Р Е Ш Е Н И Е №222 София, 19 юни 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 846/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Й. А. Б., чрез неговия служебен защитник – адв. Н. А., срещу въззивно решение № 129 от 10.05.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 1147/2021г. по описа на Апелативен съд – София, НО, първи състав. В жалбата се релевират двете касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, като се правят искания в условията на алтернативност, а именно за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Твърдението за нарушение на закона е мотивирано с неправилност на извода на съда, че в хода на производството са събрани достатъчно и категорични доказателствени източници, които позволяват да бъде направен единствен възможен извод, че именно подсъдимият Б. е предизвикал пожара в дома на свид. В.. Възразява се срещу кредитирането на показанията на свид. Г. Б., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК. Сочи се, че са игнорирани изявления на вещото лице М. Й., направени в съдебно заседание, проведено на 30.03.2021г. Оспорва се кредитирането на показанията на свидетеля Н. М., тъй като са повърхностни и снети в противоречие с императивното правило на чл. 139 от НПК, в частност – чл. 139, ал. 6, вр. чл. 138, ал. 4 от НПК, което обстоятелство, според касатора, ги прави негодно доказателствено средство. Твърди се, че установената от първоинстанционния съд и потвърдена от въззивния фактическа обстановка не съответства на доказателствата по делото и по-конкретно на показанията на свид. В.. Изводът на съда, че последната е възприела шума от разливането на течност в спалнята, според защитата, противоречи на физичните закони и формалната логика, както и на проведения на 30.03.2021г. разпит на вещото лице, изготвило ПТЕ – Л. Г.. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, се състои основно в това, че в нарушение на правилата на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК съдът не е събрал доказателства относно: проведените телефонни разговори между свид. В. и подсъдимия, между В. и свид. М. П., между свид. М. П. и подсъдимия и между свид. В. и свид. К. М.; „твърдяното от подсъдимия, че в деня на пожара в къщата й св. В. системно е употребявала наркотици“. Възразява се срещу кредитирането на показанията на свидетеля П. Р., дадени пред орган на досъдебното производство. Акцентира се върху обстоятелството, че не са събрани никакви данни подсъдимият да е разполагал или да е използвал горими вещества, като това твърдение на държавното обвинение, възприето от съда, се опровергава, според касатора, от приетата физикохимична експертиза. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, алтернативно отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационния съд – адв. А., служебен защитник на подсъдимия, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, като акцентира на определени аргументи, и прави искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият поддържа становището от защитника си. Представителят на прокуратурата оспорва касационната жалба, като намира, че не са налице касационните основания, които са релевирани в нея. Моли същата да бъде приета за неоснователна и въззивното решение да бъде оставено в сила, като излага и аргументи в тази насока. Частният обвинител Ц. В. В. моли за оставяне в сила на въззивното решение. Подсъдимият Й. Б. прави искане за отмяна на атакуваният съдебен акт, като твърди, че не е извършил инкриминираното му престъпление. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 30.03.2021г., постановена по н.о.х.д. № 2887/2019г. на Софийски градски съд, подсъдимият Й. А. Б. е признат за виновен в това, че: На 10.04.2018 г., около 09.00 часа, в [населено място], [улица], е запалил имущество със значителна стойност – находящ се на същия адрес недвижим имот представляващ сграда – етаж от къща, собственост на свид. Ц. В. В., като, чрез възпламеняване на горима течност, предизвикал пожар, който представлявал пряка и непосредствена опасност за живота на намиращата се по това време на етажа в къщата Ц. В. В., като причинените вреди са на обща стойност 6, 374, 72 (шест хиляди триста седемдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки) – престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, за периода от 10.04.2018г. до 12.04.2018г., и с мярка „задържане под стража“, считано от 12.04.2018г. до 18.06.2018г. Подсъдимият бил осъден да заплати направените по делото разноски. С решение № 129 от 10.05.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 1147/2021г., Апелативен съд – София, НО, първи състав е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще изключат необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Необходимо е да се направи уточнение във връзка с пределите на касационна проверка. Съдържанието на касационната жалба е обособено в две части – първата, относно нарушение на закона, и втората – относно допуснато съществено нарушение на материалния закон. Следва да се има предвид, че нарушението на закона, основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК, е мотивирано изцяло с доводи, сочещи необоснованост на съдебния акт, и такива, свързани със съществени нарушения на процесуалните правила. Не се съдържат аргументи досежно неправилно приложение на материалния закон. Доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, касаторът прави по отношение дейността на въззивната инстанция по събиране и оценка на доказателствата и доказателствените източници. Те подлежат на разглеждане от настоящата инстанция, с изключение на тези, които сочат на оценка на тяхното съдържание, което по естеството си е свързано с необоснованост на съдебния акт и не е сред касационните основания. Възражения на касатора, относими към оплакване за необоснованост и неподлежащи на разглеждане, в случая са относно: кредитирането на показанията на свидетеля Г. Б., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; кредитирането на показанията на свидетеля Н. М., тъй като са повърхностни; твърдението, че установената от първоинстанционния съд и потвърдена от въззивния фактическа обстановка не съответства на доказателствата по делото и по-конкретно на показанията на свид. В.; извода на съда, че последната е възприела шума от разливането на течност в спалнята; кредитирането на показанията на свидетеля П. Р., дадени пред орган на досъдебното производство и относно извода на съда, че подсъдимият е разполагал и е използвал горими вещества. Анализът и оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценили при спазване на изискванията на НПК и не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. Неоснователно е твърдението в жалбата, че относно авторството на подсъдимия не са събрани достатъчно по обем и категорични доказателства. В настоящия казус веригата от доказателства включва, изводими данни от: обясненията на подсъдимия; показанията на: свид. Ц. В., свид. П. Р., свид. М. П., свид. Н. М., свид. Г. Б., свид. К. М., Е. К. и Д. Е., свид.С. Д., Н. С. и М. Б., свид. С. Б. и М. Б., протоколите от извършените процесуално-следствени дейстия – оглед на местопроизшествие, освидетелстване на лице, за доброволно предаване; писмените и веществените доказателства; приобщените експертизи и разясненията на изготвилите ги вещи лица, дадени в съдебно заседание. Доказателствената съвкупност е оценена обективно, всестранно и пълно, в съответствие с изискванията на НПК – подробно са били анализирани поотделно и в тяхната съвкупност дадените свидетелски показания, както тези, депозирани на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им, така и дадените в съдебно заседание пред съда. На аргумента срещу кредитирането на показанията на св. Г. Б., макар да касае оплакване за необоснованост, касаторът е придал израз на процесуално нарушение на чл. 7 от НПК. Не може да се приеме, че централното място на съдебното производство като принцип, гарантиран от процесуалния закон, се накърнява чрез кредитиране на доказателствени източници, депозирани на досъдебната фаза на процеса. Напротив, именно затова, и за гарантиране на принципа на непосредственост, е предвиден механизмът за прочитане на свидетелските показания при условията на чл.281 от НПК и приобщаването им към доказателствените материали, които могат да се ползват при постановяване на присъдата/решението. Нещо повече, приобщаването на свидетелски показания от досъдебното производство по този ред гарантира централното място на съдебното производство – съдът като орган по ръководство и решаване разполага с възможността да ползва всички доказателствени материали в кориците на делото, при наличието на предпоставките, регламентирани в НПК, за приобщаването им. По отношение на довода за игнориране от първата и втората съдебна инстанция на изявленията на вещото лице М. Й., изготвило електротехническата експертиза(направени пред съда в открито заседание на 30.03.2021г.), относно момента на възникване на късо съединение в единия край на предоставения ѝ за изследване меден проводник, следва да се посочи, че същият е неоснователен. Това е така, тъй като въпросното цитирано от защитата изявление, не води нито до извод, че късото съединение е настъпило преди възпламеняването на пожара, нито, че е настъпило след това. Освен това, изявлението на вещото лице не е в разрез с извода от писменото заключение на електротехническата експертиза, че късото съединение е неопределено, като се наблюдават признаци на първичност и вторичност. Контролираната инстанция, впрочем и първата, е обсъдила поотделно и в тяхната взаимовръзка приетите заключения на електротехническата и на пожаротехническата експертиза, и обстоятелството, че в последната е изразено категорично експертно становище, че липсва техническа причина за възникналия пожар в дома на свид. В. – тоест такава не може да бъде късо съединение. Напротив, заключението на пожаротехническата експертиза съдържа несъмнен извод, че причина за пожара е възпламеняването на горими материали в стаята от въздействието на внесен отвън източник с открито пламъчно горене – разлята и запалена горима течност. Нещо повече, както правилно са акцентирали съдилищата по фактите, наличието на късо съединение с неопределен характер (с първични и вторични признаци) не разколебава данните, съдържащи се в останалите доказателствени източници и установеното въз основа на тях фактическо положение, че причината за пожара е пламъкът на разлята и запалена течност, а напротив, този фактически извод се подкрепя от заключението на електротехническата експертиза. На следващо място следва да се разгледа възражението, че показанията на свидетеля Н. М. са снети в ясно противоречие с императивните норми на чл. 139 от НПК, като разледващият орган не е изпълнил задължението, вменено му в чл. 139, ал. 6, вр. чл. 138, ал. 4 от НПК – което, според касатора, прави тези показания негодно доказателствено средство. Следва да се отбележи, че задаването на въпроси за отстраняване на противоречия в свидетелски показания, не е императивно задължение на органа, извършващ разпита. Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от НПК препраща към тази на чл. 138, ал. 4 от НПК, която гласи, че на обвиняемия „могат“ да се поставят въпроси. Граматическото и езиково тълкуване на разпоредбата води до извода, че същата има диспозитивен характер, и приложението й е въпрос на преценка на провеждащия следственото действие орган. Предвид изложеното и този довод на защитата, аргументиращ съществено нарушение на процесуалните правила, е несъстоятелен. На последно място, следва да бъдат разгледани оплакванията в касационната жалба, свързани с нарушение на процесуалните правила на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и 3 от НПК от страна на съда, намерили израз в липсата на инициатива да бъдат събрани доказателства относно проведените телефонни разговори между свид. В. и подсъдимия, между В. и свид. М. П., между свид. М. П. и подсъдимия и между свид. В. и свид. К. М. и твърдяното от подсъдимия, че към деня на пожара в къщата ѝ свид. В. системно е употребявала наркотици, както и в отказа на съда да изиска справка от СДВР относно наличието на полицейски регистрации на същата свидетелка за употреба и съхранение на наркотични вещества. Доводът на защитника за необходимост от събиране на данни за проведените между посочените по-горе лица телефонни разговори, е мотивиран с това, че от тях може да бъде установено времето на напускане на жилището на свид. В. от подс. Б.. Под доказателства за проведените телефонни разговори може би се има предвид разпечатки от съответните мобилни оператори, защото по реда и правилата на НПК са били събрани доказателства за тези разговори, изведени от дадените свидетелски показания и обясненията на подс. Б.. Съдът, оценявайки всички доказателствени материали по делото поотделно и в тяхната съвкупност, е стигнал до извода, че в инкриминираното време на извършеното деяние подсъдимият все още се е намирал в дома на пострадалата. Този факт може да бъде установен с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства и след като вече това е било сторено с необходимата категоричност, не е съществувала необходимост за съдилищата по фактите да събират допълнителни данни в тази насока. Колкото до неизясняването на въпроса дали св. В. е употребявала наркотични вещества към датата на палежа и постановения от съда отказ да бъде изискана справка за регистрациите на същата в СДВР, е необходимо да се обърне внимание, че ВКС се солидаризира с изводите на първоинстанционния и въззивния съд, че изясняването на тези обстоятелства е ирелевантно, неотносимо към предмета на доказване по това дело и не е необходимо за изясняване на обективната истина. В този смисъл, касационната инстанция не счита, че е допуснато нарушение на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и 3 от НПК. Предвид горното, настоящият състав намира, че решаващите съдилища не са допуснали процесуални нарушения, които да обусловят наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, и което, от своя страна, да обуславя касационно основание по т.1 на цитираната разпоредба, тъй като липсват изложени самостоятелни доводи в подкрепа на заявеното основание нарушение на материалния закон. Гореизложеното дава основание на настоящия състав на касационната инстанция да направи извод за това, че атакуваното решение на Апелативен съд – София е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129 от 10.05.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 1147/2021г. по описа на Апелативен съд – София, НО, първи състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.