Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
София, 22.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 50128 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата С. С. А. срещу решение № 1481 от 08. 07. 2015г. по в. гр. дело № 1234/2015г. на САС, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение от 19. 12. 2014г. по гр. дело № 16972/2013г. на СГС, Първо ГО, 8 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата 26 000 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 31. 07. 2011г. от водача на товарен автомобил „М.“, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното плащане, като е реализирана отговорността на ищцата за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК в размер на сумата 2 620 лв. пред двете съдебни инстанции.
Жалбоподателката релевира основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а именно нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въпреки проведеното пълно и главно доказване в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за носене на доказателствената тежест в процеса, неправилно въззивният съд е приел за неустановен механизма на процесното ПТП, противоправността и виновността на застрахования при ответника водач на товарния автомобил, и поради приет за неосъществен фактически състав на твърдяния деликт е отхвърлил прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да бъде уважен за целия предявен размер. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът ЗАД Б. В. И. груп“ АД не подава отговор на касационната жалба. В проведеното пред ВКС открито с.з. заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна и моли касационния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Поддържа, че не е установен фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач на товарния автомобил при процесния деликт.
С определение № 718 от 10. 11. 2016г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в протокол за ПТП и възпроизведен в автотехническа експертиза, когато по делото липсват доказателства, оборващи така описания механизъм.
По поставения въпрос настоящият съдебен състав приема следното:
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е установен по делото механизма на процесното ПТП, тъй като представеният протокол за ПТП няма характер на официален свидетелстващ документ досежно механизма на ПТП и тежестта за установяване на последния, доколкото този правнорелевантен факт е оспорен от ответника, вкл. чрез оспорване съдържанието на протокола за ПТП, е на ищцата, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Счел е че приетото заключение на АТЕ е базирано единствено на отразения механизъм на ПТП в протокола за ПТП, поради което то също не установява наличието на противоправно и виновно поведение на водача на товарния автомобил, сочен от ищцата за деликвент, при което при липса на други доказателства за механизма на процесното ПТП, е заключил, че носещата тежестта за доказване ищца не е установила чрез пълно и главно доказване осъществяването на част от елементите от фактическия състав на процесното непозволено увреждане, съставляващо застрахователно събитие по процесната застраховка „Гражданска отговорност“ - противоправно и виновно поведение на застрахования при ответника водач, при което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ.
Според безпротиворечивата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решения № 85 от 28. 05. 2009г. по т. д. № 768/2008г.; № 711 от 22. 10. 2008г. по т. д. № 395/2008г.; № 98 от 25. 06. 2012г. по т. д. № 750/2011г. на Второ т.о.; № 15 от 25. 07. 2014г. по т.д. № 1506/2013г. на Първо т.о.; № 24 от 10. 03. 2011г. по т.д. № 444/2010г. на Първо т.о.; № 110 от 04. 09. 2013г. по т.д. № 194/2012г. на Второ т.о.; № 227 от 12. 02. 2014г. по т.д. 0 769/2012г. на Първо т.о.; № 73 от 22. 06. 2012г. по т.д. № 423/2011г. на Първо т.о. и др., всички на ТК на ВКС, констативният протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП вр. с чл. 6 и чл. 7 Наредба № 1-167 от 24. 10. 2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС /отм. ДВ. бр. 69 от 19. 08. 2014г./, какъвто е представеният по делото, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства – АТЕ, свидетели.
Настоящият състав приема за правилна горепосочената задължителна практика, даваща отговор на поставения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, която следва да намери приложение и по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Безспорни между страните в процеса са обстоятелствата, че на 31. 07. 2011г., в района на първокласен път 1-6, около км. 425 /+800/, в посока от [населено място] към [населено място], [община], е реализирано ПТП с участието на 5 МПС /верижна катастрофа/, при което водачът на товарен автомобил „М.“, с рег. [рег.номер на МПС] , удря движещия се пред него лек автомобил „Пежо 307“ с рег. [рег.номер на МПС] , както и че между водача на товарния автомобил и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП. Спорът по делото е концентриран върху конкретния механизъм на процесното непозволено увреждане, вкл. наличието или отсъствието на противоправно виновно поведение от страна на сочения за деликвент водач на товарния автомобил, както и досежно причинно – следствената връзка между процесното ПТП и твърдяните от ищцата травматични увреждания, причинили процесните неимуществени вреди.
Съобразно гореизложения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, съставеният след посещение на мястото на ПТП /40 минути след самото ПТП/ от длъжностното лице на полицията протокол за процесното ПТП № 1247960 от 31. 07. 2011г. съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими към механизма на ПТП: местоположението на МПС, участниците в ПТП, посоката на движение на МПС, характера и вида на нанесените щети по процесните товарен и лек автомобили /по товарния автомобил – предна броня, декоративна решетка, преден капак и др. и по лекия автомобил – деформирана задна част, преден капак, предна броня и др./, вида и състоянието на пътното платно, метеорологичните условия, осветлението, като спрямо тези факти протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила, неопровергана по делото. Доколкото последният не удостоверява всички правнорелевантни факти досежно механизма на процесното ПТП, носещата тежестта за доказване ищца ангажира автотехническа експертиза и гласни доказателства /показанията на свидетеля Г. А. – съпруг на ищцата, допуснати и изслушани пред въззивната инстанция/, от които при съвкупната им преценка ведно с протокола за ПТП, се установява следния механизъм на ПТП: на 31. 07. 2011г., в района на първокласен път 1-6, около км. 425 /+800/, в посока от [населено място] към [населено място], [община], е реализирано ПТП с участието на 5 МПС, движещи се в колона, при което поради неспазване на изискуемата безопасна дистанция, водачът на товарен автомобил „М.“, с рег. [рег.номер на МПС] , удря движещия се пред него лек автомобил „Пежо 307“ с рег. [рег.номер на МПС] , в който на задна седалка, с поставен обезопасителен колан, пътува ищцата. От първоначалния удар на товарния автомобил, лекият автомобил „Пежо 307“ се премества напред и удря намиращото се пред него МПС, което от своя страна удря движещото се пред него МПС, което удря предходното МПС. Първото съприкосновение между автомобилите, участвали в процесното ПТП, е между предната част на товарния автомобил и задната част на лекия автомобил „Пежо 307“. При така установения механизъм на процесното ПТП, вещото лице по приетото от първоинстанционния съд заключение на автотехническата експертиза, заключава от техническа гледна точка, че причина за ПТП е поведението на водача на товарния автомобил и движението на последния на по - малко разстояние от безопасното, необходимо му за да спре преди мястото на удара.
Съобразно гореизложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че ищцата е осъществила изискуемото пълно и главно доказване на механизма на процесното ПТП, както и на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на товарния автомобил, съставляващо нарушение на чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, поради което изводът на въззивния съд за отсъствие на тези елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД е неправилен, изведен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 154, ал. 1 ГПК/.
Осъществени са и останалите кумулативни материалноправни предпоставки на непозволеното увреждане, съставляващо застрахователно събитие по процесния застрахователен договор.
От приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК /писмо изх. № 77 от 15. 04. 2013г. на МЗРБ, Ц. – Я., лист за преглед на пациент в спешно отделение от 31. 07. 2011г. в [населено място], рентгеново изследване от 31. 07. 2011г. на ищцата/, от заключението на медицинската експертиза на вещото лице Б. Б. и от показанията на свидетелката Г. Г. А. /дъщеря на ищцата/, които съдът кредитира в частта им съответстваща на останалите доказателства по делото, се установява, че ищцата е получила: навяхване на шийните прешлени и контузия на лявата част на гърба, които са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Пострадалата е получила спешна медицинска помощ в СМЦ – [населено място], след което е транспортирана в МБАЛ „Св. П.“, [населено място], където са извършени изследвания и консултация, поставена е шийна яка за 30 дни с цел обездвижване, след което лечението е продължило амбулаторно. Лечебно – възстановителният период при ищцата продължава около 2 месеца, като през първите две седмици болките са с по – интензивен характер, а след това се проявяват при обща преумора и рязка промяна на времето и налагат ползване на обезболяващи средства. Към момента на приключване на съдебното дирене ищцата не търпи болки в зоните на травматичните увреждания, здравословното й състояние е възстановено напълно, не са останали някакви трайни негативни последици или усложнения.
Размерът на обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при съобразяване с правилото на чл. 52 ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС, със силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, продължили около два месеца, по – интензивни през първите 2 седмици; вида и степента на телесните увреждания без фрактури и оперативни интервенции, с поставяне на обездвижваща шийна яка; активната трудоспособна възраст на ищцата – 45г., в която временната загуба на работоспособност създава известен психически и социален дискомфорт; напълно възстановеното здравословно състояние към момента на приключване на съдебното дирене, икономическата конюктура в страната и нормативно определените лимити на гражданската отговорност на застрахователите при причинени неимуществени вреди, възлиза според касационната инстанция на сумата 14 000 лв., за която е основателен предявеният пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, направено своевременно в срока за отговор на исковата молба, е неоснователно. Ответникът носи тежестта за установяване на факта на съпричиняване, който следва да е установен чрез пълно и главно доказване, каквото не е проведено успешно. Напротив от заключението на медицинската експертиза, прието от СГС, се установява, че от процесните травматични увреждания и механизъм на ПТП, не може да бъде направен извод дали ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан на задната седалка или не, тъй като със или без колан тя пак би получила същите травми, т.е. соченият от ответника факт, относим към съпричиняването на вредоносния резултат, е ирелевантен по процесното правоотношение.
Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила в частта му, в която искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата 14 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане и в частта в която, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 1 414. 80 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и втората съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено в посочената част на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, след което да бъде постановено новото решение по съществото на спора. В частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 14 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв. и е реализирана отговорността на ищцата за съдебни разноски пред първата и втората съдебни инстанции за сумата 1 205. 20 лв., въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 3 137. 40 лв. – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, пропорционално на уважената част от иска, включващи държавни такси, възнаграждения за вещи лица и хонорар за един адвокат. Сторените от ищцата деловодни разноски пред различните съдебни инстанции са както следва: пред първата инстанция – 2 240 лв., пред втората съдебна инстанция – 1 520 лв. и пред касационната инстанция – 2 050 лв.. Възражението на ответника за прекомерност на платения от ищцата адвокатски хонорар пред СГС и САС е неоснователно, тъй като сторените разноски за един адвокат не надвишават минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът не е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК в касационното производство.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1481 от 08. 07. 2015г. по в. гр. дело № 1234/2015г. на САС, ГК, 2 състав, в частта му, в която е потвърдено решение от 19. 12. 2014г. по гр. дело № 16972/2013г. на СГС, Първо ГО, 8 състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата 14 000 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 31. 07. 2011г. от застрахования водач на товарен автомобил „М.“, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното плащане, както и в частта в която, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата
1 414. 80 лв. – съдебно – деловодни разноски общо пред първата и втората съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД Б. В. И. груп“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на С. С. А., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 14 000 лв. /четиринадесет хиляди лева/, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 31. 07. 2011г. от водача на товарен автомобил „М.“, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 31. 07. 2011г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3 137. 40 лв. /три хиляди сто тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/ – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1481 от 08. 07. 2015г. по в. гр. дело № 1234/2015г. на САС, ГК, 2 състав в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|