Р Е Ш Е Н И Е № 50072 гр. София,30.08.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1184 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. С. П., чрез адв. С.С. срещу решение №1541 от 25.11.2020г. по в.т.д. №2278/2020г. по описа на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №448 от 05.03.2020г., постановено по т.д. №3496/2017г. на Софийски градски съд, като касаторът /въззивник/ е осъден да плати държавната такса за въззивното производство. С първоинстанционното решение е уважен искът, предявен от „Стоком 3“ ЕООД срещу И. С. П. и „Т. А.“ ООД /н/, при участието на синдика на „Т. А.“ ООД /н/, като е прието за установено на основание чл.694 ТЗ, че касаторът няма вземане срещу „Т. А.“ ООД /н/ в размер на 264 074 лева, от които 188 068.06 лева главница и 76 005.94 лева лихва за забава за периода 24.07.2013г.- 17.07.2017г., включено под №3 в списъка на приетите вземания, като касаторът /ответник/ е осъден да плати държавната такса за първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно- постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй като е подменил предмета на спора, като е игнорирал менителничното основание, на което спорното право е предявено с молбата по чл.685 ТЗ и е разгледал само каузалните правоотношения, както и поради ненадлежното представляване по делото на другия ответник „Т. А.“ ООД /н/. Касаторът счита, че ако съдът не възприеме тезата, че посочените съществени процесуални нарушения обосновават недопустимост на решението, то същите са основание за неговата неправилност. Поддържа, че въззивният съд не е анализирал всички относими доказателства по делото и не е обсъдил наведените от страните доводи и възражения, вкл. релевираното в молбата по чл.685 ТЗ твърдение, че И. П. е обезпечен кредитор на „Т. А.“ ООД, притежаващ менителнично вземане по запис на заповед, обезпечено с ипотека и обезпечаващо каузален дълг на „Т. А.“ ООД- функция на идентичен дълг към К. К. в качеството му на цесионер в отношенията с първоначалния кредитор „Работно колело“ ООД и цедент в отношенията с И. П.. Съдът е постановил необоснован акт, тъй като не е съобразил, че К. К. е придобил каузалните вземания на основание няколко цесиии, сключени в периода от 27.04.2011г. до 21.07.2011г. и е игнорирал обстоятелството, че процесният запис на заповед от 02.03.2012г. има достоверна дата, предхождаща приетата за достоверна дата на „конкурентната“ цесия към Д. Пенел. Касаторът намира за незаконосъобразен извода на съда, че за достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1, пр.посл. ГПК за всички спорни документи следва да се счита датата на осчетоводяването на цесиите в счетоводството на „Т. А.“ ООД /цесионер/. Счита, че съдебният състав е тълкувал в противоречие с практиката на ВКС какво означава „трети лица“, ползващи се от защитата по чл.181, ал.1 ГПК, не е обсъдил коректно заключенията на приетите съдебно-счетоводни експертизи и е игнорирал факта на осчетоводяване на цесиите в счетоводството на първоначалния кредитор /цедента/ „Работно колело“ ООД, както и обстоятелствата, че „конкурентната“ цесия към Д. Пенел фигурира само в доказано нелегитимни и фалшифицирани ГФО за 2014г. и 2015г., а самият Пенел е отрекъл да е бил кредитор на „Т. А.“ ООД с изявление по друго дело. Моли да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът „Стоком 3“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор. Счита, че въззивното решение е допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иска, на основанието на което е предявен. Намира за правилни и изводите за несъществуване на процесните вземания, поради което моли да бъде оставено в сила решението на САС. Ответникът „Т. А.“ ООД /н/ не взема становище по касационната жалба. Синдикът на „Т. А.“ ООД /н/ не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Стоком 3“ ЕООД срещу И. С. П. и „Т. А.“ ООД /н/ отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ, въззивният съд приема, че И. П. е основал предявеното по реда на чл.685 ТЗ вземане срещу „Т. А.“ ООД /н/ на последователни цесии на вземане по договор за паричен заем, сключен между „Работно колело“ООД и несъстоятелния длъжник „Т. А.“ООД, като към 22.07.2011г., когато е сключена цесията между „Работно колело“ ООД и К. К. /праводател по договор за цесия на И. П./, цедентът „Работно колело“ООД не е притежавал цедираното вземане, респ. цесионерът К. не го е придобил и не е могъл да го прехвърли с последваща цесия на ответника П.. От една страна, съдът намира, че към 22.07.2011г. „Работно колело“ ООД вече е отчуждило притежаваното от него вземане с предходни договори за цесия, обективирани в споразуменията от 27.04.2011г., 18.05.2011г., 13.06.2011г. и 21.06.2011г., с които се е разпоредил отново в полза на праводателя на ответника- К. К., от друга страна, приема че не се доказва праводателят на ответника- К. К. да е придобил процесното вземане и на основание тези предходни транслативни сделки, тъй като те нямат достоверна дата, предхождаща договора за цесия с Д. Пенел за същото вземане, обективиран в споразумение от 20.06.2011г., с достоверна дата 30.06.2015г.- внасяне на междинен баланс от 04.07.2014г. за обявяване в ТР. Въззивният съдебен състав счита, че представените по делото тристранни споразумения от периода 27.04.2011г.-21.06.2011г. не са нотариално заверени, оспорени са от ищеца като антидатирани и съставени за нуждите на производството по несъстоятелност на „Т. А.“ООД, като приема, че достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1, пр. последно ГПК за всички спорни документи следва да се счита датата на осчетоводяването на цесиите в счетоводството на „Т. А.“ ООД. Намира, че от вариант втори на приетото и неоспорено от страните второ допълнително заключение на ССЕ, прието в с.з. от 06.12.2019г. се установява, че включването в междинния Баланс към 04.07.2014г. /датата на откриване на производство по ликвидация на „Т. А.“ООД / на вземането на К. К., произтичащо от тристранните споразумения от 27.04.2011г.; 18.05.2011г.; 13.06.2011г. и от 21.06.2011г., както и на последващата цесия от 28.04.2012г., по силата на която ответникът И. П. е придобил права върху спорното вземане, е станало едва през м.април 2017г. - след подаване на коригираща данъчна декларация от ликвидатора на „Т. А.“ООД. Съдът приема, че от вариант първи от допълнителното заключение на ССЕ, изготвено съгласно междинен Баланс към 04.07.2014г., се установява, че още през 2014г. е осчетоводено задължение на Д. Пенел по сметка 4843 в размер на 220 000 лева на основание подписано тристранно споразумение от 20.06.2011г. за уреждане на отношенията между „Т. А.“ООД, „Работно колело“ООД и Д. Пенел. По силата на това споразумение „Работно колело“ООД цедира в полза на Пенел свое парично и изискуемо вземане към „Т. А.“ООД, произтичащо от предоставени по договор за заем парични средства в общ размер на 220 000 лева. Въззивната инстанция излага доводи, че този междинен отчет е бил внесен в ТР от ликвидатора на „Т. А.“ООД на 30.06.2015г., а внасянето на документа за обявяване в АВ несъмнено представлява факт, установяващ по безспорен начин неговото съществуване към датата 30.06.2015г., а тази дата е по-ранна от момента на осчетоводяване на цесията на ответника, станало с корекцията в междинния баланс извършена през м. април 2017г. Въззивният съд приема за установено, че със споразумение от 02.03.2012г., сключено между ответниците И. П. и „Т. А.“ ООД, последното се е задължило като обезпечение на задължението за връщане на процесната заемна сума да издаде запис на заповед в полза на П. за сумата 210 000 лева, като поради непогасяване на задължението по ценната книга, кредиторът П. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като на 02.11.2012г. е издадена заповед по чл.417 ГПК. Счита обаче, че не следва да обсъжда менителничното правоотношение, тъй като П. е предявил в производството по несъстоятелност вземането по каузалното правоотношение- договори за парични заеми между „Работно колело“ ООД и „Т. А.“ ООД и тристранни споразумения, обективиращи договори за цесия. С определение №50033/18.01.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните. По правния въпрос: Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл.235 и чл.236 ГПК въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди относимите доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да изложи фактическите си и правни изводи, като се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните. По основателността на касационната жалба: Като е потвърдил като правилно първоинстанционното решение, с което е уважен искът, предявен от „Стоком 3“ ЕООД срещу И. С. П. и „Т. А.“ ООД /н/, за приемане за установено на основание чл.694 ТЗ, че ответникът И. С. П. няма вземане срещу другия ответник „Т. А.“ ООД /н/ в размер на 264 074 лева, от които 188 068.06 лева главница и 76 005.94 лева лихва за забава за периода 24.07.2013г.- 17.07.2017г., включено под №3 в списъка на приетите вземания на „Т. А.“ ООД /н/, въззивният съд се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Необсъждането на всички наведени от страните твърдения, доводи и възражения не води до недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск. Изложените от касатора твърдения за игнориране от решаващия съд на менителничното основание, на което спорното право е предявено с молбата по чл.685 ТЗ и разглеждане само на каузалните правоотношения, представляват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на решението като неправилно, а не за неговото обезсилване. Настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването в касационната жалба, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил всички релевантни факти, респ. не е анализирал всички доказателства, доводи и възражения на страните, което е довело и до необоснованост на решаващите му изводи. Правилно въззивният съд приема, че със споразумение от 02.03.2012г., сключено между ответниците И. П. и „Т. А.“ ООД, последното се е задължило като обезпечение на задължението си за връщане на посочената заемна сума да издаде запис на заповед в полза на П. за сумата 210 000 лева, като поради непогасяване на задължението по ценната книга, кредиторът П. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, която е издадена от заповедния съд на 02.11.2012г. Не може да бъде споделен обаче изводът на съда, че не следва да се обсъжда менителничното правоотношение, възникнало на основание записа на заповед, издаден на 02.03.2012г. от „Т. А.“ ООД в полза на И. С. П. за сумата 210 000 лева с падеж 15.08.2012г., обоснован с довода, че П. е предявил в производството по несъстоятелност на дружеството-издател единствено вземането по каузалното правоотношение, възникнало по договори за парични заеми между „Работно колело“ ООД и „Т. А.“ ООД и тристранни споразумения, обективиращи договори за цесия между „Работно колело“ ООД и И. П.. Безспорно предметът на иска по чл.694 ТЗ е обусловен от предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност в сроковете и при условията на чл.685 и чл.688 ТЗ, подаването на възражение срещу списъка относно приетото, респ. неприето вземане в срока и по реда на чл.690 ТЗ и произнасянето на съда по несъстоятелността по реда на чл.692 ТЗ. В хипотезата на отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, когато кредитор оспорва съществуването на прието вземане на друг кредитор, предмет на делото е предявеното и прието вземане, характеризиращо се с основание, размер и период. В конкретния случай И. П. е предявил в срока по чл.685 ТЗ вземанията си срещу несъстоятелния длъжник „Т. А.“ ООД – главница в размер на 188 068.06 лева, както и лихви за забава за периода от 24.07.2013г. до 14.07.2017г. в размер на 76 005.98 лева, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ- като обезпечено с договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с нотариален акт №84, том ІІ, рег. №2292, дело №246/2014г. на нотариус К.М.. Като основание на претендираната главница са посочени множество факти, вкл. предоставянето в периода 27.04.2011г.-21.07.2011г. на четири парични заема от „Работно колело“ ООД на „Т. А.“ ООД в общ размер от 260 000 лева; сключването на 22.07.2011г. на тристранно споразумение, с което вземанията на заемодателя „Работно колело“ ООД са прехвърлени на К. К.; прехвърляне на част вземанията в размер на сумата 190 000 лева от К. К. на И. П. с договор за цесия от 27.01.2012г.; сключване на 02.03.2012г. на споразумение между кредитора П. и длъжника „Т. А.“ ООД, с което е поето задължение длъжникът да издаде в полза на кредитора запис на заповед за сумата 210 000 лева с падеж 15.08.2012г.; издаването на записа на заповед на 02.03.2012г. и издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на основание записа на заповед по ч.гр.д. №48567/2012г. на СРС, както и образуването на изпълнително производство срещу длъжника /изп.дело №8/2013г. по описа на ДСИ при РС-Разлог/. Посочено е също, че след частично погасяване на дълга в рамките на изпълнителното дело, е останала дължима сумата 188 068.06 лева, както и лихви за забава, като със споразумение от 16.06.2014г. е договорено разсроченото погасяване на вноски с отделни падежи и учредяване от длъжника на обезпечение- договорна ипотека, учредена на 28.07.2014г. с посочения по-горе нотариален акт. Предвид изложените от кредитора И. П. правопораждащи факти и обстоятелства, част от които са посочени като основание на вземанията в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т. А.“ ООД, предявени в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ, настоящият съдебен състав намира, че вземането за сумата 188 068.06 лева е заявено на основание записа на заповед, респ. издадената въз основа на него заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и договореното със споразумението от 16.06.2014г. разсрочено плащане, с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ- като обезпечено с договорна ипотека. Вярно е, че самият кредитор при предявяването на вземанията си излага и факти относно каузалното правоотношение, за чието обезпечаване е издаден записът на заповед, но това обстоятелство не променя основанието на което е предявено вземането в производството по несъстоятелност, а предвид възраженията на оспорващия кредитор „Стоком 3“ ООД във връзка със съществуването на каузалните сделки води до разширяване на предмета на спора по делото. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че при иск на основание чл.538, ал.1, вр. чл.535 ТЗ, при редовен от външна страна менителничен ефект ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказа възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника- издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане и обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица установяване съществуването или несъществуването на вземането по записа на заповед. В случая ищецът, който е кредитор на несъстоятелния длъжник и трето за спорните правоотношения лице, не оспорва валидността на записа на заповед като ценна книга, издадена по реда и със задължителното съдържание по чл.535 ТЗ, нито изискуемостта на менителничното вземане, за което няма спор, че е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, неоспорена от длъжника по чл.414 ГПК. Основните му възражения са свързани с оспорване съществуването на обезпеченото с този запис на заповед вземане, т.е. с оспорване на каузалното правоотношение между издателя и поемателя по ценната книга. Доколкото ответникът П. /поемател/, предявявайки процесните вземания в производството по несъстоятелност на „Т. А.“ ООД /издател/, навежда и факти, разкриващи обезпечителния характер на записа на заповед, следва да бъдат разгледани възраженията на ищеца, съдържащи оспорване на прехвърлителното действие и действителността на договорите за цесия, от които П. черпи своите права по каузалното правоотношение- цесиите от 27.04.2011г., 18.05.2011г., 13.06.2011г. и 21.07.2011г., както и т.нар. обобщаваща цесия от 22.07.2011г., сключени между неговия праводател К. К. /цесионер/ и първоначалния носител на вземанията „Работно колело“ ООД /цедент/, с които са прехвърлени вземанията по договор за заем с „Т. А.“ ООД. Правилно въззивният съд приема, че липсва процесуална пречка за въвеждане в процеса като част от релевантните факти на цесиите от 27.04.2011г., 18.05.2011г., 13.06.2011г. и 21.07.2011г., по силата на които процесните вземания по договори за заем са прехвърлени от заемодателя „Работно колело“ ООД на К. К.- праводател на ответника П.. При менителничен иск ищецът, респ. кредиторът, който предявява своето вземане в производството по несъстоятелност, не е длъжен да сочи дали абстрактната сделка обезпечава конкретно каузално правоотношение, респ. няма процесуална пречка твърдения и доказателства за наличие на обезпечено каузално правоотношение да се въвеждат в хода на делото, респ. да се изменят и допълват твърденията относно обезпечителния характер на записа на заповед с оглед възраженията на насрещната страна, което в настоящия случай, предвид спецификите на производството, е станало в процедурата по разглеждане на възражениято по чл.690 ТЗ. С определението по чл.692 ТЗ съдът по несъстоятелността е разгледал възражението на кредитора „Стоком 3“ ЕООД срещу приемането на процесните вземания на И. П., като е обсъдил и горепосочените споразумения, приети като доказателства по настоящото дело. Апелативният съдебен състав не е изложил мотиви относно действителността на цесионните споразумения, от които черпи своите права кредиторът П.. Независимо, че са заявени като евентуални, на първо място следва да бъдат разгледани възраженията за нищожност на договорите за цесия. Настоящият състав намира, че не се установява сключване на цесиите при липса на основание, обосновано с липсата на нужда „Работно колело“ ООД да получава заем от К. К., нито твърдяната абсолютна симулация на споразумението от 22.07.2011г. между „Работно колело“ ООД, „Т. А.“ ООД и К. К., обоснована с довод, че единствената цел на сделката била да се увреди „Т. А.“ ООД. Не е налице е недействителност на този договор и на последващия договор за цесия между К. К. и И. П. на основание чл.40 ЗЗД. От доказателствата по делото е установено по категоричен начин както предоставянето на суми по договори за заем, сключени между К. К. /заемодател/ и „Работно колело“ ООД /заемател/, така и сключването на последващи договори за заем между „Работно колело“ ООД /заемодател/ и „Т. А.“ ООД /заемател/. Тези облигационни отношения са установени и в споразуменията между „Работно колело“ ООД, „Т. А.“ ООД и К. К. от 27.04.2011г., 18.05.2011г., 13.06.2011г. и 21.07.2011г. за прехвърляне на вземанията на „Работно колело“ ООД срещу длъжника „Т. А.“ ООД, както и в т.нар. обобщаваща цесия от 22.07.2011г. Дали дружествата заематели са имали нужда от парични средства или не е ирелеватно за действителността на възмездните договори за цесия, обективирани в процесните споразумения. Прехвърлянето на вземането /по заемното правоотношение между „Работно колело“ ООД и „Т. А.“ ООД/ от неговия носител на трето лице само по себе си не води до увреждане интересите на длъжника, тъй като „не създава“ задължения, каквото е наведеното в исковата молба твърдение, а има за последица промяна на кредитора. Дори да се приеме, че целта е увреждане на длъжника, това отново не води до извод за абсолютна симулация на сделката, каквато е налице, когато страните не желаят настъпването на правните последици на договора. Обстоятелството, че споразуменията са сключени между свързани лица, при липса на каквито и да било доказателства, че в действителност страните по договорите за цесия не са имали намерение цедираните вземания да преминат в патримониума на цесионера, а са сключили договорите, за да създадат привидност в отношенията с третите лица, не води до различен извод. По отношение на възражението за недействителност на договорите за цесия на основание чл.40 ЗЗД, съдът намира, на първо място, че подобно възражение може да прави само представлявания, който поддържа, че представителят е договарял в негова вреда, но не и трето лице, а на следващо място, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД е неприложима при органното представителство. Отделно от изложеното, ответникът „Т. А.“ ООД /н/, длъжник по заемното правоотношение, не е страна по договорите за цесия, за да се преценява изобщо дали е налице хипотеза на договаряне на представител сам със себе си и увреждане на представлявания. Основното възражение на ищеца почива на твърденията, че сделките, от които ответникът И. П. черпи правата си, нямат достоверни дати, предхождащи прехвърлянето на процесните вземания от „Работно колело“ ООД на Р. Пенел с договор за цесия от 20.06.2011г., поради което са непротивопоставими на длъжника и нямат прехвърлителен ефект. Неоснователно е твърдението на касатора, че при преценката дали Р. Пенел има противопоставими права следва да бъде взето предвид обстоятелството, че той е направил отказ от иск и е прекратено производството, в което е предявил претенциите си срещу „Т. А.“ ООД на основание споразумението от 20.06.2011г. Определението за прекратяване на производството поради отказ от иск няма сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, а е процесуална пречка за последваща защита на това право по съдебен ред /чл.233 ГПК/. Недопустимостта на исковата защита на едно субективно право не означава, че същото не съществува, още по-малко, че не е надлежно възникнало и съществувало към един минал момент, каквото е защитното твърдение на ищеца. Предвид изложеното не може да се приеме за обоснована тезата на касатора, че само поради направения от Р. Пенел отказ от иск следва да се направи извод, че той не е бил носител или не е носител на правото на вземане, прехвърлено му с горецитираното споразумение, респ. че няма противопоставими на ответника права. При обсъждане на възражението на ищеца въззивният съд неправилно е приел, че следва да се преценява достоверната дата на оспорените документи по реда на чл.181, ал.1 ГПК. Ищецът няма качеството на „трето лице“ по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не твърди, че черпи някакви противопоставими права от техните издатели. Това обстоятелство обаче не изключва възможността му като страна в процеса да оспорва датата на съставяне на частните документи, каквито са и процесните споразумения, като нейната достоверност следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото. С оглед заявената от ответника П. /поемател по записа на заповед/ обезпечителна функция на ценната книга, издадена от длъжника за гарантиране изпълнението на цедирано му вземане по договор за заем, т.е. за обезпечаване на съществуващо вземане, и предвид възражението на ищеца, че обезпеченото вземане никога не е било в патримониума на поемателя, тъй като е било придобито от трето лице- Р. Пенел преди цесиите в полза на П., настоящият съдебен състав намира, че спорът е относно възникването и съществуването на обезпеченото каузално правоотношение към момента на издаване на записа на заповед- 02.03.2012г. Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че за достоверна дата за всички спорни документи, обективиращи договори за цесия, следва да се счита единствено датата на осчетоводяването им от длъжника „Т. А.“ ООД. В случая не е приложима разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК, а достоверността на датите следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото, поради което настоящият съдебен състав намира, че доказателство за подписването на споразуменията, обективиращи и договори за цесия, може да бъде и счетоводното им отразяване от цедента „Работно колело“ ООД. От доказателствата по делото, вкл. от приетите основно и две допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на предоставените по банков път от К. К. на „Работно колело“ ООД парични заеми в периода 26.04.2011г.-20.07.2011г. е 259 955 лева /на 26.04.2011г.- 100 000 лева; на 12.05.2011г.- 19 985 лева; на 13.06.2011г.- 100 000 лева; на 30.06.2011г.- 19 985 лева и на 20.07.2011г.- 19 985 лева/, като получените суми са отразени в счетоводството на дружеството- заемател по съответните сметки и като получени парични средства, и като задължение към К.. От своя страна „Работно колело“ ООД е предоставило на заем по банков път на „Т. А.“ ООД суми в общ размер от 260 000 лева /на 27.04.2011г.- 100 000 лева; на 18.05.2011г.- 20 000 лева; на 13.06.2011г.- 100 000 лева и на 20.07.2011г.- 40 000 лева/, които при заемодателя са осчетоводени на датата на всеки един превод като вземане /предоставен заем/ срещу „Т. А.“ ООД, а при заемателя- като задължение /получен заем/ по партидата на „Работно колело“ ООД. С тристранните споразумения, подписани на 27.04.2011г., 18.05.2011г., 13.06.2011г. и 21.06.2011г. между К. К., „Работно колело“ ООД и „Т. А.“ ООД, страните се съгласяват, че К. К. е предоставил на „Работно колело“ ООД на заем горепосочените суми на датите на съответните банкови преводи; „Работно колело“ ООД е предоставило на „Т. А.“ ООД горепосочените суми на датите на банковите преводи, като „Работно колело“ ООД прехвърля на К. К. своите вземания от „Т. А.“ ООД за цена равна на всяко от тях, която се погасява чрез прихващане срещу дължимата от „Работно колело“ ООД на К. К. сума по предоставените от него парични заеми. Тези споразумения са осчетоводени на всяка от датите им от „Работно колело“ ООД, като е закрито съответното задължение на дружеството към К. К. по сметка 493/1 партида на К. К. в посочения размер с всяко от вземанията от „Т. А.“ ООД, отразени по сметка 159/1 „Предоставен заем“, партида на „Т. А.“ ООД. Счетоводно отразяване в счетоводството на „Работно колело“ ООД на споразумението от 20.06.2011г., подписано между „Т. А.“ ООД, „Работно колело“ ООД и Д. Пенел, не е установено. В тази част основното заключение не е оспорено /оспорено е само относно констатациите за осчетоводяване в „Т. А.“ ООД/ и се приема от съда като обосновано и компетентно изготвено. Възраженията на ищеца относно тези осчетоводявания, тяхната редовност и достоверност, са наведени едва в писмената защита в касационното производство, поради което не следва да се обсъждат. Не се установява счетоводно отразяване на нито едно от гореописаните споразумения в счетоводството на „Т. А.“ ООД към 02.03.2012г., а последващите осчетоводявания /в различни варианти на междинни ГФО за 2014г., изготвени от различни счетоводители и подписани от различни ликвидатори/ не следва да се обсъждат, тъй като доказват съществуването на документите към по-късен от релевантния момент. Само за изчерпателност следва да се отбележи, че предвид нередовното водене на счетоводството на „Т. А.“ ООД, наличието на различни счетоводства, подаването на годишни финансови отчети с различно съдържание от различни лица, респ. оспорванията им от страните, е необоснован изводът във въззивното решение, че споразумението за прехвърляне на процесното вземане на Д. Пенел има достоверна дата 30.06.2015г., аргументирано с факта, че през 2014г. било осчетоводено задължение на Д. Пенел по сметка 4843 в размер на 220 000 лева на основание подписаното тристранно споразумение, като междинният отчет бил внесен в ТР от ликвидатора на „Т. А.“ООД на 30.06.2015г., а внасянето на документа за обявяване в АВ несъмнено представлявало факт, установяващ по безспорен начин неговото съществуване към този момент. От внасянето в ТР на 30.06.2015г. на междинния отчет може да се направи категоричен извод относно достоверната дата на самия отчет и приложенията към него /ОПР, ОСК ОПП/, но не и за датата на въпросното тристранно споразумение. В баланса не са посочени конкретни кредитори и конкретни вземания, а счетоводната информация е обобщена, като в ТР не е представен приложен списък на кредиторите на дружеството, съдържащ основание и размер на вземанията им. С оглед гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира, че се установява както съществуването на валидно заемно правоотношение, възникнало на основание сключените между „Работно колело“ ООД /заемодател/ и „Т. А.“ ООД /заемател/ договори за заем, така и придобиването от К. К. на вземанията на заемодателя срещу заемателя на основание тристранните споразумения, подписани на 27.04.2011г., 18.05.2011г., 13.06.2011г. и 21.06.2011г., обективиращи договори за цесия между „Работно колело“ ООД /цедент/ и К. К. /цесионер/. Неоснователно е възражението на ищеца, че тези цесии нямат прехвърлителен ефект, тъй като вземанията вече са били отчуждени в полза на друго лице- Р. Пенел. Доколкото се установява, че тристранните споразумения между „Работно колело“ ООД, „Т. А.“ и К. К., са осчетоводени веднага от цедента „Работно колело“, следва да се приеме, че същите са били сключени на посочените в тях дати. Първите три от тях /подписани на 27.04.2011г., 18.05.2011г., 13.06.2011г./, с които се прехвърлят в патримониума на цесионера К. вземанията за сумите 100 000 лева, 20 000 лева и 100 000 лева, предхождат твърдяното придобиване на същите вземания от Р. Пенел, т.е. породили са целения прехвърлителен ефект. Четвъртото споразумение е подписано на 21.06.2011г., но предвид липсата на достоверна дата на тристранното споразумение между „Работно колело“ ООД, „Т. А.“ ООД и Пенел, съдът приема, че последното е непротивопоставимо на ответника. С оглед изложеното се установява придобиването от цесионера К. К. и на вземането за сумата 40 000 лева. Установява се и последващото цедиране на част от процесните вземания в размер на сумата 190 000 лева от К. К. на ответника И. П. с договора за цесия от 27.01.2012г., чиято дата се потвърждава от уведомленията до длъжника „Т. А.“ ООД /на 30.01.2012г./ и до цесионера /27.02.2012г./, неоспорени от ищеца като такива с недостоверна дата. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че издаденият от „Т. А.“ ООД запис на заповед от 02.03.2012г. е редовен от външна страна, обезпечава изпълнението на цедирани в патримониума на поемателя И. П. вземания по договори за заем между „Работно колело“ ООД и „Т. А.“ ООД, за които няма спор, че не са погасени чрез плащане /с изключение на частичното принудително изпълнение по изп.дело №8/2013г. по описа на ДСИ при РС-Разлог/, т.е. установява се съществуването на процесните вземания на И. П. срещу „Т. А.“ ООД /н/ в размер на 264 074 лева, от които 188 068.06 лева главница по запис на заповеди 76 005.94 лева лихва за забава за периода 24.07.2013г.- 17.07.2017г., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ /обезпечени с договорна ипотека/, включени под №3 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т. А.“ ООД. Неоснователно е възражението за погасяване на вземането за лихва по давност /по отношение на главницата няма надлежно въведено с исковата молба твърдение за изтекла давност/, тъй като въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист на 02.11.2012г., с който е осъден длъжникът „Т. А.“ ООД да плати на кредитора И. С. П. сумата 210 000 лева по запис на заповед, издаден на 02.03.2012г., с падеж 15.08.2012г., ведно със законна лихва за периода от 15.10.2012г. до окончателното плащане, е образувано изпълнително производство /изп.дело №8/2013г. по описа на ДСИ Д. Д., с район на действие РС-Разлог/, като срещу длъжника „Т. А.“ ООД е проведено принудително изпълнение за събиране на вземанията, които частично са погасени /до сумата 188 068.06 лева/, което е основание за прекъсване на течащата погасителна давност. Съгласно разясненията в ППВС №3/1980г. по време на висящото изпълнително производство давностният срок е бил спрян, като новата погасителна давност е започнала да тече на 26.06.2015г. /постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. С предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност давността отново е прекъсната и е спряла да тече, докато трае производството по несъстоятелност /чл.685а, ал.1 ТЗ/. Предвид изложеното, съдът намира, че предявените отрицателни искове за установяване несъществуването на процесните вземания на И. П. срещу „Т. А.“ ООД /н/ в размер на 264 074 лева, от които 188 068.06 лева главница по запис на заповеди 76 005.94 лева лихва за забава за периода 24.07.2013г.- 17.07.2017г., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ /обезпечени с договорна ипотека/, включени под №3 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т. А.“ ООД, са неоснователни, поради което въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. По разноските: На основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.694, ал.7 ТЗ ищецът „Стоком 3“ ЕООД следва да плати по сметка на ВКС сумата 5 311.48 лева – държавна такса за трите инстанции. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1541 от 25.11.2020г. по в.т.д. №2278/2020г. по описа на Апелативен съд- София и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.694, ал.3, т.1 ТЗ искове от „Стоком 3“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу И. С. П., ЕГН [ЕГН] и „Т. А.“ ООД /н/, ЕИК[ЕИК], при участието на синдика на „Т. А.“ ООД /н/, за приемане за установено, че И. С. П. няма вземане срещу „Т. А.“ ООД /н/ в размер на 264 074 лева, от които 188 068.06 лева главница по запис на заповед и 76 005.94 лева лихва за забава за периода 24.07.2013г.- 17.07.2017г., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, включено под №3 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т. А.“ ООД, обявен в ТР по партидата на несъстоятелното дружество на 05.10.2017г. ОСЪЖДА „Стоком 3“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да плати по сметка на ВКС сумата 5 311.48 лева – държавна такса за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.