3 Р Е Ш Е Н И Е № 341 [населено място], 06.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 252 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 520 от 17.11.2010г. на Плевенски окръжен съд, по гр.д. №854 /2010г., с което е отменено решение №1359 от 05.07.2010г. на Плевенски районен съд по гр.д. № 5726/2009г. и вместо това е отхвърлен предявения от [община] против [фирма] иск по чл. 108 ЗС за собственост върху */* ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * или УПИ * от кв. * по плана на [населено място]. С определение № 348 от 06.04.2011г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по въпросите за задължението на първоинстанционния съд да изясни твърденията на страните, фактите, които са от значение по делото, да разпредели доказателствената тежест и да укаже за кои факти страните не сочат доказателства, както и за задължението на въззивния съд да поправи допуснатите нарушения в тази насока от първоинстанционния съд. Жалбоподателят [община] намира решението за неправилно. Съдът е приел, че ищецът не е доказал, че ответникът държи имота. Този извод се дължи на първо място на нарушаване на процесуалните правила относно задължението да съда да посочи кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест. От друга страна, налице е необсъждане на всички събрани доказателства, тъй като от договора за замяна с държавата е видно, че ответникът владее съответните части от имота. Ответникът по жалбата [фирма] чрез пълномощника си адв. А. намира жалбата за неоснователна. П. страна Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Имотът, предмет на спора, е бил отчужден със Заповед № 2653/08.09.1979г. на ИК на Г. - П. за мероприятие по застроителния план - Дворец на В. и Дом на химика. Понастоящем в него е изградена сграда - Дом на културата и българо-съветската дружба. С решение на Плевенски районен съд по гр.д. № 981/2007г., влязло в сила на 25.07.2008г., е признато за установено по отношение на Държавата, че */* ид.ч. от имота са собственост на [община]. С договор за замяна от 05.01.2007г. Областният управител на Област П. е прехвърлил на ответницата [фирма] собствеността върху */* ид.ч. от имот на [улица], представляващ */* ид.ч. от ПИ № *, целия от * кв.м. Спорът е съсредоточен върху въпроса дали сделката е породила транслативно-вещен ефект с оглед на това дали прехвърлителят е бил собственик. Съдът е приел, че ищецът [община] е собственик на спорните части от имота и със сключената сделка замяна Държавата е прехвърлила чужд имот. Имотът е общинска собственост съгласно чл.2, ал.1, т.4 З./в редакция към ДВ бр. 96/1999г./, а не държавна такава. Изводът на съда, че осъщественото мероприятие - изграждане на Дом на българо-съветската дружба е мероприятие с общинско, а не с национално значение обосновава правото на собственост на общината съгласно чл. 2, ал.1, т.4 З. и §42 ПЗР ЗИД ЗОС - ДВ бр. 96/1999г., според които отчуждените имоти за обществени и благоустройствени мероприятия на общините са общинска собственост. По същия начин е обоснована собствеността на общината относно */* ид.ч. от имота във влязлото в сила решение по гр.д.№ 981/2007г. на П.. Независимо от извода, че правото на собственост принадлежи на общината, съдът е отхвърлил иска поради недоказване, че ответният търговец упражнява фактическа власт върху вещта, респ. върху идеални части от нея. По основанието за допускане на касационно обжалване: Констатирано е противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, а именно: Решение № 886 от 13.12.2010г. по гр.д. № 1553/2009г. на І г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. Според него първоинстанционният съд е длъжен чрез въпроси към страните да изясни техните твърдения - чл. 145 ГПК; да изготви доклад със съдържанието по чл. 146, ал.1 ГПК, включително да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства. Ако тези задължения не бъдат изпълнени от първата инстанция, въззивният съд следва да отстрани нарушенията сам, в противен случай решението му ще бъде порочно, както и това на първоинстанционния съд. Настоящият състав възприема така създадената практика, която напълно съответства на създадените в сега действащия ГПК нови процесуални правила, имащи за цел да дисциплинират участниците в производството и да ускорят разглеждането на делата, като същевременно гарантират, че няма да бъдат злепоставени интересите на страните. По основателността на касационната жалба: Предвид даденото разрешение в посочената по-горе задължителна практика обжалваното решение се явява неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. В изготвения доклад по делото Плевенски районен съд не е посочил кои права и обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест и за кои факти не са посочени доказателства както изискват разпоредбите на чл. 146, ал.1, т.3, 4 и 5 и ал.2 ГПК. С оглед на това докладът е останал непълен. Съдът не е поставил и въпроси на страните за изясняване на твърденията и отделяне на спорните от безспорните обстоятелства. В. съд от своя страна не е предприел действия по поправяне и допълване на доклада чрез изясняване на подлежащите на доказване и на безспорните факти. При това положение за ищеца е останало неясно за кои обстоятелства следва да ангажира доказателства. В депозирания от [фирма] отговор на исковата молба са изложени възражения единствено относно твърденията в исковата молба, че имотът не е бил държавна, а е общинска собственост; изрично е отбелязано, че по искането за предаване на владението петитумът съответства на чл. 108 ЗС и искът е допустим. Оспорване на владението върху имота не е заявено. Едва в писмената защита пълномощникът на ответника се е позовал на липсата на доказателства, ангажирани от ищеца, относно за владението или държането на вещта. Ответникът е длъжен в отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават - чл. 131, ал.2, т.5 ГПК и губи възможността да стори това по-късно - чл. 133 ГПК. Ето защо, при незаявено оспорване на фактическата власт върху вещта в отговора на исковата молба, то това обстоятелство е следвало да се счита за безспорно в процеса и ищецът не е бил длъжен да ангажира нарочни доказателства в тази насока. Следва да се отбележи и че твърденията на защитата на ответницата не са за липса на фактическа власт, а за липса на доказателства за това обстоятелство. Същевременно, по делото са налице косвени доказателства за осъществяваното от ответницата владение - това е молбата й за закупуване на имота от 10.02.2006г., в която сочи, че в имота има поставен павилион, нейна собственост, а и самия договор за замяна от 05.01.2007г., от съдържанието на който е несъмнено, че ответницата владее прехвърлената идеална част. В обобщение се налага извод, че е доказана фактическа власт върху вещта като предпоставка за уважаване на предявения иск за ревандикация. Останалите предпоставки: че ищецът е собственик на имота и че липсва правно основание за фактическа власт на ответника съдът е приел за доказани, поради което не следва да бъдат обсъждани отново. Може да се отбележи, че въпросът за собствеността върху процесните идеални части от поземления имот е разрешен по същия начин, както и във влязлото в сила решение между праводателя на ответницата - Държавата и ищеца - [община] относно останалите идеални части от имота. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново за уважаване на предявения ревандикационен иск. Ищецът има право на сторените разноски в производството, които възлизат на 147лв. държавни такси и 400лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение 520 от 17.11.2010г. на Плевенски окръжен съд, по гр.д. №854 /2010г. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] с адрес на управление: [населено място], [улица], представляван от Д. Н. И., че [община] е собственик на */* /шестдесет и осем върху четиристотин тридесет и едно/ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] или УПИ * от кв. * по плана на [населено място], находящ се на [улица] ОСЪЖДА [фирма] на основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху посочения имот на [община], както и да заплати сумата 547 /петстотин четиридесет и седем/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: