Р Е Ш Е Н И Е № 85 гр.София, 02.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5059 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.7 във връзка с чл.22, ал.3 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на С. Г. С. против решението на Висшия адвокатски съвет № 2100 от 13.10.2016 г., отразено в протокол № 67 от същата дата, с което е оставена без уважение жалбата и срещу решение № 1 от 13.09.2016 г. на Адвокатския съвет в [населено място] за отписването и от регистъра на адвокатите, считано от 13.09.2016 г. Жалбоподателката счита решението за необосновано, незаконно и неморално, поради което моли то да бъде отменено. Висшият адвокатски съвет оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните приема следното: Жалбата е подадена в срок срещу решение на Висшия адвокатски съвет, с което е потвърдено отписването на адвокат от регистъра на адвокатската колегия поради лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата. В този случай съгласно чл.22, ал.3 от същия закон решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване по реда на чл.7 от Закона за адвокатурата пред ВКС, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С решение от 22.04.2016 г. на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия-гр. Варна, Първи състав, постановено по дисциплинарно дело № 37 по описа за 2015 г., С. Г. С. е призната за виновна в неплащане на дължим членски внос за 2015 г. и е наказана с лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест месеца. Наказанието е потвърдено с окончателно решение от 28.07.2016 г. по дисциплинарно дело № 36 по описа за 2016 г. на Висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет. Решението е обнародвано в брой 71 от 13.09.2016 г. на „Държавен вестник“, след което на заседание от същата дата Съветът на адвокатската колегия в [населено място] е взел решение да отпише наказаната от регистъра на адвокатите. Това решение №1 от заседанието на Съвета на Адвокатската колегия в [населено място], проведено на 13.09.2016 г., е различно от решение № 22, взето на същото заседание, с което се образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателката заради неплатен членски внос, но за друг период. Ето защо решение № 22 няма отношение към настоящия спор, не е необходимо да бъде прието по делото и затова молбата на жалбоподателката за отмяна на хода по същество е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Висшият адвокатски съвет е оставил без уважение жалбата С. С. срещу отписването и от регистъра на адвокатската колегия. В хода на делото жалбоподателката е оспорила съществуването на решенията на дисциплинарните съдилища, както и наличието на кворум при вземане на обжалваното решение от Висшия адвокатски съвет. Съставът на ВКС е изискал и е приел официално заверени преписи от решенията на дисциплинарните съдилища, които са подпечатани и са сверени за идентичност с оригиналите от секретаря на дисциплинарния съд Л. В. Й.. Поставянето на подписа, печата на дисциплинарния съд и посочването на трите имена е достатъчно да се приеме, че лицето притежава необходимите удостоверителни функции и не е нужно представянето на неговия трудов договор. Ето защо тези преписи имат доказателствената сила на официален документ съгласно чл.179, ал.2 от ГПК, която не е оборена от жалбоподателката. Съществуването и съдържанието на решенията на дисциплинарните състави се потвърждава от обнародването в „Държавен вестник“ и от съдържанието на жалбата, от което е видно, че жалбоподателката е запозната с тези решения. По същите съображения следва да се приеме, че преписът от протокол № 67 от заседанието на Висшия адвокатски съвет, проведено на 13.10.2016 г., е автентичен и отразява вярно резултатите от проведеното гласуване, с което е прието обжалваното решение. Протоколът е подпечатан с печата на Висшия адвокатски съвет и е подписан от неговия председател и от стенографа на заседанието. По аргумент от чл.150, ал.4 от ГПК подписите на председател и секретар са напълно достатъчни да удостоверят верността на протокола, без да е необходимо той да бъде подписван от всички присъствали на заседанието. От протокола е видно, че обжалваното решение е валидно, тъй като е взето при редовно проведено заседание с необходимия кворум и мнозинство съгласно чл.120, ал.2 от Закона за адвокатурата. Присъствали са повече от две трети от членовете на Висшия адвокатски съвет, а за решението са гласували мнозинството от присъстващите членове. Това решение е правилно и законосъобразно, тъй като е бил осъществен фактическият състав на чл.22, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата за отписване на адвоката от регистъра на адвокатите. Налице е влязло в сила решение на дисциплинарния съд за лишаване от адвокатски права, което е обнародвано съгласно чл.144, ал.2 от Закона за адвокатурата. При наличие на тези предпоставки съответната адвокатска колегия и Висшият адвокатски съвет нямат право да преценяват законосъобразността на наказанието, а са длъжни да го приложат, изпълнявайки дисциплинарното решение посредством отписване на адвоката от адвокатския регистър. Решението на Висшия адвокатски съвет е пряка последица от влязлото в сила дисциплинарното наказание и членовете на Висшия адвокатски съвет не са имали право на преценка дали да изпълнят наказанието. Ето защо е без значение наличието на основания за отвод на някои от членовете на Висшия адвокатски съвет. По същата причина изложените от жалбоподателката доводи за необоснованост и несправедливост на решението на дисциплинарния състав не могат да бъдат обсъждани и от настоящата инстанция. Решенията на дисциплинарните съдилища при съответните колегии не подлежат на съдебен контрол. Предвидено е само двуинстанционно производство и решението на Висшия дисциплинарен съд е окончателно. Конституционно уреденият статут на адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се изключва общия съдебен контрол върху актове на нейни органи, който е допустим само в изрично посочените в закона хипотези. В този смисъл е трайната и последователна практика на ВКС, отразена в решения № 110 от 24.04.2015 г. по гр.д. № 518/2015 г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, № 306 от 01.11.2013 г. по гр.д. № 1454/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС и много други. Изтичането на срока на наказанието не е основание за отмяна на обжалваното решение, тъй като е налице спор дали това решение е следвало да породи правните си последици, който трябва да бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата. По тези съображения настоящата инстанция приема, че жалбата на С. Г. С. против решението на Висшия адвокатски съвет № 2100 от 13.10.2016 г . е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. Г. С. против решението на Висшия адвокатски съвет № 2100 от 13.10.2016 г., отразено в протокол № 67 от същата дата, с което е оставена без уважение жалбата и срещу решение № 1 от 13.09.2016 г. на Адвокатския съвет в [населено място] за отписването и от регистъра на адвокатите, считано от 13.09.2016 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: