Р Е Ш Е Н И Е № 351 София,12.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 497 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 11.12.2009г. по гр.д.№4421/2009г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което С. И. Н. е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне железен навес в източната част на собствената й сграда,намиращ се в източната регулационна линия, дълъг 12 метра , широк 2.86метра и висок 2.40 метра,находящ се в парцел *,кв.* по плана на Г.б.,С.. С определение №903/27.09.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила по причина,че в състава на въззивния съд, постановил обжалвания акт,е участвувала съдия С. К.,като в производството пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,изготвена от инж. И. Д., съпруг на съдия К.. Излага съображения,че при постановяване на решението не са обсъдени в тяхната пълнота събраните по делото доказателства,което води до необоснованост на решението,както и че не е допуснато събиране на доказателства,имащи значение за изхода на спора. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационна жалба Ц. Ц. Д. изразява становище,че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.109 ЗС е предявен иск за премахване на метален навес,за който Ц. Ц. Д. поддържа,че създава пречки за упражняване на правата му върху съсобственото между страните дворно място, представляващо УПИ *,кв.*по плана на С.,Г. б.. С обжалваното решение на въззивния съд е прието,че така предявения иск е основателен,тъй като изграденият в съсобствения на страните имот навес обективно стеснява прохода по регулационната линия от 3.30 метра до 1.09метра,което според съда обективно нарушава правото на собственост на съсобственика Ц. Ц. Д.-съществуващият проход,ограничен от имотната граница и сградата,индивидуална собственост на С. И. Н.,водещ до собствения на Ц. Ц. Д. гараж,обективно е със стеснен обем,който не позволява свободно преминаване и пренасяне на обемисти предмети,което е достатъчно основание според въззивния съд да се приеме,че навесът, използуван от С. И. Н.,представлява неоснователно поддържане без съгласието на другия съсобственик на имота,фактическо състояние,което ограничава използуването на имота съобразно правата му. Д.,че премахването на навеса не би осигурило възможност през прохода да премине лек автомобил е приет за неоснователен,тъй като достъпът на автомобила не е единствената и изключителна форма на служене със съсобствената вещ. За неоснователен е приет и доводът,че С. И. Н. не е изградила навеса и не носи отговорност за премахването му,тъй като е установено,че тя го ползва,а оттам поддържа фактическото състояние, което нарушава правата на другия съсобственик. Прието е,че материално правно легитимирано да отговаря по иск по чл.109 ЗС е лицето,което се ползва от изградената в съсобствения имот временна постройка,без значение дали същото я е изградило или е установило своя фактическа власт върху нея с намерение да я свои. В производството по чл.288 ГПК е прието,че е налице необходимост от тълкуване на понятието “други обстоятелства,които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията” по смисъла на чл.22,ал.1,т.6 ГПК. По поставения въпрос дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството пред предходната инстанция настоящият състав приема следното: Понятието “други обстоятелства,които пораждат съмнение в безпристрастността на съдията” по смисъла на чл.22,ал.1,т.6 ГПК включва и участието като вещо лице в производството по делото на съпруг на съдия,който е взел участие при постановяване на решение по делото,тъй като принципът,на който са определени основанията за отвод на съдията изключва възможността лице,имащо качеството съдия,да постанови решение по правен спор,при разглеждането на който в каквото и да е качество е участвувал неговият съпруг. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.22,ал.1,т.6 ГПК/. Обстоятелството,че съдия С. К.,която е участвувала при разглеждането на настоящия правен спор в производството пред въззивния съд и при постановяване на обжалваното решение,е съпруга на вещото лице И. Д.,изготвил съдебно-техническата експертиза,която е била изслушана в производството пред първоинстанционния съд,т.е. включена е в доказателствения материал по настоящето дело,който съдът следва да обсъди при постановяване на решението,обосновава наличието на основание за отвод на съдията по смисъла на чл.22,ал.1,т.6 ГПК. Изразеното от в.л.И. Д. становище по въпрос,изискващ специални знания,с каквито съдът не разполага,следва да бъде обсъдено от въззивния съд / и е било обсъдено в обжалваното решение/,съответно обосновава част от фактическите констатации на съда,а оттам определя и изводите досежно правните последици на установените посредством съдебно-техническата експертиза факти с правно значение. Това обуславя, както вече беше отбелязано,наличие на основание за отвод на съдия С. К.. Процесуалните правила,установяващи основанията за отвод на състава на съда от разглеждането на определено дело,следва да се приемат за съществени по смисъла на чл.281,т.3 ГПК,тъй като обстоятелствата,на които се основават,касаят безпристрастността на съдебния състав. Поради това по реда на чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІV-А състав, постановено на 11.12.2009г. по гр.д.№4421/2009г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд. Председател: Членове: