9 Р Е Ш Е Н И Е № 101 [населено място], 16.07.2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2666 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. А., физическо лице, упражняващо дейност като земеделски производител, срещу решение № 252 от 29.07.2022г. по в.т.д. № 137/2022г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 4 от 14.01.2022г. по т.д. № 72/2021г. на Окръжен съд - Добрич за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Стойчеви 57-62“ООД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендирано е било заплащане на сумата от 27 000 лева, подлежаща на връщане цена, платена по договор за покупко-продажба на селскостопанска техника DIECI Agri Farmer 26.6 от 09.04.2019г., който е бил развален, със законната лихва за забава от 13.05.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и 1 800 лева изтекли лихви от 13.08.2020г. до 12.05.2021г. Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно, тълкувайки тристранното споразумение от 13.08.2020г., въззивният съд е приел, че страните по делото са уредили отношенията си във връзка със сумата от 27 000 лева и договорът за покупко-продажба от 09.04.2019г. не е бил развален, а се касае за заместване в дълг по чл. 102 от ЗЗД. Нарушена е нормата на чл. 20 от ЗЗД. Съдът не е изследвал действителната воля на страните, правната природа на сключеното споразумение и произтичащите от последното права и задължения. От въззивния съд не са били съобразени издадените от ответника по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС кредитни известия от 13.08.2020г., потвърждаващи посоченото в споразумението от същата дата, че правоотношенията между ищеца и ответника се прекратяват. Обстоятелството е било потвърдено от ответника с подадения от него отговор на исковата молба. Също съгласно отговора на исковата молба сумата от 27 000 лева е трябвало да послужи като обезщетение за ползване, за което от ответника е била издадена фактурата от 13.08.2020г. Няма законна пречка в тристранното споразумение да бъдат инкорпорирани както споразумение за прекратяване на действието на договор за покупко-продажба на движима вещ поради неизпълнението на договорни задължения от страна на купувача, така и договор за продажбата на същата вещ между продавача и третото лице. Липсват каквито и било данни за волеизявления, които да обосновават извода, че клаузата на чл. 4 от тристранното споразумение е релевантна към авансово платената от ищеца (купувач) сума по договора за продажба от 09.04.2019г. Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд. Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове – уважени в пълните претендирани размери. От насрещната страна по жалбата „Стойчеви 57-62“ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Споделят се фактическите и правни изводи на въззивния съд. Страната иска, ако предявените от касатора искове се приемат за основателни, да се разгледа направеното възражение за прихващане с дължимо обезщетение за лишаване на „Стойчеви 57-62“ООД от ползването на земеделската техника. С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за задължението на съда, при спор относно съдържанието на сключен между страните договор, да го тълкува, като търси действителната им обща воля, отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Допуснатото обжалване е за проверка на съответствието на въззивното решение в обжалваната част с практиката на Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Варна е приел от фактическа страна, че на 09.04.2019г. между страните е бил сключен писмено договор за покупко-продажба, съгласно който дружеството „Стойчеви 57-62“ ООД се е задължило да прехвърли на касатора собствеността и да достави селскостопанска техника DIECI Agri Farmer 26.6 при цена от 54 000 лева без ДДС (64 800 лева с ДДС). Цената е била платима на две вноски – 27 000 лева първоначално плащане и 37 800 лева, платими до 30.09.2019г. Сумата от 27 000 лева (22 500 лева данъчна основа и 4 500 лева ДДС) е била платена от касатора. За доставката от продавача е била издадена данъчна фактура № [ЕГН]/04.04.2019г. Втората вноска, за която е била издадена данъчна фактура № [ЕГН]/09.04.2019г. (31 500 лева данъчна основа и 6 300 лева ДДС) не е била платена и от „Стойчеви 57-62“ООД са били предприети съдебни действия (обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запори върху банковите сметки на касатора). За да бъде доброволно уреден спорът, на 13.08.2020г. между касатора, „Стойчеви 57-62“ООД и Р. Н. С., също земеделски производител, е било сключено писмено споразумение. Съгласно споразумението (чл. 1, ал. 1) касаторът и търговското дружество са признали за безспорно, че П. А. А. дължи на „Стойчеви 57-62“ООД сумата от 37 800 лева неплатен остатък от продажбената цена по договора от 09.04.2019г., 3 339 лева законна лихва върху сумата от 01.10.2019г. до 13.08.2020г., 1 200 лева платено адвокатско възнаграждение за водене на обезпечително дело пред частен съдебен изпълнител, 40 лева платена държавна такса за образуване на дело за обезпечение на бъдещ иск и 68. 10 лева, платена такса на ЧСИ. Предмет на споразумението е било уреждането на спора относно посочените задължения, както и прехвърлянето на собствеността на селскостопанската техника и избягването на спорове чрез взаимни отстъпки (чл. 1, ал. 2). Страните по споразумението са приели още, че с подписването му се прекратяват правоотношенията между „Стойчеви 57-62“ООД и касатора, възникнали въз основа на договора за продажба, и се създават нови такива между „Стойчеви 57-62“ООД и Р. Н. С.. Той поема всички права и задължения на касатора по договора за продажба и ще закупи вещта за сума от 42 808 лева, платима на две вноски (чл. 2). Касаторът се е съгласил в деня на подписване на споразумението да предаде владението над вещта селскостопанска техника на Р. Н. С.. Търговското дружество и касаторът са декларирали, че с подписване на споразумението намират правоотношенията си по договора за продажба от 09.04.2019г. за окончателно уредени и нямат нито сега, нито за в бъдеще каквито и да са претенции за заплащане на каквито и да са суми на основание договора, както и по отношение на неговото изпълнение (чл. 4). Съгласно клаузата на чл. 5 от споразумението търговското дружество се е задължило да предприеме конкретни действия по отмяна на наложените запори. Въз основа на споразумението земеделската техника е била предадена от касатора на Р. Н. С.. Също съгласно въззивното решение на 13.08.2020г. от „Стойчеви 57-62“ООД, по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, са били издадени кредитни известия № [ЕГН] и №[ЕГН] към фактура № [ЕГН]/04.04.2019г. и фактура № [ЕГН]/09.04.2019г. съответно за суми от 4 500 лева и 6 300 лева ДДС. След получаването на покана по чл. 103 от ДОПК от 05.01.2021г. с писмо касаторът е поискал от ответника връщане на сумата от 27 000 лева, поради разваляне на договора за продажба. Това е било отказано от „Стойчеви 57-62“ООД с писмо от 05.02.2021г. В писмото е било посочено, че до разваляне на договора за продажба се е стигнало поради неизпълнението на касатора, а договореностите по споразумението е трябвало да бъдат отразени и в счетоводните книги. Ако касаторът претендира връщане на сума от 27 000 лева, то търговското дружество ще има правно основание да претендира дължима сума за ползване на вещта, предмет на договора за продажба, развален по силата на споразумението от 13.08.2020г., която сума е с не по-малка стойност на претендираната от касатора. Обстоятелствата са били потвърдени с писмо на дружеството от 19.02.2021г., както и в първоначалния отговор на исковата молба по делото. С отговора е било допълнено, че страните са уговорили да подпишат още едно допълнително споразумение, по силата на което да признаят извършеното плащане от 27 000 лева за плащане на обезщетение за ползване на техниката от 09.04.2019г., когато вещта е била предадена с приемо-предавателен протокол, до 13.08.2020г., като в тази връзка търговското дружество да издаде нова фактура на стойност 27 000 лева с ДДС. С отговора е бил представен проект за споразумение в този смисъл и данъчна фактура № [ЕГН]/13.08.2020г. Също с подадения първоначален отговор е било направено евентуално възражение за прихващане с вземането на дружеството от 27 000 лева, представляващо обезщетение за ползване на селскостопанската техника, във връзка с което е било издадена фактура № [ЕГН]/13.08.2020г. С допълнителната искова молба касаторът е отрекъл да се е съгласявал да плати обезщетение за ползване в размер на 27 000 лева, както и при него не е била осчетоводена фактурата от 13.08.2020г. В този смисъл е било заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана в първоинстанционното производство. Въз основа на допусната по искане на търговското дружество съдебно-оценителна експертиза средномесечната пазарна наемна цена за ползването на селскостопанската техника за периода от 09.04.2019г. до 13.08.2020г. е била определена в размер на 562. 50 лева месечно, или 7 856. 25 лева за целия период. При тези възприети фактически обстоятелства въззивният съд е направил извод за неоснователност на твърдението на касатора за разваляне на договора за продажба. Според този съд не е отправяно изявление от изправната страна за разваляне, нито договорът е развален с тристранното споразумение. Целта на споразумението е била да бъде продължено действието на договора за продажба. Иначе отношенията биха се уредили с двустранни споразумения – отделно за прекратяване на договора за продажба и отделно споразумение между продавача и третото лице. Извършено е било заместване на длъжника – ищец от трето лице, които встъпва във всички негови права и задължения, което отговаря на хипотезата на чл. 102 от ЗЗД. Това заместване е станало със съгласието на кредитора търговско дружество, при което се установява хипотезата на чл. 102 от ЗЗД – заместване на длъжник в дълг. Правоотношението, което е породило този дълг, не се е прекратило. Заместеният длъжник е бил освободен от отговорност към кредитора. Основанието за изпълнението до момента на заместването задължение за плащане на цената не отпада и не се дължи връщане на полученото. Това, според въззивния съд, изрично е намерило отражение в споразумението в чл. 4 – първоначалните страни изрично са заявили, че правоотношенията са окончателно уредени и нямат нито сега, нито за в бъдеще каквито и да са претенции за заплащане на суми на основание на договора – което е съобразено и с чл. 102, изр. 2 от ЗЗД. В подкрепа на продължилото действие на договора е и начинът на заплащане на продажбената цена от третото лице - за в бъдеще. Със споразумението не е било уговорено връщането на авансово платената цена. Относно издадените кредитни известия въззивният съд е отбелязал, че същите като счетоводни документи, имащи вторичен характер, не могат да променят съдържанието на сключеното тристранно споразумение, респективно да водят до извод, че договорът за покупко-продажба е развален. Тъй като не се установява разваляне на договора за продажба, искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на сумата от 27 000 лева, е бил приет от въззивния съд за неоснователен. Като неоснователен е бил отхвърлен и искът за лихви за забава. Направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 27 000 лева обезщетение за лишаването му ползване на селскостопанската техника за периода от 09.04.2019г. до 13.08.2020г. не е било разглеждано. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Налице е формирана по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС, съгласно която на тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД подлежи неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните. При тази своя дейност, която е обективна, съдът се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД – отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. Тази практика е материализирана в множество съдебни решения, включително посочените от касатора (решение № 81 от 07.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 546 от 23.07.2010г. по гр.д. № 856/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., , решение № 105 от 30.06.2011г. по т.д. № 944/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 157 от 30.10.2012г. по т.д. № 686/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 28.02.2013г. по т.д. № 218/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 67 от 30.07.2014г. по т.д. № 1843/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., , решение № 430 от 20.01.2015г. по гр.д. № 1673/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т.д. № 2483/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 150 от 22.12.2016г. по т.д. № 1704/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 106 от 16.07.2018г. по гр.д. № 4088/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 132 от 31.10.2018г. по гр.д. № 4116/2017г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 50 от 30.07.2019г. по т.д. № 1883/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 5 от 06.02.2020г. по гр.д. № 641/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о. решение № 50044 от 12.01.2023г. по т.д. № 92/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). По основателността на касационната жалба: С оглед трайната и непротиворечива практиката на Върховния касационен съд в посочените решения касационната жалба е основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК). Неправилен е изводът на въззивния съд, че не се установява уговорка между страните по делото за разваляне на договора за продажба от 09.04.2019г. и поради това няма основание за връщане на касатора на сумата от 27 000 лева авансово платена цена, съответно че изрично според споразумението от 13.08.2020г. такава сума не е дължима. От въззивния съд не е съобразено, че сключеното на 13.08.2020г. споразумение е тристранно. То е касаело действието на предходно сключения договор за продажба във връзка с придобиваните от трето лице (земеделския производител Р. Н. С.) права, съответно поеманите от него задължения, след като договорът за продажба вече не е обвързвал продавача „Стойчеви 57-62“ООД и касатора - купувач. В този смисъл изрично е било посочено какви са били неизпълнените задължения на касатора по договора за продажба и че „Стойчеви 57-62“ООД и касаторът прекратяват правоотношенията си. Собствеността върху селскостопанската техника се е придобивала от новия купувач и тя е трябвало бъде предадена от касатора на новия собственик, който ще плати останалите неизпълнени парични задължения– неплатената втора вноска от цената, лихва за забава и разноски по воденото обезпечително производство. Преустановяването на правната връзка между „Стойчеви 57-62“ООД и касатора е било поради разваляне на договора за продажба. Обстоятелството се извежда от изрично констатираните в споразумението неизпълнени задължения на касатора по договора за продажба; предприетите от „Стойчеви 57-62“ООД в същия ден действия по издаване на кредитни известия по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС (дължими при развалянето на доставка, за която е била издадена данъчна фактура); както и уговореното фактическо предаване на селскостопанската техника от касатора на новия собственик. Не е било предмет на споразумението от 13.08.2020г., тъй като е касаело само „Стойчеви 57-62“ООД и касатора, но не и новия купувач, връщането на авансово платената цена от 27 000 лева (22 500 лева данъчна основа и 4 500 лева ДДС) и дължимостта на обезщетение за осъщественото от касатора ползване на селскостопанската техника за времето от 09.04.2019г. до 13.08.2020г. В този смисъл декларативно посоченото в споразумението от 13.08.2020г., че „Стойчеви 57-62“ООД и касаторът намират правоотношенията си по договора за продажба от 09.04.2019г. за окончателно уредени, не касае тези права и задължения. Това тълкуване на споразумението от 13.08.2020г. съобразява посочената по-горе съдебна практика. Тълкуването съответства на изявената воля от страните съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД, като по-специално отчита целта на споразумението (да уреди правата и задълженията, касаещи трите страни по него) и отговаря на добросъвестността. Не би съответствало на добросъвестността тълкуване в смисъл, че при връщането на селскостопанската техника, авансово платената цена би останала изцяло в тежест на касатора, нито че „Стойчеви 57-62“ООД е лишено от обезщетение за ползването на вещта за период, за който не е имало основание тя да бъде ползвана от касатора. Всъщност такова тълкуване е поддържал самият ответник преди образуване на делото (видно от съдържанието на писмата от 05.02.2021г. и 19.02.2021г. до касатора), както и в хода на делото с подадения отговор на исковата молба. Страната единствено е считала, че подлежащата на връщане авансово платена цена е равна на дължима сума за ползване на вещта, предмет на договора за продажба, развален по силата на споразумението от 13.08.2020г., и в този смисъл страните ще подпишат допълнително споразумение. Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Съгласно споразумението от 13.08.2020г. договорът за продажба от 09.04.2019г. е бил развален. Тъй като не се е касаело за договор с продължително или периодично изпълнение, развалянето е имало обратно действие (чл. 88, ал. 1 от ЗЗД). Касаторът е дължал връщане на вещта (селскостопанската техника), а „Стойчеви 57-62“ООД - авансово платената цена от 27 000 лева. Искането по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД на касатора за връщане на сумата от 27 000 лева е било основателно. Който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Същевременно от касатора е било дължимо обезщетение за лишаването на „Стойчеви 57-62“ООД от ползването на собствената на дружеството вещ. Това е било за периода от 09.04.2019г., датата на сключване на договора за продажба, до 13.08.2020г., датата на предаване на вещта на новия купувач, съгласно споразумението от същата дата. С осъщественото за този период ползване, за което при развалянето на договора за продажба не е имало основание, касаторът се е обогатил, а „Стойчеви 57-62“ООД – обеднило (чл. 59, ал. 1 от ЗЗД). Дължима е средномесечната пазарна наемна цена за ползването на селскостопанската техника. Съгласно заключението на съдебно-оценителна експертиза тази цена е в размер на 7 856. 25 лева и до този размер направеното от „Стойчеви 57-62“ООД съдебното възражение за прихващане е основателно. Както се посочи задълженията по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не са били уредени нито със споразумението от 13.08.2020г., нито с допълнително споразумение. Въззивното решение следва да бъде отменено и искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се уважи до размера от 19 143. 75 лева. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез прихващане със сумата от 7 856. 25 лева дължимо обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД (чл. 298, ал. 4 от ГПК). При отправената от касатора - ищец покана за връщане на авансово платената цена, поне от 05.02.2021г. от ответника е дължимо обезщетение за забава върху сумата от 19 143. 75 лева в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ, бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.)). До датата на исковата молба (13.05.2021г.) са дължими лихви в размер на 515. 82 лева. За тази сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния предявен размер от 1 800 лева и период – отхвърлен. По разноските С оглед окончателния изход на спора следва да бъдат разпределени разноските на страните по делото. При претендирани от касатора – ищец в първоинстанционното производство 31 916. 69 лева и уважени искове за 19 659. 57 лева от направените разноски в размер общо от 3 795. 77 лева са дължими 2 338. 06 лева. Разноските са за платена държавна такса (1 276.67 лева), адвокатско възнаграждение (1 786 лева), вещи лица (665 лева) и обезпечение на исковете (68. 10 лева). Същите претенции са били поддържани и във въззивното производство, при което от направените разноски (за държавна такса по въззивната жалба) са дължими 393. 19 лева. В касационното производство във фазата по допускане на касационно обжалване са направени разноски от 30 лева платена държавна такса и 3 000 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 05.09.2022г. С оглед изхода на делото от разноските са дължими 1 866. 37 лева. Във фазата по разглеждане на касационната жалба на страната са дължими направените разноски за платена държавна такса до размера от 393. 19 лева. Или общо за всички инстанции на касатора са дължими разноски от 4 990. 81 лева, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК. Разноски са дължими и на насрещната страна „Стойчеви 57-62“ООД - общо 3 744. 35 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК). В първоинстанционното производство при отхвърляне на искове за сума от 12 257. 12 лева и претендирани 31 916. 69 лева са дължими 979. 29 лева от разноските (150 лева за вещи лица и 2 400 лева разноски за адвокат). Във въззивното производство са дължими 1 382. 53 лева от общо направените 3 600 лева разноски за адвокат. Същият размер на разноските, при частично оставена без разглеждане и частично отхвърлена касационна жалба, са дължими в касационното производство. Представен е договор за правна защита и съдействие от 24.10.2023г. с уговорено възнаграждение за адвокат от 3 600 лева за изготвяне на отговор на касационната жалба. Във фазата на разглеждане на касационната жалба разноски от „Стойчеви 57-62“ООД не се установяват и не се претендират. Воден от горното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 252 от 29.07.2022г. по в.т.д. № 137/2022г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 4 от 14.01.2022г. по т.д. № 72/2021г. на Окръжен съд - Добрич за отхвърляне на предявените от П. А. А., упражняващ дейност като земеделски производител, срещу „Стойчеви 57-62“ООД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 27 000 лева, подлежаща на връщане цена, платена по договор за покупко-продажба на селскостопанска техника DIECI Agri Farmer 26.6 от 09.04.2019г., който е бил развален, със законната лихва за забава от 13.05.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и 1 800 лева изтекли лихви от 13.08.2020г. до 12.05.2021г., с разноските, като вместо това постановява: ОСЪЖДА „Стойчеви 57-62“ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на П. А. А., упражняващ дейност като земеделски производител, с ЕГН [ЕГН] и БУЛСТАТ[ЕИК], с адрес [населено място],[жк], вх.“А“, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 19 143. 75 лева (деветнадесет хиляди сто четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), подлежаща на връщане цена, платена по развален договор за покупко-продажба на селскостопанска техника DIECI Agri Farmer 26.6 от 09.04.2019г., със законната лихва за забава от 13.05.2021г. до окончателното плащане, както и 515. 82 лева (петстотин и петнадесет лева и осемдесет и две стотинки) изтекли лихви от 05.02.2021г. до 12.05.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 27 000 лева като погасен чрез прихващане с вземане на „Стойчеви 57-62“ООД за обезщетение за лишаване от ползване на селскостопанска техника за времето от 09.04.2019г. до 13.08.2020г., както и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви в останалата част - до предявения размер от 1 800 лева и период. ОСЪЖДА „Стойчеви 57-62“ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на П. А. А., упражняващ дейност като земеделски производител, с ЕГН [ЕГН] и БУЛСТАТ[ЕИК], с адрес [населено място],[жк], вх.“А“, ет. 1, ап. 2, сумата от 4 990. 81 лева (четири хиляди деветстотин и деветдесет лева и осемдесет и една стотинки) разноски в първоинстанционното, въззивното и касационното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК. ОСЪЖДА П. А. А., упражняващ дейност като земеделски производител, с ЕГН [ЕГН] и БУЛСТАТ[ЕИК], с адрес [населено място],[жк], вх.“А“, ет. 1, ап. 2, да заплати на „Стойчеви 57-62“ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 3 744. 35 лева (три хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) разноски в първоинстанционното, въззивното и касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2