Ключови фрази


- 10 -
РЕШЕНИЕ

№ 97

гр. София 15.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 03.06.2020 (трети юли две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Борис Илиев

Членове: Димитър Димитров

Ерик Василев


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2479 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 55 259/23.04.2019 година, подадена от „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], против решение № 2131/22.03.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановени по гр. д. № 10 664/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № ІІІ-144-423385/05.06.2016 година на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 144-ти състав, постановено по гр. д. № 3213/2018 година и е постановил друго, с което по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на С. Г. Т., извършено със заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 година на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], която й е връчена на 16.11.2017 година и с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като Т. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор автомобилен транспорт” в сектор „Платено паркиране”, отдел „Планиране”, дирекция „Паркиране и мобилност” в „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], а дружеството е осъдено да и заплати сумата от 81505.94 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 16.11.2017 година до 16.05.2018 година.
В подадената от „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от С. Г. Т. против „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.
Ответницата по касационната жалба С. Г. Т. е подала отговор на същата с вх. № 81 610/20.06.2019 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна, поради което е поискано оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея решение.
Касаторът „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] е бил уведомен за обжалваното решение на 27.03.2019 година, като подадената от него против същото касационна жалба е с вх. № 55 259/23.04.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 19/13.01.2020 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото и за това допустимо ли е въззивният съд да се произнася по пороци, които не са били въведени във въззивната жалба, да уточнява служебно съдържанието на същата и излизайки извън посоченото в нея да изгражда крайния си извод.
По така първият от поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че в раздел І, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 година изрично е посочено, че всяко решение трябва да бъде мотивирано, като мотивите трябва да съдържат най-кратко указание за спора, както и това какво е приел съда по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. Изрично е посочено, че при наличие на противоречиви доказателства съдът е задължен да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля като посочи причините за това. На последно място мотивите към съдебното решение трябва да съдържат преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС № 7/27.12.1965 година и с т. 13 от ППВС № 1/10.11.1985 година, в която е посочено, че решението се отменява и се връща за ново разглеждане, ако към него не са изложени мотиви и без тях не може да бъде извършена проверка на правилността му. При липсата на такива мотиви горната инстанция може да провери решението, ако доказателствата не са противоречиви и установяват признатото субективно право. За такова е признато и положението, когато съдът не е дал квалификация на правото, но правните му изводи кореспондират на закона или не е посочил доказателствата, на които е основал фактическите си констатации и изводи, но те ги обосновават. Мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора. Освен, че са източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и са средство за защита на правата и интересите на страните производството. От тях се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл. 235, ал. 2 от ГПК, а именно да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях. При това обсъждане съдът е длъжен да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи, кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. При това по силата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на присъдено нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Затова съдът е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Тези правила са общи и намират приложение както за първата, така и за въззивната инстанция.
По вторият от така поставените въпроси настоящия съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта само в обжалваната му част. Същевременно по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Последното правило е израз на общото такова, че предмета на спора се определя от страните. Съдът не може да се произнася нито по отношение на ненаведени от страните факти, твърдения и възражения, нито по отношение на обстоятелствата, за които между страните не съществува спор. За това при въззивното обжалване съдът може да извършва проверка на първоинстанционното решение само в рамките на посочените от жалбоподателя оплаквания за неправилност и то само в частта му, обхваната от тези оплаквания. В останалата част съдът не може да извършва проверка на първоинстанционното решение, доколкото предвид липсата на оплаквания срещу нея следва да бъде прието, че жалбоподателят е съгласен с изводите на първоинстанционния съд. Поради това въззивният съд не може да проверява обосноваността на фактическите констатации на първоинстанционния съд, нито това дали те са направени при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито да обсъжда наново събраните доказателства по делото, без във въззивната жалба да са направени оплаквания в тази връзка. Въззивният съд може да приеме различни фактически констатации от тези, приети от първоинстанционния съд само при наличието на оплаквания или след съответно обсъждане на евентуално събраните в хода на въззивното производство доказателства за новооткрити и новонастъпили факти. Съдът може да обсъди отново изцяло събраните по делото доказателства и да възприеме различна фактическа обстановка от тази, възприета от първоинстанционния съд, само в случаите, когато приеме, че направеното с въззивната жалба оплакване е основателно. В този случай съдът ще следва да постанови решение по спора като обсъди събраните по делото доказателства с оглед приетото от него положение след разглеждане на оплакванията във въззивната жалба. От посоченото е налице изключение, установено с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС съгласно което при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно по следните съображения:
Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че със заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 година на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] на С. Г. Т. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Тази заповед била връчена на Т. на 16.11.2017 година, при условията на отказ. В нея били описани нарушения на трудовата дисциплина, извършени в периода 15.05.2017 година-19.05.2017 година. Посочени били конкретни периоди от време за всяка една от посочените дати, през които Т. не използвала P. устройство. Посочени били периоди от време и броя на извършените от Т. проверки. Работодателят бил описал извършени технологично ненужни проверки на едни и същи автомобили-24 броя, 17 броя, в рамките на минути, след като вече била регистрирана проверката, че са редовно заплатили за паркиране с винетен стикер за паркиране. Посочено било напускане на района на работа. При констатиран автомобил с посочен в заповедта регистрационен номер, с резултат от проверката „не платил”, не била изпратена информация към екипа „скоби” да му бъде приложено техническо средство „скоба”. При извършени проверки били констатирани грешно въведени регистрационни номера на проверените автомобили. С. Г. Т. отричала да е извършила виновно сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] било да установи при условията на пълно, главно доказване наличието на виновното неизпълнение на трудовите задължения от Т., за което била ангажирана дисциплинарната й отговорност. Същевременно тя провеждала насрещно доказване, за да разколебае сигурността, че претендираният факт е осъществен и по този начин да осуети пълното доказване, което следвало да осъществи работодателя. С. Г. Т. навеждала доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че е извършила описаните в т. І.6, т. ІІ.5, т. ІІІ.6, ІV.5 и т. V.6 от заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 година дисциплинарни нарушения. В тези пунктове от заповедта били описани на всяка една от датите през исковия период констатираните от Т. нередовно паркирани автомобили от електронната система за почасово платено паркиране „не платил” и изпращането само на едно съобщение, съответно неизпращането на нито едно съобщение, за наличие на нередовно паркиран автомобил до екипите „скоба”; при установени два броя редовно паркирали автомобили с резултат от проверката й „платил със SMS”, с посочени в заповедта регистрационни номера на автомобилите, била изпратила съобщение до дежурния екип „скоби” № 19 да бъдат „заскобени”; грешно въведен регистрационен номер на автомобил. За установяване на тези дисциплинарни нарушения по делото били ангажирани неподписани извлечения от системата на ответника. Тези данни били възпроизведени в представените по делото доклади и становище. Достоверността на данните била силно разколебана от ангажираните по делото гласни доказателства, като всички свидетели давали показания за съществуващи проблеми в тази насока. Работодателят не бил поискал и съответно по делото не била изслушана съдебно-техническа експертиза относно съдържащите се данни в електронната система на дружеството относно подадената от Т. информация за редовно или нередовно паркираните автомобили и съответно относно отправените съобщения до дежурните екипи за поставяне на скоби. От разпитаните по делото свидетели-служители на дружеството, чиито показания следвало да се ценят съобразно изискванията на чл. 172 от ГПК, при отчитане евентуалната тяхна заинтересованост от изхода на делото, се установило наличието на технически проблеми във връзка с ползването на P. устройствата, мобилната връзка, батериите и други за отстраняването, на които били полагани усилия. Свидетелят Л. В. П. за посочения в заповедта период не бил работил в дирекция „Паркиране и мобилност”, поради което нямал преки наблюдения относно наличието или липсата на проблеми при ползването на посочените устройства и връзката им със сървъра. Затова въз основа на тях не можели да се направят обосновани изводи в тази насока. Свидетелят Е. И. К.-пряк ръководител на Т., също давал показания за наличието на технически проблеми, макар те да имали спорадичен характер. Въз основа на показанията му обаче не можели да се направят обосновани изводи относно това са били налице сочените от всички свидетели технически проблеми и през исковия период. Показанията на свидетелите Г. Л. Л., който е работил заедно с Т., както и на свидетеля В. С. Г.-бивш служител на дружеството, преценявани по реда по чл. 172 от ГПК, установявали наличието на сериозни технически проблеми, свързани с ежедневните трудови задължения за длъжността „контрольор, автомобилен транспорт”. Показанията им кореспондирали с тези на останалите свидетели, които, макар да свидетелствали за по-редки случаи на технически проблеми, не отричали съществуването на такива. Поради това въззивният съд считал, че достоверността на неподписаните извлечения от електронната система на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] била сериозно разколебана. Разглежданите нарушения на трудовата дисциплина не се установявали и от останалите ангажирани по делото доказателства. Дори и да се приемело, че С. Г. Т. била извършила тези нарушения на трудовата дисциплина, въпреки липсата на категорични доказателства в тази насока, тези пропуски в работата й не можели да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ вменявала в задължение на субекта на дисциплинарна власт при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Тази преценка била задължителна за наказващия орган и нейното извършване било изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следвало да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следвало да извърши съдебен контрол по тези въпроси. В случай, че при съобразяване на обстоятелствата, посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ въззивният съд констатирал несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следвало да се отмени. Субектът на дисциплинарна власт не бил съобразил, че на Т. не са били налагани дисциплинарни наказания преди това. Не бил съобразил и обстоятелствата, при които нарушението е извършено-наличие на сериозни технически проблеми, които препятстват точното изпълнение на трудовите задължения на служителя. Затова изводът на първоинстанционния съд, че наложеното наказание съответства на извършеното нарушение не бил обоснован. В писмения отговор на въззивната жалба „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] не бил заявил доводи срещу изводите на първоинстанционния съд, че останалите нарушения на трудовата дисциплина не били установени по делото. С оглед на това и на основание чл. 269 от ГПК тези въпроси стояли извън въззивния контрол. Само за изчерпателност следвало да се отбележи, че изводите на първоинстанционния съд в тази насока били обосновани и правилни, тъй като неизползването на P. устройството през посочените в заповедта периоди от време не съставлявало нарушение на трудовата дисциплина, предвид естеството на трудовите задължения на ищцата, които не се изчерпвали с използването на това устройство, а включвали и редица други задължения.
При разглеждането на спора първоинстанционният Софийски районен съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства-доклад с рег. № ВК-1746/16.06.2017 година, доклад с рег. № ВК-1746/29.05.2017 година, становище с рег. № 1746/1/16.06.2018 година, справка за P. устройството за периода от 15.05.2017 година до 19.05.2017 година, включително длъжностна характеристика, Инструкция за работа на служителите на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“ в сектор „Платено паркиране“, отдел „Паркиране“ на Дирекция „Паркиране и мобилност“ по райони от зоните с режим за почасово платено паркиране „синя зона“ и „зелена зона“, извлечение от книга за инструктаж било установено, че Т. в нарушение на задължението си по длъжностна характеристика-т. 1.1.7 и на раздел ІV, т. 5.1-5.12 от инструкцията, не поддържала контакт с дежурния екип „скоби“, като при установяване на нередовно паркиран автомобил не изпращала съобщение за прилагане на техническо средство „скоба“. Първоинстанционният съд приел, че дори да се приемели за основателни възраженията на Т. и в този смисъл да се кредитират показанията на свидетелите Г. Л. Л. и В. С. Г. по отношение на отклонения в позиционирането, посочено от P. устройството, проблеми с интернет връзката му непозволяващи влизането в системата и извършване на проверки, недостатъчен заряд на батерията на същото и неподходящи външни устройства поддържащи заряда й, то от това не следвал извода, че при констатиране на нередовно паркирани автомобили Т. не следва да подаде сигнал за това. Видно било, че за процесния период С. Г. Т. многократно била констатирала такива, но въпреки това не била изпълнила задълженията си по т. 1.1. 7 от длъжностната й характеристика, кореспондиращо със задължението й по раздел ІV, т. 5.1-5.12 от инструкцията. Въз основа на това първоинстанционният съд приемал, че именно тези нарушения пред процесния период представляват нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на технологичните правила и неизпълнение на законните нареждания на работодателя, съответно по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ. Въз това съставът на Софийски градски съд е приел, че първоинстанционният съд е приел, че С. Г. Т. е извършила описаните в т. І.6, т. ІІ.5, т. ІІІ.6, ІV.5 и т. V.6 от заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 година на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] дисциплинарни нарушения. В т. 1.6 от заповедта е посочено, че при установени на 15.05.2017 година 25 броя нередовно паркирани автомобила в района й, съответно отбелязани в електронната система с резултат „не платил“ Т. е подала само един брой за заскобване, а в т ІІ.5 от заповедта е посочено, че на 16.05.2017 година, при установяване на два автомобила с резултат от проверката „платил със SMS“ е изпратила съобщение до дежурния екип „скоби“ да бъдат заскобени, а за трети автомобил с резултат от проверката „не платил“ не е изпратила такова съобщение. Наред с това в т. ІІІ.6 от заповедта е посочено, че на 17.05.2017 година при установени 26 нередовно паркирали автомобила с резултат от проверката „не платил“ Т. е изпратила само едно съобщение до екип „скоби“. Точка ІV.5 от заповедна се отнася до същото нарушени, но на 18.09.2017 година, като нередовно паркираните автомобили са 38, като не е изпратено нито едно съобщение до екип „скоби“ Такова е нарушението и по т. V.6 от заповедта за 19.05.2017 година, като нередовно паркираните автомобили са 46 броя и е изпратено едно съобщение до екип „скоби“. Тези данни се съдържат в представените по делото писмени доказателства, така както същите са посочени от първоинстанционния съд, а именно доклад с рег. № ВК-1746/16.06.2017 година, доклад с рег. № ВК-1746/29.05.2017 година и становище с рег. № 1746/1/16.06.2018 година. Всички не са изготвени на база справката от електронната система на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] за P. устройството на С. Г. Т. за периода от 15.05.2017 година до 19.05.2017 година. Съдържащите се в тази система данни по естеството си представляват електронен документ по смисъла на чл. 184 от ГПК. Затова по силата на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК той може да бъде представен пред съда възпроизведен на хартиен носител като препис заверен от страната, като заверката на процесуалния представител има същото действие като заверката на страната. Именно по този начин е представена по делото справката от електронната система на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] за P. устройството на С. Г. Т. за периода от 15.05.2017 година до 19.05.2017 година, като от своя страна С. Г. Т. не е направила искане за представянето й на електронен носител по чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Поради това така представената справка представлява годно доказателство и следва да бъде взета предвид от съдилищата при постановяване на решението по съществото на спора. Законът не поставя като изискване за приемането на документа по чл. 184 от ГПК, като доказателство по делото, всеки път съдържащите се в този документ данни да бъдат проверявани, чрез заключение на съдебно-техническа експертиза, поради което липсата на такава не може сама по себе си да бъде приета, като обстоятелство оборващо съдържащите се в документа констатации, в какъвто смисъл са мотивите на Софийски градски съд. При това в подадената от С. Г. Т. въззивна жалба не се съдържа оплакване, че такава експертиза е трябвало да бъде назначена служебно от съда или пък че е била поискана от заинтересованата страна, но въпреки това не е била допусната. С оглед на това справката от електронната система на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] за P. устройството на С. Г. Т. за периода от 15.05.2017 година до 19.05.2017 година е годно доказателство, за установяване на съдържащите се в нея данни, като същата трябва да се преценява с оглед на всички останали събрани по делото доказателства, в случая с показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Л. Л., Е. И. К., В. С. Г. и Л. В. П.. Последните твърдят за съществували проблеми с електронната система на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], но техните твърдения са за проблеми по принцип, т. е. свидетелите сочат проблемите, начина по който те са затруднявали дейността на служителите и какви мерки са били предприети за отстраняването им, но нито един от тях не обвързва проблемите със спора по настоящето производство. Наличието на такива проблеми поначало не означава, че С. Г. Т. не е могла да изпълнява задълженията си пред процесния период, а по делото няма конкретни данни, че същите да са се отразили съществено на дейността й. Видно от приложената справка от електронната система на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] за P. устройството на С. Г. Т. за периода от 15.05.2017 година до 19.05.2017 година Т. е могла да извършва действия в изпълнение на трудовите си задължения, като е имала възможност да се свързва със системата, да отправя запитвания чрез нея и да получава съответните отговори, като предприема съответните действия във връзка с тях, а ако е имало някакви затруднения те не са се отразили съществено на дейността й. С оглед на това съдържащите се в справката от електронната система на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] за P. устройството на С. Г. Т. за периода от 15.05.2017 година до 19.05.2017 година данни не са оборени, а те сочат на извършване от касаторката на нарушенията по т. І.6, т. ІІ.5, т. ІІІ.6, ІV.5 и т. V.6 от заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 година на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] дисциплинарни нарушения. При това от посочените в тези точки на заповедта автомобили следва да отпаднат 6 броя за 15.05.2017 година, 3 броя за 17.05.2017 година, 8 броя за 18.05.2017 година и 24 броя за 19.05.2017 година, за които по делото има данни, че първоначално С. Г. Т. е набрала грешен регистрационен номер, в резултат, на което е получен отговор „не платил“, а последващата проверка е установила редовността на автомобила. Дори и след това приспадане по делото остава установено, че С. Г. Т. е извършила посочените в горните точки на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения, които от своя страна обуславят налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, независимо от това, че първата инстанция не е приела за доказани останалите посочени в заповедта дисциплинарни нарушения, а въззивната такава не е проверявала правилността на този извод на Софийски районен съд. В тази връзка са неоснователни възражениията на Т., че автомобилите били с винетен стикер за домашно паркирате, тъй като видно от представената справка, съществуването на такъв се установява при извършването на проверка на автомобила и след като това не е така, то не може да се приеме, че тя е изпълнила задълженията си.
Въззивната инстанция е извършила преценка са правилното прилагане на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, макар и оплаквания в тази насока да не се съдържат в подадената от С. Г. Т. въззивна жалба, като е приела, че тежестта на извършените от С. Г. Т. дисциплинарни нарушения не съответства на наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“. Този извод на въззивната инстанция не може да бъде споделен. Визираният в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, период на извършване на дисциплинарните нарушения, броя на несанкционираните автомобили, а също така и отношението на С. Г. Т. към извършеното от нея и последиците за работодателя обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“, като единствено липсата на други дисциплинарни наказания не води до друг извод. Приетото от въззивната инстанция наличие на сериозни технически проблеми, които препятстват точното изпълнение на трудовите задължения на служителя, също не води до друг извод, тъй като не е установено тези проблеми да са се отразили конкретно на дейността на С. Г. Т..
От горното следва, че предявените С. Г. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени. Това налага отмяна на обжалваното решение на Софийски градски съд и постановяването на ново, с което посочените искове да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода да делото С. Г. Т. ще трябва да заплати на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място] сумата от 2557.28 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2131/22.03.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановени по гр. д. № 10 664/2018 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с ЕГН [ЕГН] против „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ” ЕАД [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението на С. Г. Т., извършено със заповед № РД-15-ЗП-35/16.11.2017 година на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], която й е връчена на 16.11.2017 година и с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като Т. бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор автомобилен транспорт” в сектор „Платено паркиране”, отдел „Планиране”, дирекция „Паркиране и мобилност” в „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място], а дружеството бъде осъдено да и заплати сумата от 81505.94 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 16.11.2017 година до 16.05.2018 година.
ОСЪЖДА С. Г. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ” ЕАД [населено място], [улица] сумата от 2557.28 разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.