Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр. София, 09.06.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през 2017г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 134 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. В. Я. срещу присъда от 18.11.2016г. на Окръжен съд-гр. Благоевград, 4-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 350/2016 г. С жалбата се претендира не правилно приложение на закона. Според защитника деянието е малозначително и законосъобразният изход от производството е изисквал потвърждаване на оправдателната първоинстанционна присъда. Направено е искане за отмяна на въззивния акт и за оневиняване на подсъдимия. В допълнение към жалбата е подчертан факта на предназначението на веществото – за собствена на подсъдимия употреба, който в съчетание с количеството му предопределя малозначителност на извършеното по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК . В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговия защитник не вземат лично участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, определени от чл. 347, ал. 1 НПК, прие, че жалбата е основателна. С присъда от 18.05.2016 г., постановена по НОХД № 246/2016 г., състав на Районен съд - гр. Сандански е признал подсъдимия М. Я. за невиновен в това, че на 23.10.2015 г. в [населено място], [улица], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 0,95 грама марихуана със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 9,7 %, на стойност 5.70 лева и случая е маловажен, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Постановено е отнемане в полза на държавата на инкриминираното количество марихуана. В рамките на иницииран от прокурора инстанционен контрол присъдата, в оправдателната й част, е отменена с оспорения по касационен ред въззивен съдебен акт, като вместо това подсъдимият Я. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК и при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание глоба в размер на 800 лева. С оглед изхода на делото заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на подсъдимия. За да приеме, че е налице маловажен случай на противозаконно държане на марихуана, въззивният съд е преценил, че количеството и паричната равностойност на предмета на деянието следва да се разглеждат като част от комплекса обстоятелства, предопределящи маловажност на случая, но не и негова малозначителност. В тази насока е съобразил предходното осъждане на подсъдимия за същото по вид престъпление, както и това, че то е било постановено по-малко от година преди понастоящем инкриминираните събития. На тази база въззивният съд е преценил, че е завишена личната обществена опасност на подсъдимия, а от тук – и степента на обществена опасност на извършеното от него деяние. Акцентирал е на ангажимента на държавата към охрана не само на общественото здраве, но и на здравето на отделния гражданин, поради което е отхвърлил състоятелността на аргумента за предназначението на веществото за лична употреба от подсъдимия. Подчертал е и факта, че при установяване на разпространителска цел на държането, то би било квалифицирано по по-тежко наказуем състав на престъпление. Тази интерпретация на фактите от гледище на материалния закон и на заложения в него разум е несподелима. Тя не е съобразен с функциите и мястото на наказателното право в системата на правото и с общественото му предназначение и роля. Конкретно инкриминираното деяние формално осъществява обективните признаци на противозаконно държане на високорисково наркотично вещество и с оглед на това несъмнено попада в обсега на наказателно-правната забрана по чл. 354а НК. Т.е. то безусловно е противоправно. Липсва обаче съответстващо на тази противоправност ниво на обществена опасност на извършеното. А като се изхожда от даденото в чл. 9, ал. 1 НК легално определение за престъпление, именно обществената опасност е водещо съображение за противопраността. Оценката на едно деяние като общественоопасно зависи от обективните негови свойства и най-вече от свойството му да застраши или да причини вреда на защитени обществени отношения. Криминализирайки държането на високорискови наркотични вещества без съответното разрешение, законодателят е имал предвид проявите, при които вероятността от настъпването на вредоносен ефект върху правно защитените блага е висока. А конкретният случай не е такъв. Държането на 0,95 гр. марихуана, дори и в съчетание с факта на осъщественото около година преди това държане на 0,47 грама от същото по вид вещество, не разкрива присъщото на престъпленията по чл. 354а, ал. 1 – 5 НК ниво на обществена опасност. То носи твърде нисък потенциал за увреждане на правно защитените с посочената норма социални блага – човешко здраве, обществен морал, сигурност. Няма някакво специфично съчетание на елементи на деянието или специфика в обстоятелствата, при които е извършено то, които да налагат друг извод за степента на неговата укоримост и да оправдаят използването на санкционните механизми на наказателното право спрямо подсъдимия. Неприемлив е извода на въззивния съд, че данните за личността на подсъдимия, изводими от заявената от него критичност към извършеното и решимост за преориентиране на бъдещото му поведение, доказана чрез факта, че след деянието се е ангажирал с намирането и започването на работа, следва да се преценяват единствено при отмерване на приложимото наказание. При категоричните данни по делото за предназначението на веществото – именно за собствена на самия подсъдим употреба степента на обществена опасност на извършеното няма как да се преценява дистанцирано от личността на Я.. При установената по делото фактология въззивният съд е приложил неправилно закона, като е отказал да потвърди оневиняването на подсъдимия поради малозначителност на деянието. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което искането за отмяна на въззиваната присъда и за оправдаване на подсъдимия следва да се уважи. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда от 18.11.2016г. на Окръжен съд-гр. Благоевград, 4-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 350/2016 г. в наказателно-осъдителната й част и в частта досежно разноските, като признава подсъдимия М. В. Я. с ЕГН [ЕГН] за невиновен и го оправдава по обвинението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.