата (отм. с ДВ бр. 47/ 13.06.2017 г.) или чл. 60, ал. 2 от действащия сега Правилник). Срокът тече от съдебното заседание, включително за съделителя, който не се е явил, освен ако съдът е допуснал експертизата в закрито заседание. Правните средства за защита срещу неправилното определение за предаване на делото в архив като процесуална тежест от незаплатеното (изцяло) възнаграждение за вещото лице са оттеглянето на това определение – служебно или по молба от съделител (чл. 253 ГПК), молбата за определяне на срок при бавност (чл. 255 – 257 ГПК) и искът за отговорност на държавата от дейност на органите на съдебната власт за нарушаване на правото на разглеждането и решаването на делото в разумен срок (чл. 2б ЗОДОВ), който може да се предяви и докато делбеното дело е висящо. Съделителят има правен интерес да внесе и частта от възнаграждението, която съдът е възложил в тежест на друг съделител, ако срокът за плащане е изтекъл, а тя не е платена. Чуждите (на другия съделител) разноски по експертизата за оценка на имотите и съставяне на дяловете подлежат на възстановяване за съделителя, който ги е платил, с решението по извършване на делбата. Мотивите за дадените отговори са следните: С влязлото в сила решение по допускане на съдебната делба приключва първата фаза на особеното исково производство и започва втората. Нейната цел е делбата да бъде извършена. За постигането на целта е от значение предвиденото в чл. 69, ал. 2 ЗС, а разпоредбата задължава съдът да събере доказателства дали е възможно всеки от съделителите да получи своя дял в натура. Действителната (пазарна) оценка на имотите и тази на дяловете на съделителите са от значение и за определяне на държавните такси (чл. 73 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). За тези доказателства във втората фаза на делбата съдът може да допусне експертиза със задачи за оценка на имотите и съставянето на дяловете, а за тяхното събиране са необходими разноски – възнаграждение за вещо лице. С определението по допускане на експертизата съдът го възлага в тежест на всеки от съделителите съразмерно на дела му в съсобствеността (чл. 160, ал. 1, вр. чл. 355, изр. 1 ГПК) и дава срок за внасяне (чл. 160, ал. 1 ГПК, вр. чл. 355, изр. 1 ГПК). Срокът тече от откритото съдебно заседание, включително за съделителя, който не се е явил, освен ако експертизата е допусната в закрито заседание. Само тогава съдът има задължение да съобщи определението на всеки от съделителите, а срокът за плащане на съразмерната част от възнаграждението започва да тече от датата на съобщението. Санкционната последица (процесуалната тежест) поради това, че в дадения срок възнаграждението не е платено е в чл. 57, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата (отм. с ДВ бр. 47/ 13.02017 г.), а сега - чл. 60, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1 от действащия Правилник – съдът постановява предаване на делото в архив. Законът не му вменява задължение да информира съделителите за нея. Определението по чл. 57, ал. 2, изр. 1 от Правилника е с организационен характер (по движението на делбеното дело) и изяснява мястото и отговорните служители на съдебната администрация за неговото съхранение като канцеларско досие. По аргумент от чл. 253 ГПК това определение подлежи на оттегляне от съда, който го е постановил (служебно или по молба от съделител). Други предвидени в закона средства за защита са молбата за определяне на срок при бавност и искът по чл. 2б ЗОДОВ. Дори когато определението по чл. 57, ал. 2, изр. 1 от отменения Правилник (сега чл. 60, ал. 2, изр. 1) е правилно, то подлежи на оттегляне поради изменени обстоятелства, а делбеното дело – на насрочване - в хипотезата, в която който и да е от съделителите внесе пълния размер на разноските по експертизата. Репарацията на тази чужда (определена за друг съделител) разноска се присъжда с решението по извършване на делбата. В обжалваното определение въззивният съд правилно е приел, че не следва да отменя определението за внасяне на делото в архив само поради това, че първата инстанция не е информирала съделителите за предстоящото внасяне на делото в архив, ако не платят (изцяло) възнаграждението в срок. Посочил е и възможността касаторът да внесе чуждите (на другия) съделител разноски по изслушване на допуснатата екпертиза и да провокира следващото развитие на делбеното производство. Определението по чл. 57, ал. 2, изр. 1 от отменения Правилник, респ. чл. 60, ал. 2, изр. 1 от сега действащия подлежи на оттегляне от съда, който го е постановил, и при изменени обстоятелства (чл. 253 ГПК). Частната касационна жалба е неоснователна. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 39/ 12.01.2017 г. по ч. гр. д. № 825/ 2016 г. на Софийски окръжен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ц. С. Ц. срещу определение № 39/ 12.01.2017 г. по ч. гр. д. № 825/ 2016 г. на Софийски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.